"Много често получавам критики, най-вече от среди, близки до властите, че се всява едва ли не някаква разнопосочност на мнения и коментари, но аз помня, че живях в едни години, в които нямаше разнопосочност... Всички общества, които имат претенции, че са узрели и готови да се развиват, са склонни да имат избор. А пък изборът предполага достигане до собствено мнение на базата на информация. В света не всичко е само едноцветно." Това каза пред БНР проф. Андрей Чорбанов, директор на департамент „Имунология“ в Института по микробиология на БАН.

Изследователите са открили генетични промени в туморите, които могат да се използват, за да се предскаже при кои пациенти може има положителни резултати от имунотерапията.
Освен че се използва за определяне на лицата, които могат да реагират добре на този тип лечение, тази информация може също да помогне да се идентифицира на кои пациенти трябва да се предоставят други възможности за лечение.

Б. Борисов към здравния министър: „Ваксинирайте Мангъров публично!“
"Няма да се ваксинирам. Това, което съм обяснил на премиера е, че човек като него, който е изкарал Ковид, и човек като мен, който също е изкарал Ковид, няма нужда да се ваксинират", отговаря доц. Мангъров. "Смисълът на тази имунизация не е всички да се набоцкат, а да се стигне 70 процента от хората да имат антитела срещу коронавируса.“
Разменените реплики дават повод за анализ на един много сериозен въпрос.

Смята се, че ваксината COVID-19 на AstraZeneca е един от най-големите гейм-чейнджъри, когато става въпрос за овладяване на пандемията.
За разлика от някои други ваксини, тази на AstraZeneca, която се прилага в две дози на месец, не трябва да се съхранява при супер студени температури.
Всяка доза е значително по-евтина от другите и ще бъде по-лесна за разпространение в селските райони и развиващите се страни.

Наскоро AstraZeneca обяви, че ваксината е около 70% ефективна при предотвратяване на COVID-19. По-внимателният поглед върху клиничните проучвания показва, че ефикасността не е толкова категорична, колкото първоначално заявява фармацевтичната компания.

По време на клиничните проучвания на някои участници по погрешка им е била дадена половин доза, а не пълна доза в първия кръг на ваксиниране, според BBC News. И все пак, проучването продължи и изследователите откриха, че тези, които получават по-слаба доза, произвеждат по-добър имунен отговор.

Ето какво правят експертите от изпитванията за ваксини на AstraZeneca.

Когато регулаторите бяха информирани за грешката - че близо 3000 участници са получили по-ниска доза - те разрешиха проучването да продължи, тъй като грешката при дозиране нямаше влияние върху безопасността на ваксината.

Всъщност грешката при дозиране доведе до интересно откритие.
При участниците, които са получили две пълни дози, ефикасността на ваксината е 62 процента. Но при тези, които са получавали половин доза и пълна доза, ефикасността е била близо 90%.

„Щастлива случайност е, че те са се натъкнали на начин, който изглежда е по-добър за човешката имунна система да получи тази ваксина на части, да я обработи и да се подготви за по-дълготраен имунитет“, каза д-р Матю Хайнц, болница със седалище в Тусон, Аризона, отбелязвайки, че констатациите все още не са категорични.
Усреднено заедно, AstraZeneca обяви чрез прессъобщение, че ваксината е 70% ефективна при предотвратяване на COVID-19.
Изследователите изследват защо по-слабата доза предизвиква по-силен имунен отговор.

Как грешката влияе на пробата?
Някои експерти критикуват факта, че AstraZeneca комбинира резултатите от ефикасността от по същество две различни проучвания и казват, че компанията ще трябва да проведе друго проучване, правилно оценявайки ефективността на режима на полудоза с пълна доза.

„Малките грешки са често срещани, но неволното даване на грешна доза на хиляди участници не е често срещана грешка. Времето ще покаже дали тази конкретна грешка води до откритие, но в този момент има много несигурност около констатациите “, каза д-р Филип Смит, асистент в катедрата по кинезиология и здраве в Университета в Маями в Охайо .

Смит, чиито изследвания са фокусирани върху общественото здраве и здравната политика, вярва, че AstraZeneca ще търси одобрение за пълната доза, която е 62% ефективна.
Големият въпрос е дали регулаторите ще се доверят на 62%, като се има предвид, че размерът на извадката е по-малък от предвидения, каза Смит.
AstraZeneca планира да публикува пълните, окончателни констатации в медицинско списание. Регулаторите, които одобрят ваксината, ще имат достъп до тези данни и ще направят последното обаждане, ако доказателствата са достатъчни.
Резултатите от проучване на фаза 2, публикувано преди това в The Lancet, показва, че пълната ваксина с две дози предизвиква силен имунен отговор при участници от всички възрасти.

„Публикуването на пълния доклад ще се надяваме да помогне за изясняване на ситуацията, така че широка научна общност от експерти да може да прецени въз основа на пълна информация“, каза Смит.

Ами съобщените нежелани реакции?
По време на изпитванията на AstraZeneca са съобщени две нежелани реакции.
Първото съобщение бе през септември в Обединеното кралство и доведе до временно спиране на проучванията в няколко държави.

Ако вече сте преболедували от Ковид, все още ли имате нужда от ваксина?
На фона на новините за зашеметяващи резултати от експерименталните ваксини за Covid-19 на Pfizer и Moderna, сенаторът Ранд Пол публикува в Тъитър провокативно сравнение.
Новите ваксини съобщават за 90% и 94,5% ефективност, казва г-н Пол, републиканец от Кентъки. Но „естествено придобитият“ Covid-19 е още по-добър, с 99,9982 процента ефективност, твърди той.

Трима са водещите кандидати за ваксина срещу COVID-19, които са в надпреварата за имунизиране на популациите.
Между трите има съществени разлики по отношение, включително техния състав, цена и капацитет за разпространение.
Ето един поглед към трите ваксини срещу коронавирус, за които получихме предварителни резултати от изпитанията.

Китайка на 68 години е с положителен тест за новия коронавирус, шест месеца след като е оздравяла от COVID-19, пишат DarikNews.bg. Жената, която е на 68 години, е диагностицирана за втори път с COVID-19 на 9 август. Предишният й положителен тест за новия коронавирус е от 8 февруари, след което се е излекувала до края на месеца. Сега тя е под карантина и отново се лекува.

Нова научна публикация твърди, че голяма част от българите са се срещнали с родствен на COVID-19 вирус още през 2008 г. Поради този факт не всички хора са силно изложени и възприемчиви към заразата. Хората, минали през този родствен вирус, имат изграден имунитет. Според изданието той е бил в страната ни през 2008 г. и е бил изолиран при прилепи. Това заяви в студиото на „Здравей, България”пулмологът д-р Александър Симидчиев. 

1/3 от здравите хора без симптоми на коронавируса може би са придобили имунитет, показва ново международно изследване, пише "Дейли телеграф". Това означава, че вероятно много повече хора са придобили имунитет в сравнение с направените тестове за антитела. Вчера бе съобщено, че в италиански град 40% от заразените нямат симптоми.

“Първите ни предварителни резултати са налице. Имаме измерени около 600 проби от деца и в тези 600 проби имаме по-малко от 5%, които имат наличие на някакви антитела срещу коронавирус“, каза пред БНР д-р Антоанета Тончева, ръководител по лаборатория по генетика в “Регенсбург“. Тя работи по имунния отговор на коронавирус инфекцията.

Американската биофармацевтична компания "Соренто терапютикс" съобщи, че нейни учени са открили тип антитела, които напълно защитават човешките клетки от проникването на новия коронавирус и го извеждат от организма в рамките на четири дни, съобщава БТА, като цитира ТАСС.

Надеждите, че тестовете за коронавирусни антитела могат да помогнат на Обединеното кралство да прекрати блокирането, бяха разколебани, след като Световната здравна организация постави въпроса, дали същите дават гаранция за имунитет.

Хлорохин и хидроксихлорохин са две лекарства, разрешени понастоящем за лечение на малария и някои автоимунни заболявания. Те се изследват в световен мащаб за техния потенциал за лечение на коронавирус (COVID-19). Ефикасността при лечението на COVID-19 все още не е доказана в проучвания.
Много е важно пациентите и здравните специалисти да използват хлорохин и хидроксихлорохин само за диагнози, за които са разрешени за употреба или като част от клинични изпитвания или експериментално в случаи на спешност, като част от национални програми за лечение на COVID-19.

Австралийски учени картографираха имунната реакция към новия коронавирус на един от първите пациенти с коронавирус в страната, съобщи БТА като цитира Ройтерс.