Обобщен доклад и анализ на кампанията за скрининг на рак на гърдата на Сдружение „Право и здраве“ и ОББ за 2026 година
Финал на една мащабна мисия за човешки животи
През септември и октомври 2026 г. Сдружение „Право и здраве“ (Център за защита на правата в здравеопазването – ЦЗПЗ) проведе поредната си национална кампания за безплатен скрининг на рак на млечната жлеза. Инициативата се реализира благодарение на целевото финансиране от дарителската програма „Избери, за да помогнеш“ на Обединена българска банка (ОББ).
В рамките на кампанията мобилният кабинет, воден от утвърдения специалист-мамолог д-р Младен Младенов (с над 25 години опит), измина хиляди километри, прекосявайки цялата страна – от бреговете на Дунав в Северозапада през Лудогорието, дълбоките склонове на Родопите, до обезлюдените погранични общини на Странджа-Сакар и Краище.
Равносметката в цифри:
• 11 посетени малки и отдалечени общини;
• 1 100 преминали жени през пълен клиничен преглед и високоспециализирана ехография на млечните жлези;
• Десетки открити злокачествени тумори, рецидиви и съмнителни за онкологичен процес лезии, насочени за спешно хистологично уточняване, онкокомисии и хирургично лечение;
• Стотици установени доброкачествени структури (кисти, фиброаденоми, липоми, възпалителни огнища), изискващи навременно проследяване.
Тези сухи цифри обаче крият зад себе си човешки съдби, сълзи на облекчение и тревога, но най-вече – един крещящ въпрос към държавата: Защо в XXI век българката от малкото населено място трябва да разчита на благотворителност, за да упражни конституционното си право на здраве?
Системният парадокс: „Безплатна“ профилактика по НЗОК или фалшива илюзия на хартия?
Официалната здравна статистика и отчетите на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) неуморно декларират, че здравноосигурените жени у нас имат право на редовна профилактика. За жените между 50 и 69 години се полага мамография веднъж на две години, а за тези под 50 г. или с рискови фактори – клиничен преглед и ехография.
На хартия системата изглежда покриваща нуждите. В суровата действителност на малките общини обаче този модел се оказва неработещ и фактически недостъпен.
Кампанията на „Право и здраве“ за поредна година осветли няколко фундаментални пропасти в здравната система:
1. Бюрократичният лабиринт и лимитът на направленията
За да стигне до мамолог или образна диагностика през касата, жената от село или малък град трябва:
1. Да посети личния си лекар за първоначален преглед;
2. Да получи направление за специалист (ако лимитът на джипито за тримесечието вече не е изчерпан);
3. Да потърси специалист образен диагностик, който има сключен договор с НЗОК;
4. Да чака седмици, често месеци, за свободен час за преглед с мамограф или ехограф.
Този тромав процес обезкуражава пациентите още на първата стъпка.
2. Географската изолация и закритият междуселищен транспорт
В нито една от 11-те посетени общини (като Медковец, Болярово, Опака или Баните) няма болница със специалист-мамолог, нито функциониращ мамографски сектор. За жените прегледът изисква пътуване до областния център – Видин, Монтана, Смолян, Ямбол или Търговище.
В същото време общественият транспорт в тези райони е почти ликвидиран. Автобусните линии са редуцирани до веднъж дневно или липсват изцяло. Да отидеш на лекар означава да наемеш частен транспорт, да ангажираш близки или да отделиш сума за път, която често надхвърля дневния семеен бюджет.
3. Бедността като диагноза
В общини със затихващи икономически функции и преобладаващо застаряващо население, където средната пенсия е около 500–600 лева, разходите за път, такси и неизбежните доплащания в големите болници превръщат профилактичния преглед в „непосилен лукс“. Когато изборът е между лекарства за кръвно налягане, храна за месеца или пътуване до града за рутинна ехография, жената неизменно избира първото.
4. Недружелюбна болнична среда
Българската здравна система страда от дефицит на човечност, емпатия и координация. Жените от малките населени места изпитват естествен страх от попадането в големите болнични заведения, където липсва координатор на пациента, коридорите са препълнени, а отношението на администрацията често е дистанцирано или високомерно. Липсата на ясен „път на пациента“ поражда чувството, че си сам срещу машината.
Именно затова кампанията на „Право и здраве“ преобръща модела: вместо болният да си проправя път през лабиринта, лекарят и апаратурата отиват на място, с уважение, в извънработно време и с подадена ръка.
Хроника и география на прегледите: Пълната картина по региони
През есенния тур на 2026 г. медицинският екип реализира скрининг в пет основни географски лъча:
====================================================================================
ОБЩ БАЛАНС ЗА СТРАНАТА: 1 100 ЖЕНИ
====================================================================================
1. Североизточна България: Главиница, Вълчи дол, Опака (18–20 септември)
Началото бе поставено в три силно отдалечени общини в областите Силистра, Варна и Търговище:
• Главиница: Прегледани бяха 131 жени. Диагностициран бе 1 злокачествен тумор (пациентката незабавно бе подготвена за спешна хирургична интервенция и онкокомисия), както и 5 фиброаденома и 9 кисти.
• Вълчи дол: Прегледани 65 жени. Макар да нямаше злокачествени образувания, бяха изолирани 1 аденом, 6 кисти и 3 липома.
• Опака: Прегледани 84 жени. Открит бе 1 тежък туморен случай (рецидив), изискващ спешна промяна на онкологичната терапия, както и 4 аденома, 8 кисти, 4 липома и 1 мастит.
2. Северозападна България: Чипровци, Медковец, Брегово (25–27 септември)
В най-бедния регион на Европейския съюз нуждата от здравна грижа се усети драматично:
• Чипровци: 64 прегледани жени, 4 кисти и 1 аденом.
• Медковец: 61 жени. Открит 1 туморен процес (незабавно насочена пациентка за секторна мамография и биопсия), 1 аденом, 3 кисти и 4 липома.
• Брегово: 86 прегледани жени на самата граница с Румъния и Сърбия. Тревожен резултат с открити 2 карцинома, наред с 4 аденома, 4 липома и 1 атером.
3. Родопите: Неделино и Баните (3–4 октомври)
В планинските райони със сложен релеф и застаряващо население интересът беше огромен:
• Неделино: 68 жени, сред които 1 тумор, 10 кисти, 2 аденома и 1 атером.
• Баните: 75 жени в центъра на Родопите. Открита 1 силно съмнителна за рак находка, налагаща допълнително инвазивно диагностициране, 4 аденома, 7 кисти и 3 липома.
4. Югоизточна граница: Ивайловград и Болярово (9–11 октомври)
В Ивайловград прегледите продължиха цели два дни поради огромния наплив от желаещи, последвани от спирка в Болярово. В двата погранични града лекарският екип прегледа внушителните 325 жени. Десетки пациентки за първи път в живота си застанаха пред ехографски апарат.
5. Югозападна България: Земен (17 октомври)
Кампанията завърши в най-малката община на област Перник, където бяха прегледани 41 жени. Констатирани бяха 4 кисти, 1 аденом и 1 липом.
Сравнителна таблица на резултатите
|
Община
|
Област
|
Прегледани жени
|
Злокачествени / Съмнителни тумори
|
Кисти
|
Аденоми / Фиброаденоми
|
Липоми / Атероми
|
|
Главиница
|
Силистра
|
131
|
1
|
9
|
5
|
0
|
|
Вълчи дол
|
Варна
|
65
|
0
|
6
|
1
|
3
|
|
Опака
|
Търговище
|
84
|
1 (рецидив)
|
8
|
4
|
5 (+1 мастит)
|
|
Чипровци
|
Монтана
|
64
|
0
|
4
|
1
|
0
|
|
Медковец
|
Монтана
|
61
|
1
|
3
|
1
|
4
|
|
Брегово
|
Видин
|
86
|
2
|
0
|
4
|
5
|
|
Неделино
|
Смолян
|
68
|
1
|
10
|
2
|
1
|
|
Баните
|
Смолян
|
75
|
1
|
7
|
4
|
3
|
|
Ивайловград & Болярово
|
Хасково / Ямбол
|
325
|
множество находки
|
десетки
|
десетки
|
десетки
|
|
Земен
|
Перник
|
41
|
0
|
4
|
1
|
1
|
|
ОБЩО
|
11 общини
|
1 100
|
Над 8 злокачествени тумора
|
Над 80
|
Над 45
|
Над 30
|
Аналитичен поглед: Защо ранният скрининг е въпрос на живот и смърт
Резултатите от кампанията за пореден път доказват безпощадно правило в онкологията: ракът на млечната жлеза не боли в ранните си фази.
Всички жени с установени злокачествени структури са се чувствали здрави и не са имали видими оплаквания. Ако тези тумори бяха оставени да се развиват до фазата на напипване с пръсти или поява на секрет и болка, прогнозата за лечение щеше да бъде значително по-тежка, скъпоструваща и с висок риск от фатален край.
Открит в ранен стадий:
• Ракът на гърдата е напълно лечим при над 90% от жените;
• Избягват се тежки, инвалидизиращи операции (мастектомии) и се запазва органът;
• Спестяват се колосални публични средства за скъпоструващи химиотерапии, биологични лекарства и хоспитализации;
• Съхранява се достойнството, семейството и работоспособността на българката.
Освен това, установяването на доброкачествени структури (кисти и фиброаденоми при близо 15% от жените) има огромна превантивна стойност. Пациентките получиха подробни обяснения, че тези изменения не са смъртна присъда, но налагат регулярен контрол на всеки 6 или 12 месеца.
Гражданското общество като последен защитен вал
Повече от десетилетие Сдружение „Право и здраве“ (ЦЗПЗ) организира мобилни мамологични прегледи в страната. През нашите прегледи са преминали над 40 000 жени, спасени са стотици животи.
Успехът на тазгодишната кампания е пример за ползотворно партньорство между неправителствения сектор, социално отговорния бизнес и местната власт:
• Благодарим на ръководството и служителите на Обединена българска банка (ОББ) и тяхната дарителска инициатива „Избери, за да помогнеш“. Вашата подкрепа не беше просто финансово дарение – тя бе реално изпратена медицинска помощ там, където линейка или мамограф трудно стигат.
• Благодарим на д-р Младен Младенов за неуморния труд, висок професионализъм и всеотдайност към всяка отделна жена.
• Благодарим на кметовете и общинските администрации на 11-те общини за безупречната организация на терен, осигурените помещения и топлото посрещане.
Докато държавата и НЗОК не подобрят модела на профилактиката в малките и отдалечени населени места, превръщайки го в активен, мобилен и обърнат към хората, ние от „Право и здраве“ ще продължим да бъдем там, където сме най-нужни. Защото животът и здравето на българската жена нямат цена!