Субсидиране на (не)приоритетните болници

От както е създадена, НЗОК заплаща на болниците за извършено и отчетено лечение на пациенти. Колкото повече пациенти лекуваш, толкова повече пари ще получиш. Моделът на заплащане е избран за да стимулира болниците да работят по-добре, за да привлекат повече пациенти, за да получат повече пари.
През 2023 година година Народното събрание с промяна в Закона за здравното осигуряване – въвежда се нов член 55, алинея 3в, въвежда държавна субсидия за някои болници. Те започват да получават пари независимо колко пациенти са лекували.

Тези болници са наречени „приоритетни“ (чл. 45, ал. 2а), но законът не посочва кои са, нито формулира критерии за определянето им. Вместо това, препраща към Наредбата за достъп до медицинска помощ. С нея Министерският съвет е подредил следните критерии:

Раздел VI.
Приоритетни лечебни заведения за болнична помощ (Нов - ДВ, бр. 15 от 2024 г.)
Чл. 34. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2024 г.) Приоритетно многопрофилно лечебно заведение за болнична помощ по смисъла на чл. 45, ал. 2а от Закона за здравното осигуряване е болница, която отговаря едновременно на следните критерии:
1. е многопрофилна болница за активно лечение;
2. има структури по поне три от четирите направления на лечебната дейност - терапевтични, хирургични, акушеро-гинекологични и педиатрични, съгласно чл. 7а, ал. 2 от Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, като задължително има структура по направление "педиатрично";
3. поне 80 на сто от структурите по т. 2 са с второ или трето ниво на компетентност, когато такова е определено с утвърден с наредба на министъра на здравеопазването медицински стандарт по съответната медицинска специалност (вземат се предвид структурите по медицинските специалности, по които има утвърдени медицински стандарти); когато структура по т. 2 няма определено ниво на компетентност в съответствие с утвърден с наредба на министъра на здравеопазването медицински стандарт по съответната медицинска специалност, то се определя въз основа на проверка от съответната регионална здравна инспекция;
4. има договор с НЗОК за изпълнение на медицински дейности, които се осъществяват в структурите по т. 2;
5. има действащо спешно отделение;
6. изпълнени са поне четири от следните шест критерия:
а) има структура/структури, които са единствени за съответния район за планиране (статистически райони NUTS-2) съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие и/или осъществяват дейност по клинични пътеки и клинични процедури, за които са единствен изпълнител на същата територия;
б) има структура по съдебна медицина и деонтология;
в) има структура по трансфузионна хематология;
г) има структура по инфекциозни болести;
д) има структура/структури за дългосрочна грижа (за продължително лечение и/или за палиативно лечение) съгласно чл. 7а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, или планира разкриването на такава през 2024 г.;
е) има разкрита и функционираща ТЕЛК;
7. ако лечебното заведение не отговаря на критериите по т. 6, то следва да отговаря едновременно на следните критерии:
а) има структура/структури, които са единствени за съответния район за планиране (статистически райони NUTS-2) съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие и/или осъществяват дейност по клинични пътеки и клиничните процедури, за които са единствен изпълнител на същата територия;
б) има структура по съдебна медицина и деонтология;
в) има разкрит поне един експертен център за рядко заболяване/редки заболявания;
г) има структура, която осъществява дейности по трансплантация и наблюдение на трансплантирани пациенти;
8. има поне 10 на сто свободни легла за спешен прием в 24,00 часа всеки ден във всяка болнична структура с изключение на структурите по медицинска онкология, лъчелечение и нуклеарна медицина, като същевременно са осигурени не по-малко от 30 на сто от легловата база на всяка една от структурите на Спешния болничен комплекс (СБК), делегирана за ползване от пациенти на Спешното отделение, за оказване на медицинска помощ в техния спешен компонент;
9. няма медицински необосновани откази за хоспитализация на спешни пациенти по данни на център за спешна медицинска помощ или установени по друг неоспорим начин;
10. има персонал, с който се гарантира непрекъснато 24-часово осигуряване на медицинската дейност.

На пръв поглед няма никаква система или признак по който са определени тези критерии – изглеждат хаотично, сякаш случайно нахвърляни, колкото да има нещо. Например какво общо има лечението на болни (каквато е функцията на болницата) с това да има ТЕЛК и Съдебна медицина и деонтология? Защо една болница за активно лечение трябва да има структура за долекуване? Какво значи (ако няма такава) да я е планирала за 2024 година?
За тези болници, които не могат да отговорят на всички изисквания по т. 6 е добавена точка 7 – с други изисквания, а част от критериите са написани така, че да зависят от субективната преценка на административния орган.
Само изглежда, че това са случайно подбрани или недомислени критерии. Нищо подобно – те са много добре обмислени и изчислени. Критериите са нагласени така, че на тях да отговорят само държавни болници.
В потвърждение на това е и списъка на болниците, които тази година са получили от НЗОК 30 милиона лева, които се разпределятм,ежду тях на база брой персонал.

Списък на изпълнителите на БМП, отговарящи на критерии по чл. 34 от „Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ“ от 2006 г. за 2024 г. по месеци на дейност

Всъщност има само един обективен, истински критерий за това кои болници са приоритетни - това е изборът на пациентите.
Тези болници, които са предпочитани от пациентите не се нуждаят от субсидия. От подпомагане се нуждаят онези, които не са приоритетни за пациентите и поради това имат по-малко приходи от НЗОК. Те не са приоритетни за пациентите, но са приоритетни за политическата власт. Защото тя назначава техните директори и членовете на съвета на директорите, тя отпуска пари за капиталова разходи на същите болници (по друга схема на прикрита държавна помощ) и по този начин държи в състояние на политическа и икономическа зависимост една значителна част от болничното здравеопазване. Лошите финансови резултати на тези болници заплашват този модел на управление и преразпределение на обществени средства, за това се налага същия да бъде подпомаган, в случая с пари, събрани от здравни вноски.
Въпросът за законността на субсидиите за държавните болници достигна до Конституционния съд, чието произнасяне се очаква в следващите месеци.