ПОЛИТИКА

Хроничният дефицит на пари за лечение на редките болести - нова фаза
Featured

Хроничният дефицит на пари за лечение на редките болести - нова фаза

София, 16 декември 2025 г. – Докато политическото внимание е фокусирано върху приемането на „удължителен бюджет“, една от най-уязвимите групи в българското общество – пациентите с редки заболявания – отново се оказа заложник на административен и финансов вакуум. С натрупването на дълг от 66 милиона лева на Министерството на здравеопазването (МЗ) към лечебните заведения, системата достигна точка на пречупване, която застрашава живота на стотици българи, предимно деца.

Финансовият парадокс: 30 млн. за 66 млн. дълг
В последните часове правителството обяви спешен трансфер от 30 млн. лв. към бюджета на НЗОК за покриване на дейности по чл. 82 от Закона за здравето (лекарства и импланти за деца с редки заболявания). Макар това да е временна глътка въздух, тя покрива по-малко от половината от натрупания дефицит.

Забавянето на плащанията към болниците принуждава дистрибуторите да спират доставки на жизненоважни, често единствени по рода си медикаменти. Това не е просто финансов спор, а пряко нарушение на правото на живот и достъп до здравеопазване,“ коментират правни експерти от сектора.

Институционалното „прехвърляне на топката“
Основният проблем остава размитата отговорност между МЗ и НЗОК. Въпреки че през 2024 и 2025 г. бяха направени стъпки за прехвърляне на финансирането към Касата, механизмът на трансферите от държавния бюджет остава тромав и несигурен.

Ключови проблеми пред пациентите към днешна дата:

Спиране на иновациите: Анализи на Euractiv Health и фармацевтичните асоциации показват, че поради новите правила за отстъпки и липсата на актуален бюджет, поне 8 иновативни терапии за редки болести може да останат извън реимбурсацията през 2026 г.

Административни бариери след 18-годишна възраст: Въпреки законодателните промени, които гарантират продължаване на лечението и след пълнолетие, липсата на целеви средства в МЗ често оставя тези пациенти в юридическа и терапевтична „ничия земя“.

Нерегистрирани лекарства: Болниците продължават да изпитват трудности при вноса на медикаменти по Наредба №10, тъй като процедурите са бавни, а плащанията от държавата – непредвидими.

Позицията на ЦЗПЗ
„Пациентите с редки диагнози не могат да чакат кворум в Народното събрание или бюджетни излишъци. Техните права са заложени в Конституцията и международните конвенции и държавата е длъжна да ги гарантира без прекъсване.“

Какво следва?
Ако до края на седмицата не бъде представен ясен график за изплащане на оставащите 36 млн. лв. от дълга, пациентски организации и родители на деца с редки заболявания обявиха готовност за ефективни протестни действия пред Министерството на здравеопазването.

Екип на czpz.org


 

Хареса ли ви тази статия? Ако не искате да пропуснете някоя, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин.

Можете също да споделите статията в социалните мрежи и да я коментирате там. Така помагате информацията да стигне до повече хора.

Право

В портал за обществени консултации е публикуван проект на наредба за нов медицински стандарт по...

Председателят на УС на ЦЗПЗ, д-р Стойчо Кацаров се е обърнал към Върховния административен съд с...

Заплаха за съдебен процес ЕК съобщи, че е взела решение да започне съдебна процедура срещу...

Министерския съвет е внесъл в народното събрание законопроект на за изменение и допълнение на...

Съборът на Българския лекарски съюз се събра да одобри нов Национален рамков договор за 2026-2028...