Днес отбелязваме Световния ден за борба с онкологичните заболявания – повод да насочим вниманието към превенцията, ранната диагностика и лечението на рака. В България, въпреки напредъка в медицината, онкологичните грижи са изправени пред сериозни предизвикателства, особено в сравнение с останалите страни членки на Европейския съюз.
Обща картина: Смъртност и преживяемост
Една от най-тревожните разлики е свързана със смъртността от рак.
• Нарастваща смъртност: България е една от малкото държави в ЕС, в която се наблюдава увеличаване на смъртността от ракови заболявания през последното десетилетие, докато средната тенденция за Съюза е към намаляване (напр. 12% спад за периода 2011-2021 г. за ЕС).
• 5-годишна преживяемост: Процентът на 5-годишна преживяемост след диагноза рак остава значително по-нисък от средния за ЕС при повечето основни видове рак.
◦ Рак на простатата: 68% в България срещу 87% в ЕС.
◦ Рак на гърдата: 78% в България срещу 82% в ЕС.
◦ Рак на маточната шийка: 55% в България срещу 64% в ЕС.
◦ Рак на дебелото черво: 52% в България срещу 60% в ЕС.
◦ Рак на белите дробове: 8% в България срещу 15% в ЕС.
Превенция и Диагностика
Ниските нива на преживяемост са пряко свързани с липсата на ефективни програми за превенция и ранна диагностика в България:
• Липса на масов скрининг: За разлика от повечето държави в ЕС, България няма програми за масов, организиран скрининг на населението за най-честите видове рак (гърда, маточна шийка, дебело черво). Това води до много ниски нива на участие в скрининга и откриване на заболяванията в по-късен етап.
◦ Например: Само 18% от жените с ниски доходи са преминали скрининг за рак на гърдата през последните две години (спрямо 54% от жените с високи доходи), което показва и значителни социално-икономически различия в достъпа.
• Биомаркерна диагностика: Въпреки че България има добър достъп до някои иновативни лечения, прецизната (биомаркерна) диагностика и молекулярно-генетичните изследвания често са част от комплексните нужди, които изискват съкращаване на времето за достъп и по-широко въвеждане в клиничната практика за персонализирано лечение.
• Рискови фактори: България има по-високи нива на основни рискови фактори в сравнение с ЕС, като тютюнопушене (28.7% пушачи срещу 18.4% в ЕС) и консумация на алкохол, което говори за липса на адекватни политики за превенция.
Достъп до лечение: Лекарства и Лъчелечение
Въпреки че България постига напредък в осигуряването на съвременно лечение, все още има предизвикателства:
• Достъп до иновативни лекарства:
◦ Закъснение: Средното време за изчакване на онкологична терапия в ЕС е около 545 дни, докато в България е по-дълго - 701 дни.
◦ Неосигурени лица: Проблемът с големия брой здравно неосигурени граждани (около 12% от българите) ограничава достъпа им до съвременно онкологично лечение.
◦ Липса на наличност: Съобщава се за чести недостизи на лекарства, включително за палиативни грижи, особено в държавните онкологични болници.
• Лъчелечение: България разполага с повече апарати за лъчетерапия на глава от населението в сравнение със средното за ЕС. Въпреки това, комплексната грижа и координацията на лечението често липсват. Освен това, макар да има достъп до апаратура, качеството на грижата и цялостното управление на онкологичното заболяване може да бъде подобрено.
Разходи и Финансиране
България е на дъното по преки разходи за онкология спрямо общите здравни разходи в ЕС.
• Ниски публични разходи: Разходите за онкологично лечение на глава от населението в България остават сред най-ниските в ЕС.
• Неформални плащания: Значителна част от разходите, свързани с лечението, се покриват от самите пациенти и техните близки като неформални плащания или доплащания (средно 750 евро допълнително в рамките на 5 години за над 69% от пациентите), което е голяма финансова тежест.
Заключение
България се нуждае от фокусирани и координирани действия, за да обърне тревожната тенденция на нарастваща смъртност от рак. Ключови стъпки включват:
1. Внедряване на национални програми за организиран скрининг (рак на гърдата, маточната шийка, дебелото черво).
2. Инвестиции в превенцията и контрола на рисковите фактори (тютюнопушене, алкохол).
3. Съкращаване на времето за достъп до иновативни лекарства и разширяване на биомаркерната диагностика.
4. Подобряване на цялостната организация и координация на онкологичните грижи.
5. Намаляване на финансовата тежест върху пациентите.
Борбата с рака е обща отговорност, която изисква обединени усилия на държавата, лекарите, пациентите и обществото.
