Вече две години в здравните среди се води (на моменти ожесточено) безсмислен спор – дали изследванията на така наречените биомаркери трябва да се плащат от НЗОК или не. Не е плод на случайност, фактът, че във всички други страни от Европейския съюз изследването на биомаркери се плаща с публични средства. Ето защо:
При стандартната химиотерапия лекарствата атакуват всички клетки, не само раковите и за това се понася трудно - на болните им опада косата, често повръщат, отпаднали са, отслабват, получават анемия, отслабва имунната система и др.
През последните години за все повече видове рак бяха открити нови лекарства, които атакуват и разрушават само раковите клетки без да засягат здравите. Този нов вид терапия се е наречен таргетна (прицелна) терапия. Тя не само се понася много по-лесно от болните (качеството на живот почти не се променя), но е и много по-ефективна – в много голям процент от случаите води до пълно излекуване.
За да се определи дали един болен е подходящ за таргетна терапия и за кое конкретно лекарство, трябва да се изследват така наречените биомаркери. Без това изследване болните могат да получават само стандартна химиотерапия. Ето защо изследването на биомаркери е въпрос на живот и смърт за болните с рак. За съжаление цената на изследването е висока – в зависимост от вида на рака е от няколкостотин до няколко хиляди лева.
Това е първата причина, поради която всички Европейски държави заплащат изследването с публични средства – защото цената на изследването не е по джоба на много от болните.
Цената на изследванията за една година на всички биомаркери за всички болни е около 15-20 милиона лева. Сумата не е малка, но все пак е 0.2% от всички разходи на НЗОК. Ежегодно касата плаща за лекарства за онкоболни на болниците над 1 милиард лева. Казано с други думи от разхода на 15 милиона лева зависи ефективността на разхода на 1 милиард лева.
Това е втората причина, поради която всички държави в ЕС (с изключение на България) са приели да плащат с публични средства изследването на биомаркерите – защото това прави много по-ефективно изразходването на парите за лекарства. По-добре да дадеш 15 милиона за диагностика, отколкото да хвърлиш на вятъра стотици милиона за неправилно назначени скъпи лекарства. Тук изобщо не смятаме ползата за обществото от това да има повече здрави хора и с по-добро качество на живот, хора, които макар и бон от рак могат да работят и да живеят пълноценно.
Когато изследванията се заплащат от НЗОК, тя има всички права да определи правилата – кои биомаркери да се изследват, по какви методи, от кои лаборатории и т.н. Това и дава възможност да контролира целия процес, да следи за качеството и разходите. Това е важно както за пациентите, така и за бюджета на касата. Сега у нас изследването на някои биомаркери се плаща от някои фармацевтични компании. Те избират кои биомаркери да платят и на кои лаборатории. Тази благотворителност е похвална и донякъде спасява положението, но освен, че не засяга всички биомаркери за всички болни, създава други проблеми. Закономерно компаниите плащат само за изследване на биомаркерите, за които имат лекарство. Също закономерно е, ако има повече от едно лекарство за болестта, те да очакват болния да се лекува с тяхното, щом са платили за изследването му.
На фона на описаното до тук е непонятно защо НЗОК продължава да протака приемането на амбулаторна процедура, с която да определи изисквания към лечебните заведения, които ще извършват изследванията на биомаркери и да предложи цени и обеми за всяко от изследванията.
Непонятно е нежеланието на ръководството на БЛС да подкрепи промяна в НРД и заплащането на биомаркери с публични средства. Това са средства, които ще постъпят в лечебните заведения. С тях лекарите – всички те, членове на БЛС, ще могат да извършват нови, модерни, високо технологични дейности, ще получават повече пари за инвестиции и възнаграждения. За това представители на онколозите, на патолозите, на генетиците подкрепят заплащането на изследване за биомаркери да се осъществява от НЗОК. Аргументът, че докато за изследванията на биомаркери се плащат компаниите се пестят пари на бюджета просто не е верен. Не само защото сумата е пренебрежимо малка на фона на бюджета, но и най-вече, защото плащането на 15-20 милиона лева за изследвания ще спести много повече пари, които сега плащаме за неефективно лечение.
Непонятна е и пасивността на Министерството на здравеопазването, което също би могло да включи процедурата в Основния пакет по Наредба № 9 и така да задължи касата и БЛС да го имплементират в НРД.
Може да е непонятно, не не е необяснимо. Обяснение сигурно има, но не е казано на глас. Ако почакаме, ще го научим. Но болните не могат да чакат.
Д-р Стойчо Кацаров
