В ДВ бр. 97 oт 6.11.2022 г. беше обнародвано изменение и допълнение на Наредба № 6 от 2019 г. за реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на отделни заразни болести на дихателната система (ДВ бр. 56 от 2019 г.)
Промените се състоят в следното:
Първо, изменя се наименованието на наредбата, като ”отделни заразни болести на дихателната система“ се заменя с термина „отделни заразни болести, предавани по въздушно-капков път“. Изменението води до разширяване на приложното поле на наредбата. Наредбата обхваща не само болести на дихателната система, но и болести на другите органи на човешкото тяло. Акцентира се не на засегнатия орган, а на начина на заразяване и разпространяване на вируса.
Второ, за болните от заразните болести, предавана по въздушно-капков път, се въвежда задължителна изолация със заповед на министъра на здравеопазването. Правното основание е чл. 61, ал. 3 от Закона за здравето. Заповедта на МЗ се издава по предложение на главния здравен инспектор. Предписание за задължителната изолация издава директорът на регионалната здравна инспекция или оправомощено от него лице, а конкретната изолационна мярка се определя от лекуващия лекар. Последният преценява и взема решението, дали изолацията да се извърши в домашни условия или в лечебно заведение. Преценката се прави въз основа на степента на епидемичния риск, социално-битовите условия, при които живее лицето и други фактори – чл. 7а, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
Трето, зачитат се в по-голяма степен свободата и неприкосновеността на заразения. От значение е чл. 7а, ал. 5, според който изолацията в лечебно заведение не може да бъде принудителна. Ако заразеното лице не желае да бъде настанено в лечебно заведение, то се изолира в домашни условия, дори да има риск поради неподходящите семейно-битови условия. При влошаване на здравословното състояние лекуваните в домашни условия имат право на спешна медицинска помощ, която може да предприеме необходимите противоепидемични мерки. Болните, изолирани в домашни условия, са задължени да уведомяват РЗИ при всяко напускане на мястото на изолацията с цел извършване на преглед или изследване.
Наредбата урежда и задължителната карантина на близките контактни лица. Както задължителната изолация, така и задължителната карантина се разпорежда със заповед на МЗ. Наредбата плътно се движи по текста на чл. 61, ал. 3 от Закона за здравето, който определя и вида на индивидуалния административен акт, с който се въвежда задължителна изолация и карантира при болести, разпространявани по въздушно-капков път. Заповедта определя и срока на изолация и карантина. Конкретната преценка кое е контактното лице и къде то ще пребивава. се прави с предписание на директора на РЗИ при спазване на критериите, посочени в чл. 7б, ал. 2 от Наредбата.
{module title="Подобни статии"}
Специални правила са предвидени за детски ясли, детска градина, училище, тъй като това са местата, в които най-често се разпространяват визираните от наредбата заразни болести – морбили, варицела и рубеола. Ако се докаже случай на заразна болест от този вид, се прилагат съответните противоепидемични мерки, включително карантина, които се предприемат в рамките на клас или група. Под „карантина“ според т. 6 от Допълнителната разпоредба на цитираната Наредба, в рамките на детското заведение или училище се разбира отделяне на контактната група или клас от общи дейности с други групи деца или ученици, които не са били в контакт с болни деца или ученици и не са преболедували или не са ваксинирани въобще или срещу съответната заразна болест, когато това е приложимо съгласно тази наредба. Прилагат се успоредно още Наредба 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразни болести и Наредба 3 от 2000 г. за здравните кабинети в детските заведения и училища.
При поява на заразна болест, разпространявана по въздушно-капков път, се извършва наблюдение на контактните деца и ученици. Децата и учениците в контактната група или клас под карантина не могат да се преместват в други групи или класове, извършва се имунизация на неболедувалите и неимунизирани лица до 72 часа от контакта и не се приемат неимунизирани и неболедували лица, освен имунизирани срещу съответната заразна болест преди повече от 30 дни от датата на контакта.
В новата наредба прави впечатление замяната на изолацията със самоизолация, която не изключва обаче възможността със заповед на МЗ болните и карантинираните да се поставят в задължителна изолация – чл. 15 от Наредбата. Това се отнася за
-чл. 24 и чл. 25, ал. 2 – болни от епидемичен паротит
- чл. 35 и чл. 36, ал. 2 – болни от коклюш
- чл. 58 и чл. 59, ал. 2 – болни от морбили
- чл. 69 и чл. 70, ал. 2 – болни от рубеола
- чл. 84 и чл. 85, ал. 2 – болни от скарлатина
Следователно, новата наредба облекчава в известна степен режима на изолация на болните от болести, разпространявани по въздушно-капков път. В същото време се дава възможност, по преценка на МЗ да се издаде заповед и да се въведе задължителната изолация, ако епидемичният риск нарастне значително и МЗ реши, че трябва да се предприемат по-строги противоепидемични мерки.
И накрая, следва да се отбележи промяната на наименованието на Националната референтна лаборатория по морбили. Тя ще се нарича Национална референтна лаборатория „морбили, паротит и рубеола“ в духа на разширения кръг заразни болести, обхванати от наредбата.
Изводът от промяната на Наредба 6 от 2019 г. е че тя е съобразена със законовите изисквания, с основните права на гражданите, закрепени в Конституцията, определя точните параметри на изолацията особено на деца в групи и класове и облекчава правния режим на заразени и контактни лица при болести, предавани по въздушно – капков път. Наредбата акцентира върху медицинското значение на имунизацията като предпазно средство срещу заразяване.
Проф. Поля Голева
{module title="Абонамент"}
{module title="Анкета"}
