Сега действащият чл. 37а от Закона за лечебните заведения изисква лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове да се създават с одобрение на Министерския съвет. Незавсимо от формата на собственост, т.е. незавсимо дали са държавни, общински или частни.
Смятам че държавата се намесва дълбоко в регулацията на болниците и ненужно утежнява процесът на откриване на нови болници. Няма разумни съображения тяхното създаване да зависи от акта на най-висшия орган на изпълнителната власт на държавата. Съображенията ми са следните:
Първо, МС е орган на изпълнителната власт, който ръководи и отговаря за вътрешната и външната политика на страната, осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и въоръжените сили – чл. 105 от Конституцията на Решублика България. Създаването на лечебно заведение не трябва да се одобрява от МС. Лечебните заведения са юридически лица, не са част от държавния апарат, от изпълнителната власт и осъществяват специфична дейност, която не е в прерогативите на МС. Няма причини лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове да преминават през разпоредителната власт на МС.
Второ, те са субекти на частното право, те са търговци и по-точно търговски дружества, каквито са примерно кредитните институции, застрахователите и други търговци. Търговците у нас обаче не са под шапката на МС.
Трето, макар да извършват важна за гражданите дейност, болничните заведения не следва да имат такъв строг статут, който е различен от статута на другите субекти на частното право и специално банките. Те осъществяват съществена за страната дейност, но тя не следва да бъде в прерогативите на МС, както не се намират в прерогативите на МС и други общественозначими дейности като банковата, застрахователната, и частната охранителна дейност.
Четвърто, дейността на лечебните заведения е специфична дейност, която изисква лицата, които я упражняват, да притежават експертни знания и умения.
Пето, в голямата си част лечебните заведения за болнична помощ се създават не от държавата и
общините и притежават частна собственост, осъществяват дейността не от името на държавата, а от свое име, носят сами отговорност и риск за дейността си. Затова е ненужно да се създават по този толкова сложен и прекалено бюрократичен начин. Разумно е одобрението от МС да отпадне. Достатъчно е те да се създават с разрешение на Министъра на здравеопазването, на органа, който е отговорен за националната здравна политика.
{module title="Подобни статии"}
Шесто, защо следва всички членове на МС, които отговарят за различни ресори – икономика, отбрана, култура и т.н. да се занимават със създаването на болница в един град. Както посочих, първо е въпрос на компетентност, каквато отделните министри нямат в изграждането на здравната мрежа и второ, защо те трябва да се занимават с въпрос, който не е от общонационално или стратегическо значение за България.
Седмо, МС се произнася с индивидуален административен акт в рамките на обвързана компетентност. Той няма дискрецията да решава дали да даде или да не даде одобрение по целесъобразност, защото законът в чл. 37а, ал. 1 го задължава да направи проверка по законосъобразност. Законът регламентира критериите за решението, което трябва да вземе МС. Той издава одобрение въз основа на комплексна оценка, зависеща от следните показатели: потребности на населението от медицинска помощ съгласно Националната здравна карта; данните за броя на лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове на територията на съответната област, броят на откритите в тях структури и легла по медицински специалности, кадровата и материалната обезпеченост, проведените леглодни, преминалите болни и използваемостта на леглата за текущата и предходната календарна година, и т.н. Доказателство, че МС взема решение не по целесъобразност, а по законосъобразност е и обжалваемостта на решението му пред съответния административен съд – чл. 37а, ал. 9 ЗЛЗ.
Освен това документите и изискуемите от закона доказателства се подават в МЗ, а професионалната оценка според чл. 37а, ал. 5 се извършва от ИА „Медицински одит“. МС взема решение на основата на богата информация и документалистика, предоставена от агенцията, МЗ, от регионалната здравна инспекция и Националния център по обществено здраве, както и от НЗОК. МС не е обвързан от предложението на МЗ и той взема решение, с което може да одобри или да откаже създаването на лечебното заведение, но решението му е обвързано от критериите на закона и подлежи на съдебна проверка.
Решението определя вида на ЛЗ, структурата и предвиждания брой легла за болнично лечение и медицински дейности по видове и нива на компетентност на съответните структури, т.е. МС е принуден да се занимава с дейности, неприсъщи на неговите прерогативи.
От същите критерии, въз основа на които МС дава одобрение за откриване на ново ЛЗ за болнична помощ, се ръководи и МЗ, когато разрешава извършването на нови медицински дейности от същите тези лечебни заведения. МЗ се произнася със заповед въз основа на същата комплексна оценка, която се прави от МС при одобряване създаването на ЛЗ – чл. 37б, ал. 1 ЗЛЗ. Заповедта съшо е индивидуален административен акт, който се издава при условията на обвързана компентност и подлежи на обжалване пред съответния компетентен административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс – чл. 37б, ал. 9 ЗЛЗ. След като МЗ може и е компетентно да извършва същата дейност, каквато извършва и МС на плоскостта на създаването на нови ЛЗ за болнична помощ, защо се налага да съществуват два правни режима и едни и същи разпоредби да се повтарят два пъти в закона?
Проф. Поля Голева
{module title="Абонамент"}
{module title="Анкета"}
