Мнозинството в Парламента внесе поправка във внесения от Правителството законопроект за бюджета на НЗОК за 2026 година, според която 230 милиона евро, ще бъдат изплатени като субсидии на държавните и общински лечебни заведения. Ето и конкретния текст, който вече е одобрен на второ гласуване от Комисията по бюджет и финанси в народното събрание:
„Чл. 8. (1) В рамките на средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.5. Националната здравноосигурителна каса извършва плащания в размер до 230 000 хил. евро от трансфери от централния бюджет за трудови възнаграждения на персонала по чл. 806 от Закона за лечебните заведения, работещ в следните лечебни заведения - изпълнители на болнична медицинска помощ:
1. лечебни заведения към Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта и съобщенията;
2. държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и лечебни заведения за болнична помощ със смесено държавно и общинско участие;
3. държавни и общински лечебни заведения по чл. 10, т. 3а и 36 от Закона за лечебните заведения.“
Освен държавните и общински болници пари за увеличение на заплатите ще получат и „центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, домовете за медико-социални грижи за деца и за държавните и общинските центрове за психично здраве. Това ще стане, чрез обратен трансфер от НЗОК към МЗ в размер на 30 милиона евро.“
Поправката в внесена от Костадин Ангелов от ГЕРБ, Драгомир Стойнев от БСП, Павела Митова от ИТН и Йордан Цонев от ДПС-Ново начало.
Както и друг път сме казвали изплащането на субсидии на база на собствеността на търговеца нарушава чл. 19, алинея 2 на Конституцията, според който „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.“
Освен на Конституцията приетият текст противоречи и на чл. 107 от Договора за функциониране на ЕС, в който се казва, че „всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар.“
Приетият текст също е в противоречие с основните принципи на здравното осигуряване определени със чл. 1 и чл. 2 на Закона за здравното осигуряване:
„Чл. 1, ал. 1 Този закон урежда здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения.
ал. 2. Здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за закупуване на здравни дейности, услуги и заплащане на стоки, предвидени в този закон, в националните рамкови договори (НРД) и в застрахователните договори.
Чл. 2. Задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.“
Освен, че приетите текстове са недопустими юридически, те ще има преки неблагоприятни последици за пациентите, защото ще способстват за влошаване на качеството на медицинската помощ. Това е така, защото:
1. изплащането на субсидии не е обвързано с количеството и качеството на извършената от лечебните заведения дейност.
2. нарушаването на конкурентната среда винаги води до влошаване на качеството.
Лошото качество винаги е във вреда на потребителя. В този случай потребителя ще плати sъс своите здравни вноски, за да получи в замяна по-лошо качество на медицинската помощ.
Необяснимо е това отношение на управляващите политици към частните болници. Една трета от всички болници са частни и в тях работят хиляди лекари, сестри, санитари, лаборанти и други медицински специалисти. Нима те не са български граждани? Нима те нямат право на еднакво третиране от закона?
Поправката ще създаде още един проблем. Субсидията е насочена само към държавни и общински болници, което потенциално може да доведе до отлив на медицински специалисти от лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ. Това ще ограничи и оскъпи извънболничната медицинска помощ, което също е във вреда на потребителя – пациент.
Д-р Стойчо Кацаров
