Законът забранява провеждане на лечение без информираното съгласие от пациента, освен в изключителни случаи, при непосредствена опасност за живота и невъзможност да се получи съгласие.
За инвазивни и оперативни интервенции се изисква съгласието да е дадено писмено. Изискването за информирано съгласие все още често се подценява и от пациенти, и от лекари, тъй като действително отнема време, както да бъде отговорено на всички въпроси, така и да се документира пълно и правилно, въпреки, че това е начинът да бъдат защитени правата и интересите и на двете страни. Ако обаче настъпят вредни последици, всяка от страните може да съжалява за това.
Ето един пример: Съдът осъжда болница да изплати 80000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на съпругата на починал по време на лечение пациент, защото той не е бил информиран, според изискванията на закона, за риска от оперативното лечение, възможностите за друг вид лечение с по-нисък риск.
Това решение представлява интерес и е показателно за значимостта на информираното съгласие. Надлежното му даване, спазването на всички изискуеми от закона елементи за информиране на пациента, са гаранция за правата и на двете страни – на пациента и на лечебното заведение, респ. на лекуващия лекар.
Разглежданият случай касае пациент, който постъпва за операция на гръбначния стълб с метална стабилизация. Анестезиологичният риск при операцията е оценен като най-висока степен - ASA клас: IV - категория с животозастрашаващи придружаващи страдания. По време на операцията пациентът получава мозъчен инсулт и и няколко дни по-късно умира без да дойде в съзнание.
Съдът не е установил противоправни действия, свързани с извършената операция. В решението изрично е посочено, че „при извършване на операцията са спазени всички стандарти и добра практика от страна на екипа“ и в този смисъл не е налице „лекарска грешка“. Въпреки това лечебното заведение е осъдено за противоправно поведение при вземане на информирано съгласие от пациента. Първото установено в тази връзка нарушение е, че информираното съгласие не е подписано от пациента, а от неговата съпруга, въпреки, че той е бил дееспособен и в съзнание.
На следващо място, в хода на делото е установено, че лекарският екип не е дал точна информация на пациента и на близките му за възможностите за лечение при установения висок оперативен риск. Само по себе си, това е противоправно поведение, което нарушава правата на пациента да вземе решения при получаване на точна информация за състоянието му и за възможностите за лечение. Настъпилото по време на операцията усложнение, в резултат на което е починал и пациентът не се дължи на действията на лекарския екип по време на операцията, но определено се дължи на решението да се предприеме операция, тъй като според вещите лица по двете експертизи пациентът не е имал жизнения капацитет да я преживее. При това положение, следва да се приеме, че е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между липсата на коректна информация за другите варианти за лечение и смъртта на пациента, тъй като, съобразявайки високия оперативен риск, алтернативата на операцията е била по-приемливото решение.
При това положение, съдът приема, че са доказани две противоправни действия на лекарския екип:
1. неподписано информирано съгласие за анестезия лично от пациента, което се изисква, за да се докаже пълно информиране за високия оперативен риск;
2. даване на невярна информация на пациента за състоянието му и възможностите за лечение, в нарушение на разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЗ, тъй като пациентът и близките му не са били информирани за възможността за консервативно лечение и реалните последици от него, на фона на високия оперативен риск, което е в пряка причинно-следствена връзка с вземането на решение за операция при висок оперативен риск и в крайна сметка с леталния изход за пациента.
Във връзка с посоченото решение е важно да посочим, че именно с надлежно даденото информирано съгласие е свързано и преминаването на риска и доказателствената тежест между лекар и пациент. В свое решение от 2021г. Върховният касационен съд посочва, че „съдебната практика отдава значение на действителното, а не на формалното информиране на пациента и приема, че на установяване подлежи обстоятелството, дали пациентът би дал съгласието си, ако би бил действително, а не формално информиран.“
В същото решение е посочено, че „когато пациентът се е съгласил с определено лечение, диагностичен метод, манипулация или операция, след като е получил информацията, посочена в чл.88, ал.1 ЗЗ, рискът от възникването на конкретни усложнения, присъщи за предприетите диагностично-лечебни дейности, преминава върху него. Обратното, когато пациентът не е бил уведомен за обстоятелствата по чл.88, ал.1 ЗЗ или информираното съгласие не е предоставено според изискванията на чл.87 - чл.89 ЗЗ, присъщият за конкретната медицинска интервенция риск не се прехвърля върху него и отговорност за настъпването му ще се носи лекаря/лечебното заведение, макар вредата да не е настъпила в резултат на друго противоправно поведение, т.е. в резултат на нарушаване на конкретни медицински стандарти или на правилата за добрата медицинска практика.“
Адв. Силвия Величкова
