След скандален избор на подуправител и отзоваването му, НЗОК остана и без Управител. Избраният само преди няколко месеца Станимир Михайлов, също бе помолен да подаде оставка, не защото е направил нещо укоримо, а защото е „политически коректно“ – партньорът във властта да даде реципрочна жертва.
По-рано отхвърлена кандидатка „политически коректно“ бе компенсиран с друг ръководен пост.
Още малко по-рано беше променен закона, така че освен Управителят и подуправителят да се избират от Парламента, за да може всяка от управляващите коалиции да има гарантиран свой представител в ръководството на касата.
Тези дни партиите от мнозинството решиха да приемат правила за поставяне на свои хора по квоти в регулаторите. За да се включи в схемата за разпределение на квотите, НЗОК също вече се третира, като регулатор!? Тя, наред с другите стана пешка в на политическата шахматна дъска.
Политическите игри с управлението на НЗОК не започват сега, но не са били толкова откровено цинични. Вече не чуваме, дори лицемерно и от благоприличие, да казват, че ще се избират най-добрите, професионалистите.
От както беше създадена НЗОК през 2000 година, управители са били д-р Илко Семерджиев, Бойко Пенков, доц. Никола Василев, проф. Генчо Начев, Надежда Генева, д-р Димитър Петров, д-р Иван Букарев, д-р Румяна Тодорова, инж. Александър Огнянов, Жени Начева, д-р Нели Нешева, доц. Мариана Василева, д-р Пламен Цеков, д-р Глинка Комитов, проф. Камен Плочев, д-р Дечо Дечев, проф. Петко Салчев, Станимир Михайлов.18 души за 23 години. Средно един човек е изкарвал на поста 1 година и 3 месеца.
Какви управленски политики, какъв мениджмънт може да предложи и приложи човек, чиито хоризонт на управление е няколко месеца?
Какъв подбор на кандидатите може да има, след като единственото условие е те да са верни на партията, която ги предлага?
Какво управление на здравното осигуряване може да очакваме, след като на Националната здравноосигурителна каса се гледа, като на „регулатор“ и ръководителите се избират на квотен принцип?
Резултатът от политическите игри може да се види в състоянието на здравната система. Първопричината за купищата проблеми, с които ежедневно се сблъскват хиляди пациенти е прекомерната политическа намеса в здравното осигуряване.
Може ли да бъде по друг начин?
Би могло. Може, например да се постави условие касата да се ръководи от актюери – хора със специално образование за здравно- и живото- застраховане. Може актюерите да се избират след публичен конкурс. Може да има лица, пряко избрани от осигурените, които да участват във вземането на стратегически решения за здравното осигуряване.
Може и нещо още по-добро - да има например повече от една здравноосигурителни каси. Хората ще могат да избират в коя каса да се осигуряват. Конкуренцията ще принуждава собствениците да назначават за управители най-добрите кандидати, а смяната на някой от тях, няма да се превръща в общонационална драма, както не е драма, когато някоя банка например си смени директора.
Преди 15 години в Нидерландия преминаха от монопол към модел с няколко каси. В резултат публичните разходи са намалели от 13 на 10 процента от Брутния вътрешен продукт, а според всички международни класации, здравеопазването им от тогава е едно от най-добрите в света.
Кога може станат подобни промени у нас?
Няма да е скоро! Няма никакви изгледи, партиите да се заемат с реформи и да се откажат от пряка намеса в работата на НЗОК. Монополът дава власт, истинска и неограничена. Разпределението на милиарди (тази година са над 8 милиарда), налагането на санкции и прилагането на регулации спрямо едни и заобикалянето им за други, поставя в състояние на зависимост цялата система от доставчици на медицински услуги. Тази зависимост освен, че е доходна, пренесена в опорочената ни избирателна система, лесно може да се трансформира в бюлетини. Кръгът се затваря, властта се възпроизвежда.
Порочният модел на управление продължава твърде дълго. Толкова дълго, че мнозина започват да го приемат за даденост и вече дори не търсят алтернатива. Липсата на обществена реакция на лошите практики е индикатор за още нещо - за упадъка на демокрацията.
Д-р Стойчо Кацаров
