Въпросът за адекватния брой медицински сестри спрямо броя на пациентите и болничните легла е от ключово значение за качеството и безопасността на здравните грижи.
Настоящата статия разглежда съществуващите стандарти и препоръки, и актуалната ситуация в България, като хвърля светлина върху предизвикателствата пред системата на здравеопазване.
Защо е важно съотношението медицински сестри : пациенти?
Медицинските сестри са в основата на всяка здравна система. Техният брой и квалификация пряко влияят върху:
• Качеството на грижите: Достатъчното персонал позволява индивидуален подход към всеки пациент, своевременно изпълнение на манипулации, наблюдение и оценка на състоянието.
• Безопасността на пациентите: Недостигът на сестри води до претоварване, пропуски в грижите и повишен риск от усложнения, инфекции и грешки.
• Ефективността на лечението: Адекватните здравни грижи съкращават болничния престой и подобряват резултатите от лечението.
• Работна среда и превенция на "бърнаут": Когато сестрите са малко, те са подложени на огромен стрес, което води до прегаряне, текучество и влошаване на качеството на работа.
Международни и европейски стандарти и препоръки
В световен мащаб няма единно, универсално прието съотношение на медицински сестри към броя на болничните легла/пациентите, тъй като това зависи от множество фактори като тип болница, профил на отделението (интензивно отделение, хирургия, педиатрия, палиативни грижи), тежест на състоянието на пациентите, ниво на автоматизация и други.
Въпреки това, съществуват редица препоръки и добри практики, които сочат към определени минимални нива:
• Съотношение сестри : лекари: Общоприето е, че за оптимално функциониране на здравната система съотношението на медицински сестри към лекари трябва да е поне 2:1, а често се препоръчва и 3:1.
• В болнични условия:
◦ Интензивни отделения (ОАРИЛ): Едно от най-високите съотношения, често 1:1 или 1:2 (една медицинска сестра на един или двама пациенти), предвид критичното състояние и нуждата от непрекъснато наблюдение.
◦ Хирургични и терапевтични отделения: Обикновено съотношението е по-ниско, но все пак се препоръчва една медицинска сестра на 4-6 пациента през дневна смяна и една на 8-10 пациенти през нощна смяна.
◦ Педиатрия: По-голям брой от отделенията за възрастни, поради наличието на специфични изисквания на грижите за деца.
◦ Палиативни грижи: Изискват повече персонал поради комплексните нужди на пациентите.
• Обща осигуреност в ЕС: Средно за държавите от ЕС през 2020 г. е имало 8.3 медицински сестри на 1000 жители. Тази осигуреност варира значително, като най-висока е във Финландия (13.6 на 1000) и Германия (12.1 на 1000).
Европейската комисия още от 2017 г. препоръчва на страните членки въвеждане на системи за планиране и прогнозиране на човешките ресурси в здравеопазването.
В България има критичен недостиг на сестри
България се сблъсква с тежък и задълбочаващ се дефицит на медицински сестри, което се отразява пряко на съотношението им спрямо леглата и пациентите.
Основни данни и тенденции:
• Намаляващ брой: За последните 33 години броят на медицинските сестри в България е намалял почти два пъти – от 53 810 през 1990 г. до 28 570 през 2023 г. По данни на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), през 2024 г. броят им е бил едва 21 984.
• Съотношение лекар - сестра: В България през 2023 г. то е едва 0.96:1, което е далеч под препоръчителните 2:1. За да се достигне европейското съотношение, са необходими допълнително около 29 000 сестри.
• Осигуреност на глава от населението: През 2024 г. в България е имало 341 медицински сестри на 100 000 души население, докато средното за ЕС е 786 на 100 000. Това поставя България сред страните с най-ниска осигуреност в ЕС.
• Неравномерно разпределение: Налице е и неравномерно разпределение на медицинските сестри в страната.
• Застаряване: Почти 80% от медицинските сестри в България през 2023 г. са над 45 години, което предвещава още по-сериозен проблем в бъдеще.
• Липсващи стандарти: В Българската здравна система липсва стандартизация на здравната грижа. Поради това част от тях се извършват от санитари, а други от близките на болните, което крие рискове за качеството на грижите.
• Диспропорции в заплащането: На лице са големи диспропорции в заплащането на медицинските сестри в различни болници и отделения, както и между тези, заети в болничната и в извънболничната медицинска помощ.
• Неефективно използване на човешките ресурси: Голям брой медицински сестри са заети в детските ясли, детски градини и училища. Това е следствие на остарели нормативни изисквания без реална потребност от сестринска грижа на тези места. Това допълнително увеличава недостига на персонал в лечебните заведения.
Последици от недостига
Липсата на достатъчно медицински сестри води до:
• Претоварване на персонала: Ограниченият брой сестри поемат грижи за много повече пациенти, отколкото е оптимално, което води до изтощение и намалена ефективност.
• Компромиси с качеството на грижите: Сестрите нямат достатъчно време за адекватни грижи за всеки пациент, което може да доведе до пропуснати наблюдения, забавени реакции при промяна в състоянието и по-нисък стандарт на обслужване. Част от грижите се извършват от санитари и от близки на болните, които нямат необходимата компетентност за това.
• Повишен риск за пациентите: Увеличена вероятност от медицински грешки, инфекции, усложнения и по-бавно възстановяване.
• Емиграция и "изтичане на мозъци": Много млади и квалифицирани медицински сестри избират да работят в чужбина, където условията на труд, заплащането и стандартите са по-добри.
• Напрежение в системата: Общото напрежение в лечебните заведения се повишава, което влияе на всички нива на здравния процес.
Някои възможни решения
За да се преодолее този дългогодишен проблем, са необходими комплексни мерки:
1. Приемане на стандарти за здравни грижи: Приемане на стандарти за здравни грижи, включващи конкретни изисквания за числеността на персонала по специалности.
2. Подобряване на условията на труд и заплащането: Адекватното възнаграждение и по-добрите условия на труд са ключови за задържане на съществуващите кадри и привличане на нови.
3. Увеличаване на приема и дипломирането на медицински сестри: Необходимо е да се работи за повишаване на интереса към професията и увеличаване на капацитета на учебните заведения.
4. Признаване и остойностяване на придобитите квалификации: Мотивиране на медицинските сестри за продължаващо обучение и кариерно израстване.
5. Премахване на задълженията за назначаване на медицински сестри в образователната система.
Д-р Стойчо Кацаров
