Повод за този коментар е сигнал на пациент до нас, свързан с отказ за издаване на болничен лист от ТЕЛК. Защо ТЕЛК? Защото лицето е ползвало повече от 12 месеца болнични през последните две години. В тези случаи, съгласно чл. 6 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, болничният лист се издава от ТЕЛК „след преглед и при условие, че са налице предпоставки за излекуване“.
Няма да разглеждаме по същество мотивите на решенията, а само процедурата, коятов този случай все още не е приключила. Ето хронологията:
След болнично лечение, проведено през месец май, на пациента са издадени (от ТЕЛК, защото има предшестващи болнични за повече от 12 месеца през последните две години) болнични листа за срок до 4 септември 2024 година.
На 4 септември ЛКК издава пореден болничен лист за срок до 16 септември и насочва болния към ТЕЛК за продължаване. Болният подава заявление до ТЕЛК на 9 септември – една седмица преди изтичане на срока, както е съгласно чл. 28, ал. 5 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (Правилника).
ТЕЛК се произнася на 2.10.2024, като отказва продължаване на болничния лист след 16 септември. Това решение идва след 15 дневния срок за произнасяне, определен с чл. 32, ал. 3 от Правилника.
Решението за отказ е обжалвано от болния в 14 дневния срок от връчването му пред НЕЛК, където жалбата постъпва на 6 ноември 2024 година.
НЕЛК се произнася на 13 януари (около 45 дни след срока, който според чл. 47, ал. 2 от Правилника е 15 дни), като отменя отказа и връща на ТЕЛК за ново произнасяне. Такова до днес няма.
От началото на процедурата – 16 септември са изминали 4 месеца. Докато чака решение, болният междувременно е уволнен дисциплинарно, заради неявяване на работа без уважителни причини.
Сега да си представим, че окончателно ТЕЛК реши да удължи болничния с два месеца. Излиза, че човекът е бил уволнен дисциплинарно по време, когато е бил в отпуск по болест. Към датата на уволнението обаче, работодателят няма как да знае за болничните, които реално се появяват в правния мир половин година по-късно. Междувременно болният е останал без работа и без доходи – НОИ няма да плати, ако няма влязло в сила решение за болничните.
Сега да се поставим на мястото на болния, за да не си помислите, че сам си е виновен. Стой е насочен от ЛКК към ТЕЛК и точно 7 дни, преди изтичане на срока на предишния болничен (както изисква Правилника) , той подава към ТЕЛК, документите си, надявайки се, ТЕЛК да се произнесе в 15 дневния срок и да удължи болничните с два месеца. ТЕЛК, обаче се произнася (с отказ) след месец, когато пациентът вече е уволнен. Обжалването на това решение води след себе си още няколко месеца забавяне, а процедурата е такава, че може да остане открита още година.
Абсурдът е в това, че може да се окаже накрая, че сте имали право на болничен, но въпреки това сте уволнен и не може да направите нищо, въпреки, че истината и справедливостта са на ваша страна. Бихте могли, впрочем да осъдите държавата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, но това е друга тема.
Описаният казус не е изключение. Той ще се случва всеки път, когато ТЕЛК откаже да продължи болнични листа, дори и да действа в определените от Правилника срокове.
Това е класически случай на правен хаос, създаден от самия закон. Единственият изход от тази абсурдна ситуация е промяна на Правилника, която да задължи органите на медицинската експертиза в тези случаи, да се произнасят преди началото на периода, за който се отнасят, обжалването да е в съкратени срокове и решението на горестоящият орган да е окончателно.
