В края на месец януари от бюджета за 2025 година, НЗОК изплаща дейността на болниците за месец декември. Получихме сигнали от няколко болници, че въпреки решението на Конституционният съд от миналата година, с който окончателно бяха отменени лимитите на болниците, НЗОК отново е изплатила дейността само до размера на предварително определените от нея самата месечни лимити.
Да припомним:
Чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване гласеше:
„Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности.“
С единодушно Решение № 6/11.04.2024 КД № 15/2023 Конституционният съд отмени изцяло текстът на чл. 55а, ал. 2.
Да припомним и част от мотивите на съда:
„Препятстването на възможността за достъпна медицинска помощ чрез такава законодателна мярка, като оспорената с настоящото производство, надхвърля социално потребното и обществено оправданото ѝ конституционно обвързване с правото на здравно осигуряване на всеки гражданин.“
„Обстоятелството, че държавата не може да изпълни ефективно задължението си по контрола на бюджетните средства за здравеопазване, не може да бъде основание за въвеждане на ограничения на основни права и такова ограничение е конституционно нетърпимо. Конституционният съд е последователен в разбирането си, че всяко ограничаване на основни права на гражданите, което в действителност е предназначено да компенсира неспособността на държавата да изпълнява задълженията си, е недопустимо в правовата държава.“
По-ясно едва ли може да бъде казано. Въпреки това, НЗОК отказва да изпълни решението на съда и продължава да плаща на болниците до размера на определените от нея самата обеми и стойности.
Това, обаче не означава, че съдилищата също ще откажат да приложат решението, ако болниците заведат дела. Няма никакво съмнение, че всеки иск на болница срещу НЗОК за неплатена дейност, ще бъде уважен от съда. Освен главницата, НЗОК ще бъде осъждана да заплаща лихвите за просрочието, както и съдебните разноски – адвокатски хонорари, държавни такси и пр. Някои болници вече заведоха съдебни искове, а други изпратиха на НЗОК покани за доброволно изпълнение, като последна мярка преди завеждане на съдебен иск.
Само за миналата година НЗОК има неизплатени на болниците 146 милиона лева. Освен, че дължимите лихви се трупат с всеки изминат ден, то очевидно, заради продължаването на практиката да се плаща само до лимита, ще нараства и главницата по дълговете, и съдебните такси и адвокатските хонорари.
Болниците не могат да бъдат упрекнати, че си търсят честно изработените и отчетени дейности по лечение на болните. Нещо повече директорите на болниците могат да бъда обвинени в безстопанственост, ако не си потърсят вземанията.
От друга страна изплащането на пари за лихви и съдебни разноски е пряка щета за бюджета на НЗОК. Ръководителите на здравната каса няма да могат да се оправдаят с липсата на пари, защото проекта на закон за бюджета на НЗОК се изготвя от самите тях. Законът, освен това им дава парво да поискат безлихвен заем от държавния бюджет. Те биха могли също да се договорят с болниците и да поискат разсрочено във времето плащане. Липсата на каквито и да е правни и фактически действия от тяхна страна, с които да се предотвратят загубите за бюджета, може да бъде класифицирано като безстопанственост.
