Днес ви представяме интересен съдебен спор между Медицински център и работещ на трудов договор лекар, който при напускането си е уведомил всички пациенти в кое лечебно заведение ще продължи да работи.
1. Описание на Казуса (страни и иск)
Производството е образувано по иск, предявен от „Медицински център „А“ ООД (Ищец) срещу д-р Г. И. С., лекар, специалист по акушерство и гинекология (Ответник).
• Ищец (Медицински център): Твърди, че д-р С., работейки на трудов договор, е извършил противоправно деяние, което е довело до напускането на пациенти от центъра. Ищецът счита, че това е причинило имуществена вреда под формата на пропусната полза (нереализирана печалба).
• Искана сума: 344 303 лева обезщетение за пропуснати ползи.
• Твърдяно противоправно деяние: Лекарят е уведомил лично записаните си пациенти, че напуска „МЦ „A“ ООД и ще продължи работа в друго лечебно заведение. Според Центъра, това е представлявало „агитация“ на пациенти, злоупотреба с конфиденциална информация (списък с пациенти) и нарушаване на трудовите задължения.
• Правно основание на иска: Чл. 203, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) – иск на работодателя срещу работника/служителя за обезщетение за вреди, причинени умишлено.
2. Подробни мотиви на съда (СГС)
Съдът (СГС) изцяло отхвърля иска на Медицинския център, като приема, че в поведението на лекаря липсва противоправност и умисъл за причиняване на вреда.
A. За причинната връзка: Кой е причината за напускането на пациентите?
Съдът приема, че пациентите са напуснали Центъра заради напускането на лекаря, а не заради неговото уведомително съобщение.
• Лично доверие: В областта на асистираната репродукция (АГ), успехът и процесът на лечение зависят изключително много от личното доверие и връзката с конкретния лекар.
• Основен фактор: Съдът заключава, че репутацията и професионализмът на д-р С. са били причината пациентите да изберат „МЦ A“ ООД, а не обратното. С напускането на лекаря, пациентите губят причината да ползват услугите на Центъра.
• Липса на логика: Би било нелогично да се очаква, че пациент, който е избрал определен лекар и е в процес на лечение, ще продължи да ползва същите услуги в същия център, ако този лекар вече не работи там, независимо дали е бил уведомен от него или не.
Б. За противоправността на деянието: Етичен дълг срещу търговски интерес
Съдът анализира дали уведомяването на пациентите е било противоправно:
|
Аргумент на Ищеца |
Мотиви на Съда |
Извод на Съда |
|
„Агитация“ и злоупотреба с информация |
Лекарят е действал в изпълнение на професионален и етичен дълг към пациентите. |
Не е налице противоправно деяние. |
|
Конфиденциална информация |
Информацията за контакт и здравното досие на пациентите е предоставена от самите пациенти на Центъра, именно защото са избрали д-р С. Като техен лекуващ лекар, той има право на достъп до нея и задължение да се грижи за непрекъснатостта на лечението. |
Не е злоупотреба с информация на работодателя, тъй като е информация, предоставена от трети страни (пациентите) в контекста на професионалното им взаимоотношение с лекаря. |
|
Нарушаване на клауза от Договор |
Действието е в съответствие с императивни правни норми и професионална етика, които имат по-голяма тежест от клауза в трудов договор. |
Клаузата не може да ограничава правата на пациента и професионалния дълг на лекаря. |
В. Правни и етични основания (Чл. 24 и Чл. 10 от КПЕЛБ)
Съдът изрично се позовава на етични и законови норми, които оправдават поведението на лекаря:
1. Чл. 24, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България (КПЕЛБ): Този член задължава лекуващия лекар, свободно избран от пациента, да „осигури цялостния процес на лечение“. Съдът приема, че уведомяването на пациентите е било необходима стъпка за изпълнение на това задължение и осигуряване на непрекъснатост на грижите.
2. Чл. 10 от КПЕЛБ: Лекарят е длъжен да „признава и защитава правата на своите пациенти“, както са посочени в Декларацията на Световната медицинска асоциация. Уведомлението е пряко в защита на правото на пациента на свободен избор на лекар (т. 2, б. "а") и правото му на приемственост в здравните грижи (т. 1, б. "е").
Г. За Умисъла
Съдът заключава, че лекарят не е действал с умисъл да навреди на медицинския център. Неговата цел е била да защити интересите на пациентите си и да изпълни своя професионален дълг, а не да причини негативни имуществени последици на бившия си работодател.
3. Резюме на Решението
Решението на СГС е в силна подкрепа на:
1. Правото на пациента на свободен избор: Това право е абсолютен приоритет пред търговските интереси на лечебното заведение.
2. Професионалната свобода на лекаря: Лекарят има право свободно да избира къде да работи, а информирането на пациентите за промяната е етичен дълг, а не нарушение.
3. Приемственост на лечението: Лекарят е длъжен да предприеме мерки, за да не прекъсне лечението на пациентите, които са му се доверили.
Съдът постановява Отхвърляне на предявения иск за 344 303 лева като изцяло неоснователен.
