Трябва ли ваксината срещу туберкулоза да е задължителна?

Политиките за ваксинация срещу туберкулоза (БЦЖ) в държавите членки на Европейския съюз варират, като много от тях са преминали от универсална към целенасочена ваксинация само за рискови групи.

Според информация от Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) и други източници, задължителна ваксинация срещу туберкулоза за всички новородени или деца е запазена в няколко държави от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (ЕС/ЕИП).

Статутът на ваксинацията (дали е строго задължителна по закон или е силно препоръчителна като част от националния имунизационен календар) може да се различава. Например, в някои държави, въпреки че е част от календара, може да има възможност за отказ.

Всички западноевропейски държави са премахнали универсалната БЦЖ ваксинация и я прилагат само за рискови групи.

Тя остава задължителна или универсална в няколко източноевропейски държави, в това число България, които са членки на ЕС. Според актуална информация България, Румъния, Полша, Унгария, Хърватия, Литва и Естония са сред държавите от ЕС, които запазват политика на задължителна/универсална БЦЖ ваксинация за децата.

Фактът, че повечето държави в ЕС не прилагат универсална задължителна ваксинация срещу туберкулоза (БЦЖ), е пряко свързан с нейната променлива ефективност и епидемиологичната ситуация.

Ето основните причини за тази политика в Западна и Северна Европа:
1. Намаляване на заболеваемостта от туберкулоза (ТБ)
Основната причина е, че в повечето държави от Западна и Северна Европа заболеваемостта от туберкулоза е спаднала до много ниски нива (под 10-20 случая на 100 000 население).
Ниският риск прави масовото ваксиниране на цялото население икономически неефективно и медицински неоправдано, тъй като потенциалните странични ефекти от ваксината започват да надвишават ползата за обществото като цяло.
2. Променлива ефективност на БЦЖ ваксината
Ефективността на БЦЖ ваксината не е универсална и това е ключов фактор:
-Ваксината дава висока защита срещу тежки форми на туберкулоза. БЦЖ е много ефективна (до 85%) при предотвратяване на най-опасните форми на ТБ при децата – туберкулозен менингит и милиарна туберкулоза (тежка, дисеминирана форма).
-Слаба защита при възрастни: Ваксината има променлива и често по-ниска ефективност срещу най-често срещаната форма – белодробната туберкулоза при възрастни.
Именно белодробната ТБ е източникът на зараза в обществото, а БЦЖ не предотвратява нейното предаване.
3. Намеса в диагностиката
Универсалната ваксинация с БЦЖ пречи на основния метод за скрининг и диагностика на ТБ инфекция:
Положителен тест Манту (PPD): Ваксината предизвиква положителна реакция при кожния тест Манту, което прави невъзможно разграничаването дали положителният резултат се дължи на ваксината или на реална инфекция с туберкулозни бактерии.
Когато заболеваемостта е ниска, е много по-важно да може бързо и точно да се идентифицират новите инфекции, за да се предотврати разпространението им.
Този проблем намира частично решение с прилагането на QuantiFERON тест, който може да различи ваксинацията от инфекцията, но не може да различи дали инфекцията е латентна (скрита) или активна (болест). За диагностика на активна туберкулоза са необходими допълнителни клинични прегледи, образни изследвания (рентген) и микробиологични проби.

Може ли България да премине от задължителна ваксинация кум препоръчителна само за рискови групи?

Отказът от задължителна ваксинация е стратегическо решение, основано на факта, че при ниска заболеваемост, променливата ефективност на БЦЖ и нейното влияние върху диагностиката правят универсалната ваксинация по-малко полезна, отколкото целенасочения скрининг и лечение.

Ето една сравнителна табли за заболеваемостта от туберкулоза в България и други страни от ЕС.