Три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения са внесени в Народното събрание от различни политически сили – съответно ПП-ДБ, Величие и Възраждане.
Основният фокус и на трите е да определят със закон минимални възнаграждения на лекари без специалност, медицински сестри, акушерки, лекарски асистенти, лаборанти и друг медицински персонал.
И трите законопроекта съдържат текстове, които предполагат потенциална намеса на държавата на пазара на труда, ограничаване на свободното договаряне и свободната стопанска инициатива, включително от гледна точка на конституционните норми на Република България. Българската конституция гарантира свободната стопанска инициатива (чл. 19, ал. 1) и предвижда, че трудът е свободен, а всеки има право на избор на професия и място на работа (чл. 48, ал. 1). Принципите на пазарната икономика, включително свободата на договаряне между страните, са основополагащи.
1. Законопроект, внесен от ППДБ
Основни предложения, свързани с пазара на труда и стопанската инициатива:
Предлага се в чл. 6, ал. 6 от Закона за лечебните заведения да се добави изискване правилата за определяне на размера на трудовите възнаграждения на медицинския персонал да "отговарят на изискванията на този закон".
Създава се нова ал. 6а, която урежда трудовите възнаграждения на медицинските специалисти в лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, на които повече от 50% от приходите са от държавния и/или общинския бюджет, и от бюджета на НЗОК. За тези лечебни заведения се въвеждат минимални прагове за основните месечни трудови възнаграждения:
• За лекар без специалност, магистър фармацевт без специалност: не по-малко от 150% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца.
• За медицински сестри, акушерки, асоциирани медицински специалисти, лекарски асистенти, зъботехници и помощник-фармацевти: не по-малко от 125% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца.
• Предвиждат се допълнителни трудови възнаграждения за продължаващо медицинско обучение (не по-малко от 1% от основното) и за придобита допълнителна професионална квалификация (не по-малко от 5% от основното).
• Допълнително възнаграждение за нощен труд (не по-малко от 0.5% от минималната работна заплата за страната).
• Определя се съотношение между максималното и минималното брутно трудово възнаграждение на медицинските специалисти в лечебните заведения за болнична помощ – не повече от 10 към 1.
• Въвеждат се санкции за лечебни заведения, които не спазват тези минимални изисквания за възнаграждения, включително глоби от 15 000 до 30 000 лева за управителите/директорите.
• Министърът на здравеопазването се задължава да приведе наредбата за възнагражденията в съответствие с новите изисквания в срок от три месеца.
Законопроектът представлява значителна държавна намеса в пазара на труда в здравеопазването.
Намеса в свободното договаряне на труда: Чрез фиксиране на минимални прагове за основните заплати и други възнаграждения, държавата пряко се намесва в индивидуалните и колективни трудови договори. Това ограничава свободата на договаряне между работодатели (лечебните заведения) и служители. Целта е повишаване на заплатите, но подобна регулация може да доведе до изкривявания на пазара. Лечебните заведения с ограничени финансови възможности, могат да бъдат поставени в затруднено положение.
Въздействие върху свободната стопанска инициатива: За част от лечебните заведения, които трябва да се конкурират за персонал, фиксираните минимални възнаграждения могат да създадат неравнопоставеност и финансова тежест. Без ясно дефиниран и гарантиран механизъм за финансиране на тези увеличения може въвеждането да доведе до дефицити и срив в баланса на приходите и разходите на лечебните заведения, което противоречи на принципите на свободната стопанска инициатива и финансова автономност. Съотношението 10 към 1 между максималното и минималното възнаграждение също е пряка намеса в управленската автономия и определянето на структурата на заплащане.
Подобна намеса може да бъде оспорена като непропорционално ограничение на свободната стопанска инициатива (чл. 19, ал. 1 от Конституцията) и свободата на договаряне. Въпреки че чл. 48, ал. 5 от Конституцията позволява държавата да установява минимални условия за труд, въпросът е доколко детайлното и високо фиксиране на заплати, може да се приложи към всички лечебни заведения без съществени негативни последици.
2. Законопроект, внесен от "Величие"
Подобно на ППДБ, законопроектът предлага в чл. 6, ал. 6 да се добави изискване правилата за определяне на размера на трудовите възнаграждения да "отговарят на изискванията на този закон".
Създава се нова ал. 6а, която определя, че трудовите възнаграждения на медицинските специалисти в лечебните заведения, които имат договори с НЗОК и/или получават средства от държавния бюджет, се определят съгласно наредба при спазване на следните изисквания:
• Начална заплата на лекар: 6 000 лева нетен размер.
• Начална заплата на професионалисти по здравни грижи: 4 000 лева нетен размер.
• Начална заплата на санитари и помощен персонал: 1 500 лева нетен размер.
• Предвижда целево финансиране от държавата за специализацията на лекарите, обвързано с потребностите по медицински специалности.
• Допълнително трудово възнаграждение за продължаващо медицинско обучение: не по-малко от 1% от основното месечно трудово възнаграждение за всяка календарна година.
• Допълнително възнаграждение за нощен труд: не по-малко от 0.5% от размера на минималната работна заплата.
• Съотношение между максималното и минималното брутно трудово възнаграждение на медицинските специалисти в лечебните заведения за болнична помощ не може да надвишава 10 към 1.
Предложенията на "Величие" са дори по-категорични и директни в намесата си в пазара на труда, като определят конкретни нетни суми за начални заплати.
Екстремна намеса в свободното договаряне: Фиксирането на точни нетни суми за начални заплати е изключително драстична форма на държавна намеса, която напълно елиминира свободата на договаряне на индивидуално и колективно ниво. Това пречи на пазарните сили да определят стойността на труда въз основа на търсенето, предлагането, опита, квалификацията и спецификата на съответното лечебно заведение.
Непропорционална тежест за лечебните заведения: Налагането на такива високи начални заплати, без адекватен и устойчив механизъм за финансиране от държавата, може да доведе до сериозни финансови затруднения за болниците, особено за тези, които вече са в тежко състояние. Това би подкопало тяхната свободна стопанска инициатива и би могло да доведе до фалити, съкращения на персонал или намаляване на качеството на услугите. Дори целевото финансиране за специализации не компенсира основния проблем с оперативните разходи за възнаграждения.
Риск от изкривявания на пазара: Може да се стигне до ситуация, в която лечебни заведения не могат да си позволят да наемат нов персонал на тези цени, или са принудени да съкращават по-опитни кадри, за да покрият фиксираните минимални начални заплати. Това може да има катастрофален ефект върху предлагането на медицински услуги.
Конституционна несъвместимост: Тази мярка е още по-вероятно да бъде счетена за противоречаща на конституционните принципи за свободна стопанска инициатива (чл. 19) и свобода на труда и договарянето (чл. 48), тъй като на практика държавата се опитва да замени пазарните механизми с административни.
3. Законопроект, внесен от "Възраждане"
Законопроектът предлага изменение в чл. 6 от Закона за лечебните заведения, като добавя изискване правилата за определяне на трудовите възнаграждения да "отговарят на изискванията по този закон". Създава се нова алинея 7, според която, трудовите възнаграждения на медицинските специалисти в лечебни заведения, които имат сключени договори с НЗОК и/или получават средства от държавния бюджет, се определят с наредба по ал. 6, при спазване на следните изисквания:
• Основното месечно трудово възнаграждение на лекар без специалност, магистър фармацевт без специалност, да е не по-малко от 150 на сто от средната брутна работна заплата за страната за последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.
• Основното месечно трудово възнаграждение на медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, лекарските асистенти и помощник-фармацевтите да е не по-малко от 140 на сто от средната брутна работна заплата за страната за последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.
• Допълнително трудово възнаграждение за преминати форми на продължаващо медицинско обучение: не по-малко от 1 на сто от основното месечно трудово възнаграждение за всяка година.
• Допълнително възнаграждение за придобита допълнителна професионална квалификация: не по-малко от 5 на сто от основното месечно трудово възнаграждение.
• Допълнително възнаграждение за положен нощен труд: не по-малко от 0,5 на сто от минималната работна заплата за всеки отработен час.
• Съотношението между максималното и минималното брутно трудово възнаграждение на медицинските специалисти в лечебните заведения за болнична помощ да е не повече от 10 към 1, а за хабилитирани специалисти не повече от 15 към 1.
• Предвидени са и санкции: лечебно заведение, което не изплаща установените възнаграждения или не изпълни предписания, се наказва с глоба в размер на 15 000 лева, а при повторно нарушение с 30 000 лева за всяко отделно нарушение. Наказанието се налага на управителя, изпълнителния директор, директора, председателя и/или члена на съвета на директорите.
• Изпълнителна агенция "Медицински надзор" и Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" ще проверяват спазването на тези изисквания.
• В Закона за здравното осигуряване се добавя, че Националният рамков договор ще включва изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, които трябва да отговарят на новите минимални прагове.
Законопроектът на "Възраждане" въвежда изключително детайлна и обвързваща регулация на трудовите възнаграждения в лечебните заведения, които имат договори с НЗОК и/или получават бюджетни средства.
Директна и мащабна намеса в пазара на труда: Подобно на законопроекта на ППДБ, но с различни конкретни проценти, този законопроект фиксира минимални прагове за основните заплати на различни категории медицински специалисти, както и допълнителни възнаграждения и съотношения. Това представлява фундаментална намеса в свободното договаряне и определянето на пазарна цена на труда. Тя игнорира фактори като регионални особености, финансово състояние на конкретната болница, специфични изисквания за длъжността и индивидуален принос.
Ограничаване на свободната стопанска инициатива: За лечебните заведения, особено тези, които функционират като търговски дружества (макар и с обществена функция), налагането на такива стриктни и високи минимални заплати, без адекватен и гарантиран механизъм за финансиране, е сериозна финансова тежест. В мотивите се посочва, че "се предвиждат допълнителни разходи в зависимост от размера на възнагражденията за всяко съсловие". Липсата на ясен източник на тези средства може да постави много болници в невъзможност да покрият разходите си, застрашавайки тяхната финансова стабилност и дори съществуване. Това пряко подкопава принципа на свободна стопанска инициатива, тъй като държавата по същество диктува основен елемент от разходната структура.
Административна тежест и контрол: Въвеждането на детайлни изисквания за заплащане, заедно със засилен контрол от ИА "Медицински надзор" и ИА "ГИТ" , както и тежки санкции за неизпълнение, създава значителна административна тежест за лечебните заведения.
Потенциални изкривявания: Законопроектът може да доведе до изкривявания на пазара, като например намаляване на броя на по-високоплатените специалисти, за да се спазят съотношенията, или отказ от наемане на нови кадри поради липса на достатъчно финансиране за покриване на новите минимални прагове.
Конституционни последици: Както и при предложенията на ППДБ, този законопроект е изложен на риск да бъде оспорен като непропорционално ограничение на свободната стопанска инициатива (чл. 19, ал. 1 от Конституцията) и свободата на труда и договарянето (чл. 48, ал. 1 от Конституцията). Въпреки че държавата може да осигурява минимални условия на труд, директното налагане на конкретни, високи заплати, особено когато не е гарантирано тяхното финансиране, преминава границата на разумна регулация и навлиза в сферата на пряко административно управление на икономическите отношения.
Общо заключение и опасения от конституционна гледна точка:
Законопроектите споделят обща логика на директна и значителна държавна намеса в определянето на трудовите възнаграждения в лечебните заведения. Въпреки че мотивите са благородни – справяне с кадровата криза и подобряване на условията на труд на медицинските специалисти – предложените методи крият сериозни рискове:
Нарушаване на свободата на договаряне: Фиксирането на минимални заплати по закон, особено като процент от средната работна заплата или като конкретни нетни суми, елиминира свободата на договаряне между работодатели и служители. Това подкопава пазарните принципи и може да пречи на адекватното адаптиране към променящите се икономически условия и специфични нужди на лечебните заведения.
Заплаха за свободната стопанска инициатива: За болниците, които са търговски дружества, тези мерки представляват сериозна финансова и административна тежест. Игнорират се регионални особености, финансово състояние на конкретната болница, специфични изисквания за длъжността и индивидуален принос. Без ясно и гарантирано увеличение на финансирането от НЗОК или държавния бюджет, за да се покрият тези нови изисквания, много лечебни заведения може да изпаднат в несъстоятелност, да бъдат принудени да ограничат дейността си или да съкратят персонал. Това е пряка намеса в тяхната свободна стопанска инициатива (чл. 19, ал. 1 от Конституцията).
Неяснота във финансирането: И трите законопроекта не дават достатъчно ясни и конкретни гаранции за допълнително финансиране, което да компенсира наложените повишения на разходите за труд. При липса на такова, тежестта пада изцяло върху лечебните заведения.
Конституционни предизвикателства: Върховният административен съд и Конституционният съд вече са отменяли разпоредби, които прекомерно ограничават икономическите свободи или създават първична правна уредба чрез подзаконов акт. Подобно директно регулиране на заплащането чрез закон, без достатъчна гъвкавост и съобразеност с пазарните реалности и финансовите възможности на субектите, може да бъде поставено под въпрос, като непропорционално ограничение на конституционно гарантирани права и свободи.
В заключение, макар и с добри намерения, предлаганите законопроекти рискуват да създадат повече проблеми, отколкото да решат, като наложат административни мерки, които могат да дестабилизират здравната система и да нарушат основни икономически и конституционни принципи.
Проблемът с възнагражденията е породен от неправомерна държавна намеса. Ако иска да го реши държавата не само не трябва да се намесва повече, но трябва да се отегли, да премахне ненужните регулации и да остави пазара да регулира тези отношения. Само такъв подход може да даде справедливо и устойчиво решение на проблема със заплатите.
