Депутати от ПГ на ПП-ДБ са внесли в Народното събрание проект на решение за приемане на действия за трайно повишение на доходите на медицинските специалисти.
Ако бъде приет, Министерският съвет ще се задължи в срок от 30 дни да представи пред Народното събрание конкретни мерки, в това число законодателни, за повишаване на възнагражденията на медицинските специалисти през 2025 година, чрез финансиране от държавния бюджет и бюджета на НЗОК.
Конкретно за работещите в държавната администрация (РЗИ, Спешна помощ, ИАМН и др. подразделения на МЗ), както и за сестрите в училищата, детските гради и ясли се изисква увеличение на началните заплатите на 90% от средната работна заплата за сестри и 125% от средната работна заплата за лекари без специалност, считано от 1 юни на тази година.
Министерският съвет също се задължава да изпълни Решение на Народното събрание от 7.08.2024 г. (обн. ДВ бр. 68/2024) за предприемане на мерки и действия за подобряване осигуреността на системата на здравеопазването на Република България с медицински сестри и акушерки, което предвижда следното:
Осигуряване на минимално основно трудово възнаграждение на медицинските сестри и акушерките в размер на 90 на сто от средната работна заплата в Република България или регламентираното в чл. 55, ал. 2, т. 3б от Закона за здравното осигуряване, което е по-благоприятно.
Определянето на специалностите „медицинска сестра“ и „акушерка“ като „защитени специалности“ по реда на Закона за висшето образование.
В срок до три месеца министърът на здравеопазването да предприеме необходимите действия за изменение на действащото законодателство за създаване на правна възможност Националната здравноосигурителна каса да финансира пряко дейността на лечебни заведения, регистрирани по реда на Закона за лечебните заведения от медицински сестри и акушерки.
Министърът на здравеопазването съвместно с министъра на финансите и министъра на образованието и науката да изготви и да представи на Народното събрание подробен финансов план за постигане на посочените цели.
Предложението за решение, очевидно е политически отговор на протестите на младите лекари и медицинските сестри. Дали обаче приемането му ще даде резултат и дали този резултат ще бъде добър?
Министерският съвет би могъл да предприеме действия за увеличаването на възнагражденията на всички медицински специалисти работещи в държавната администрация и бюджетните учреждения, но не и пряко да увеличи възнагражденията на тези работещи в лечебните заведения, на които държавата не е работодател. Повишаването само на заплатите в бюджетната сфера ще създаде нови дисбаланси и движение на работната сила от лечебните заведения към администрацията.
Трябва да се има предвид, че чл. 55, ал. 2, т. 3б от Закона за здравното осигуряване, който обвързва минималните възнаграждения с КТД е оспорен пред Конституционният съд и се очаква всеки момент отмяната му. Дори и да не бъде отменен, в момента няма сключен КТД и няма изгледи за такъв в близко бъдеще.
Освен това и двете мерки – пряко вдигане на възнагражденията в бюджетната сфера и непряко, чрез КТД в лечебните заведения, имат един и същи голям недостатък – въвеждат еднакво възнаграждение на всички без оглед на техния принос. Уравниловката намалява стимулите и мотивацията да се работи добре и качествено.
Заключение.
Протестът на младите лекари е справедлив и основателен.
Ниските възнаграждения на младите лекари и медицинските специалисти са последица от свръхнамеса на държавата в здравеопазването и конкретно в трудовия пазар на медицинските специалисти. За това трайно решаване на проблема ще има не като се фиксират доходи на определено ниво (какво е нивото и защо точно 90% и 125%?), а като се действа пазарно и се отменят погрешно въведените регулации.
