В позиция до медиите от инициативата "Бъдеще в България" категорично се противопоставиха на предложението на ГЕРБ заплатите на лекарите специализанти да се обвързват с колективен трудов договор (КТД).
Управляващите предвиждат в своя законопроект, минималната заплата от последния действащ КТД да се индексира с процента на промяна на средната работна заплата за периода. През април 2024 г. изтече срока на последния подписан КТД и в момента няма действащ договор. Изчисленията показват, че според предложението на ГЕРБ, при сегашните параметри, специализантите ще получават приблизително средната работна заплата за страната.
Законопроектите на ПП-ДБ и възраждане предвиждат минимално възнаграждение от 150% от средната, а този на Величие 6000 лева.
И четирите законопроекта предвиждат завишени проценти за допълнителна квалификация и нощен труд. Всички предлагат еднакви санкции за директорите на болници при неизпълнение на закона в размер на 15000 лева за първо нарушение и 30000 лева за второ. Днес Народнто събрание започва обсъждането им.
Защо определянето на заплати със закон е погрешна политика?
Определянето на заплати не бива да се превръща в състезание кой депутат колко дава. Държавата може да определя заплати единствено на администрацията и бюджетните структури. Болниците (с изключение на ведомствените) не са нито едно от двете.
Разходите за заплати на едно предприятие са произведението на индивидуалните заплати (и осигуровки) по броя на работниците/служителите. Когато принудително повишиш единия множител - индивидуалните възнаграждения, единственият начин да излезе общата сума е да намалиш другия множител - броя на заетите. В този случай, закономерен резултат на административното вдигане на заплати на специализантите ще е загуба на места за специализация.
Административното определяне на заплатите на фирмите, освен че е погрешна икономическа политика е и незаконно, защото противоречи на принципа на свободната стопанска инициатива, съгласно чл. 19 на Конституцията. Това е неправомерна намеса на пазара на труда, с уравниловъчен характер, чиято последица винаги е намаляване на стимулите за развитие на индивида.
Пазарът не труда не е нищо друго освен това, че работодателят купува, а работникът продава своята работната сила. Колкото по-добър е работникът, толкова по-високо възнаграждение ще получи. Работодателят се стреми да намери най-добрите работници, а те от своя страна се стремят да получат най-високото възнаграждение за работната си сила. Пазарът на труда среща интересите на работодателя и работника и стимулира и едните и другите да дадат най-доброто от себе си в предлагането на стоки и услуги, от което печелят потребителите, в нашия случай това са пациентите. Ето защо, дългосрочна последица на този подход е по-лошо качество на медицинската помощ, при това на по-висока цена.
Каква е причината за днешната ситуация?
Проблем има. Младите лекари, които специализират, наистина в мнозинството си получават много по-ниски възнаграждения от колегите им с придобита специалност. Техните възнаграждения са много по-ниски и от тези на много от връстниците им с подобно или по-ниско образование и квалификация.
За да намерим правилното решение трябва да си изясним каква е причината за това и защо се е получило това изкривяване на пазара на труда? Единствената причина за изкривявания на пазара е намесата на държавата и този случай не е изключение.
На първо място, чрез медицинските стандарти и в последствие прехвърлени в алгоритмите на Клиничните пътеки, държавата въведе напълно ненужни изисквания за брой лекари със специалност. Броят лекари със специалност са обвързани с така нареченото „ниво на компетентност“, от което пък зависи дали можеш да отчиташ по-скъпо платените клинични пътеки. В резултат, за да могат да работят и отчитат най-скъпите медицински дейности, болниците бяха административно принудени да назначат повече от необходимите за дейността им лекари със специалност на основен трудов договор за не по-малко от 8 часа. Изпълнението на това ненужно изискване доведе и до друго порочно явление – плащане за диплома, без лекарят реално да работи. Тук е мястото да припомним, че изискванията за брой специалисти бяха въведени с привидни мотиви за качество, а реално, за да пренасочат административно пациентите (парите за лечението им) от по-малките предимно частни и общински болници към по-големите предимно държавни университетски болници.
На второ място, НРД не признава лекарите - специализанти за изпълнители по Клинични пътеки, тоест те могат да бъдат назначени само извън бройката за лекари специалисти. В резултат възнагражденията на административно определения голям брой лекари със специалност изчерпват голяма част от фонд работна заплата на болницата и за лекарите специализанти (медицински сестри и др. персонал също) не остава достатъчно.
Решението на проблема
След като сме наясно с механизма, който води до ниски заплати на младите лекари, не е трудно да се намери и правилното решение.
На първо място трябва да се премахнат ненужно завишените изисквания за брой лекари със специалност от медицинските стандарти и алгоритмите на клиничните пътеки в НРД. В Закона за лечебните заведения е въведено единствено квалификационно изискване – началникът на отделението да бъде лекар със съответната специалност. Може да се твърди дори, че залагането с НРД на изискване за брой лекари заобикаля и противоречи на закона.
Премахването на тези ненужни изисквания в медицинските стандарти вече беше направено още през 2021 година. С наредба на министъра на здравеопазването, Обн. ДВ. бр.63 от 30 Юли 2021г. са изменени всички действащи тогава медицински стандарти и са премахнати изискванията за брой лекари със специалност, като е въведен общ за всички специалности принцип:
„Общият брой на лекарите, в това число на лекарите специалисти, съответства на обема и сложността на осъществяваната дейност“.
За съжаление и до ден днешен това не е транспонирано в НРД и алгоритмите на клиничните пътеки, където изискваният за бройка лекари продължават да фигурират. Нещо повече, тъй като наредбата на министъра е по-висок по ранг акт, то бездействието на НС на НЗОК и УС на БЛС да коригират НРД е освен всичко друго и неправомерно.
На второ място в НРД трябва да се приеме, че лекарите специализанти са изпълнители по Клинични пътеки. Това впрочем също е направено с изменение в Наредба № 1 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването още през 2021 година - ДВ, бр. 79 от 2021, където в чл. 15 алинея 2 се казва, че „При самостоятелно изпълнение на дейности, включени в учебната програма, специализантът се вписва в медицинската документация като изпълнител.“
Както за боря лекари така и тук за съжаление и до ден днешен това не е транспонирано в НРД. Тук също имаме по-висок по ранг акт, който неправомерно не се прилага.
С изменението на чл. 40 и следващи от същата наредба са определени и възнагражденията, които лекарите специализанти получават за времето, когато не са на работа в базата за специализация, а провеждат теоретично обучение или практическо обучение друга болница различна от базата за специализация (поради липса на дадено отделение). Определеното възнаграждение е в размер на 2,5 минимални работни заплати и се изплаща от бюджета на министерството на здравеопазването. По разчет средствата, предвидени в бюджета са достатъчни за всички специализанти. Така на практика всички специализанти стават „държавна поръчка“, без това да изисква допълнителни бюджетни средства. Министърът на здравеопазването би могъл, ако счита за необходимо, да измени наредбата в тази и част и да промени това възнаграждение.
На следващо място, за да се повишат заплатите на младите лекари е добре да се увеличи търсенето на такива кадри. Това се постига, чрез намаляване на ненужни изисквания за акредитацията на лечебните заведения, така, че повече болници в страната да могат да разкрият места за специализация. Това също е направено през 2021 година с изменение в Наредба № 8 за изискванията към лечебните заведения, които извършват обучение на студенти и специализанти - изм. и доп. ДВ. бр.70 от 24 Август 2021г.
Заключение
Предложенията за определяне размер на заплати със закон са в противоречие с Конституцията и ще доведат до намаляване на броя на местата за специализация създавайки по този начин и предпоставки за корупция.
Необходимите промени в подзаконовите нормативни актове са направени още през 2021 година. Достатъчно е държавата да накара НС на НЗОК и УС на БЛС да ги изпълнят и транспонират в НРД.
Възнагражденията за теоретичното обучение могат да бъдат увеличени с изменение на наредба от министъра на здравеопазването.
Решението, което предлагам е трайно и няма да зависи от това дали е подписан или не КТД, няма да зависи и от това кой депутат „колко дава“. По този начин специализантите ще получават справедливо възнаграждение, защото то ще зависи единствено от пазара на труда.
Д-р Стойчо Кацаров
