1. Бързото навлизане на електронната комуникация – лекар-аптека-пациент в медицинската практика. Медицината се електронизира не само на плоскостта на все по-широкото използване на съвременни технически средства за диагностика и лечение на болните, но и на плоскостта на взаимоотношенията между участниците в здравеопазването. На ден, пише mediapool.bg на 25.8.2022 г., се извършват 130 000 електронни прегледа
(„Пo 130000 електронни прегледи при лекар се правят всеки ден в България“), издават се електронни направления и електронни рецепти. Медицината става все по-дистанционна на ниво доболнична медицинска помощ. (Да се надяваме дистанционната медицина да не се дистанцира от пациента).
2. Ускорява се процесът на увеличаване на здравните услуги, финансирани от Националната здравноосигурителна каса. Непрекъснато се увеличава броят медицински дейности, обхванати от НЗОК. Особено тези, свързани с установяването и лечението от COVID - 19. С допълнението на Наредба 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ДВ бр. 68 от 23.8.2022 г.) се направи допълнение в приложение 2 към чл. 1 „Специализирана извънболнична медицинска помощ“, като в пакет „Вирусология“, част „Специализирани изследвания“ се създаде нова т. 10: Тест за откриване на антиген на SARS-CoV-2, а в пакет „Клинична лаборатория“, част „Специализирани изследвания“ се създаде т. 6.3. тест за откриване на антиген на SARS-CoV-2.
3. Държавата започна да обръща по-голямо внимание на бременните жени, които не са здравноосигурени. С Наредба за изменение и допълнение на Наредба 26 от 2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравнонеосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени , публикувана в „Държавен вестник“ бр. 69 от 26.08.2022 г. , в обхвата на акушерската помощ на здравнонеосигурени жени се включва оказването на болнична медицинска помощ по клинична пътека „Раждане“ и по клинична пътека „Стационарни грижи при бременност с повишен риск“. Последните могат да се оказват до два пъти в срока на бременността. По начало се засилва медицинската помощ по отношение на бременните здравнонеосигурени жени. Те имат право на 4 профилактични прегледа, чийто вид се определя в приложение към Наредбата. Финансовите средства за тях се осигуряват от Министерството на здравеопазването. Цялата допълнителна правна уредба е насочена към обезпечаване на всеобхватна медицинска защита на бременни жени, които не са здравноосигурени, без да е необходимо те да заплащат медицинските услуги, подробно описани в Наредбата.
4. Увеличават се финансовите средства в здравеопазването, като целта е те да отидат за увеличаване на заплатите на изпълнителите на медицинска помощ. Замисълът на държавата е лекарите и медицинските сестри да бъдат стимулирани, мотивирани да останат да работят в България.
{module title="Подобни статии"}
5. Полага се все по-голямо старание за подобряване на спешната медицинска помощ и се акцентира върху усилията за навлизане на модерната техника, необходима за бърза комуникация с нуждаещите се лица и за спасяване на живота им. Тук целта е да се въведат медицински хеликоптери, за които на този етап само се говори, но няма видим резултат.
6. Осъзна се необходимостта да се обърне по-голямо внимание на психичното здраве на населението, което изглежда разклатено поради множеството кризи, връхлетели нашата страна през последните години. Засега мерките в тази насока не са достатъчни и адекватни, но проблемът е осъзнат и се търси неговото решаване. А и няма как да бъде другояче. Все повечето тежки транспортни злополуки, жестоките убийства, извършени в тесен семеен кръг, все по-ниските резултати на умственото развитие на подрастващите засилват загрижеността в сферата на опазването на психичното здраве.
7. Бих добавила, че в момента тендениците в развитието на здравеопазването ще се запазят и ще продължат да се обогатяват и усъвършенстват. Особеното в развитието и в проявните му форми е обстоятелството, че движението в организацията на здравеопазването върви отдолу нагоре. Лекарите и другите медицински специалисти станаха активни и взеха нещата в свои ръце, вместо да очакват отгоре да се измислят и предприемат някакви мерки и принудиха компетентните държавни органи да приемат необходимите юридически актове. При днешната слаба и разкъсана във времето власт професионалистите са тези, които задвижват тромавата машина на българското здравеопазване. Няма друг начин. Идеите трябва да идват от самата здравна система, а не само от политиците и парламента. От тях зависи обаче притокът на така необходимите финансови средства. Затова роля на компетентните държавни органи в крайна сметка се оказва решаваща.
Проф. д-р Поля Голева
{module title="Subscribe"}
{module title="Анкета"}
