Процент на населението с увреждания: По различни оценки, хората с увреждания в България са около 800 000 души, което се равнява на приблизително 12% от населението. Тези данни бяха потвърдени и в изказване на министъра на труда и социалната политика Гуцанов пред медии.
Той се опасява, че „в един момент се получава геометрична прогресия. На входа са ТЕЛК-овете, а на изхода са всичките плащания. И те вече стават главоломни, в милиарди.“ Министърът иска преглед на законодателството с оглед намаляване на броя на освидетелстваните лица.
Няма възможност за сравнение на този показател със страните от ЕС, защото методите и критериите за оценка са най-различни в различните страни. Според данни на Евртостат средно за ЕС, около 25% от хората на възраст над 16 години съобщават, че имат увреждане в някаква степен. Това се равнява на приблизително 87 милиона души.
Проблемът на България не е толкова в броя на освидетелстваните лица, колкото във възможностите им за адаптация, риска от бедност и социалното изключване.
• Риск от бедност и социално изключване: По данни на Евростат, България се нарежда на едно от първите места в ЕС по дял на хора с увреждания, живеещи в бедност или в риск от нея. Според данни от 2024 г., близо 30% от хората с увреждания у нас не могат да си позволят месо или риба поне веднъж на два дни, което е най-високият дял в ЕС. Средното за ЕС е 12,8%.
• Заетост: Равнището на заетост на хората с увреждания в България е едно от най-ниските в ЕС. Според Националната стратегия за хората с увреждания, през 2021 г. нивото на заетост е било 39,5%, докато средното за ЕС е 50,7%. Разликата в заетостта между хората с и без увреждания в България е 34,2 процентни пункта, което е много по-високо от средното за ЕС - 24,2 процентни пункта.
• Достъп до здравеопазване и услуги: Хората с увреждания в България срещат сериозни затруднения при достъпа до адекватни здравни грижи и социални услуги. За сравнение, в страни като Нидерландия и Чехия, тези бариери са значително по-ниски.
Причините
• Мултидисциплпинарен подход: Докато в България експертизата е основно медицинска, много европейски държави включват психолози, социални работници и трудови експерти в оценката.
• Фокус на оценката: Някои държави се фокусират върху загубата на функционалност, а не само върху диагнозата. Оценява се как увреждането влияе върху ежедневните дейности и способността за работа.
• Децентрализация: Често оценката се извършва на регионално или местно ниво, а не от централизирана система като в България.
• Остаряла нормативна уредба и административни бариери: Въпреки че има закони, насочени към хората с увреждания, те често са фрагментирани и непълни, което затруднява интегрирането им на пазара на труда.
• Обществени нагласи: Работодателите масово неглижират потенциала на хората с увреждания и съществуват устойчиви стереотипи, които ги възприемат като "неспособни" да извършват трудова дейност.
• Недостатъчна подкрепа: Липсва адекватна и координирана подкрепа от страна на социалната, образователната и здравната система, което пречи на хората с увреждания да се включат и да се задържат на пазара на труда.
Заключение
Макар че не може да се направи пряко сравнение на "официално освидетелствани" лица, наличните данни ясно показват, че хората с увреждания в България са в много по-неблагоприятно положение в сравнение с тези в повечето страни от ЕС. Те са изправени пред по-висок риск от бедност и имат значително по-ниски нива на заетост.
