Днес, 27 юни 2025 г., млади лекари от цялата страна излизат на протест, за да изразят недоволството си от условията на труд, ниското заплащане и липсата на адекватни възможности за специализация. Техните искания са ясен сигнал, че системата на здравеопазване у нас се нуждае от спешни промени.
Въпреки че държавната намеса често се представя като универсално решение, то винаги е най-лесното, но много често е и най-неправилното.
Заплащането на специализантите – пропаст между България и развитите демокрации
Един от основните мотиви за протеста е драстичната разлика в заплащането на младите лекари у нас и в развитите европейски и световни държави. Докато в България заплатите на специализантите са под средните за страната и често са недостатъчни дори за покриване на основните нужди, в развитите демокрации те са значително по-високи и осигуряват достоен живот.
Например, в Германия млад лекар, започващ специализация, може да очаква стартова месечна заплата от над 4 000 евро, която нараства с напредването на специализацията. Във Великобритания специализантите (junior doctors) също получават конкурентни възнаграждения, започващи от около 30 000 паунда годишно, с възможност за значително увеличение. В САЩ средната годишна заплата на лекар-резидент (специализант) е над 60 000 долара, като в някои специалности достига и много по-високи нива. Тази разлика в заплатите кара хиляди млади български лекари да търсят реализация в чужбина.
Тази диспропорция не е случайна. Тя е пряк резултат от различните икономически модели и регулаторни рамки. В страните с по-развити пазарни механизми, конкуренцията между болниците за привличане на кадри води до по-добро заплащане и условия на труд.
Държавната намеса: Част от проблема, не решението
Често се чуват призиви за повече държавни субсидии, по-голям контрол и централизирано планиране като отговор на проблемите в здравеопазването. Историческият опит обаче показва, че именно прекомерната държавна намеса води до изкривявания на пазара, неефективност и корупция.
Когато държавата е основният платец, регулатор и контрольор, липсва стимул за болниците да бъдат иновативни, ефективни и да се конкурират за пациенти и кадри. Вместо това те разчитат на субсидии и административни решения. Това води до:
• Липса на конкуренция: Държавният монопол върху осигуряването и заплащането на дейностите, лимитите на лечебните заведения, неправомерната държавна помощ за някои болници и свръх регулацията задушават конкуренцията между лечебните заведения. Когато няма нужда да се борят за пациенти, няма и нужда да предлагат по-добро качество или да подобряват условията за работещите.
• Бюрокрация и неефективност: Прекомерната регулация и множество ненужни административни изисквания изчерпват ресурсите на лечебните заведения и затрудняват работата на лекарите. Вместо да лекуват, те са принудени да попълват безкрайни формуляри и да се съобразяват с тромави процедури да назначават ненужен за медицинската помощ персонал.
• Изкривяване на цените: Държавното ценообразуване, вместо да отразява реалните разходи и търсенето, често е политически мотивирано, плод на лобизъм и корупция, което води до недофинансиране на едни дейности и свръхфинансиране на други.
• Липса на иновации: Без пазарен стимул за развитие, болниците нямат интерес да инвестират в нови технологии, модернизация и подобрение на услугите.
Решението: Повече пазар, дерегулация и конкуренция
За да се справим с кризата в здравеопазването и да осигурим достойно бъдеще за младите лекари, трябва да се обърнем към принципите на свободния пазар:
1. Дерегулация и премахване на административните бариери: Намаляването на бюрокрацията и облекчаването на процедурите за откриване и функциониране на лечебни заведения ще стимулира предприемачеството и ще даде по-голяма свобода на лекарите.
2. Реална конкуренция между лечебните заведения: Здравната каса трябва да финансира лечението на пациента, а не лечебното заведение. Това ще означава, че болниците ще се конкурират за всеки пациент, като предлагат по-добро качество, по-достъпни цени и по-добри условия за работа на медицинския персонал. Това ще доведе до увеличаване на заплатите и привличане на висококвалифицирани кадри.
3. Свободно ценообразуване и стимули за инвестиции: Премахването на таваните на цените на доплащане и на лимитите за предлаганите услуги, ще позволи на лечебните заведения да привличат инвестиции и да разширяват дейността си. Това ще доведе до по-голямо предлагане на медицински услуги и по-високо качество.
4. Развитие на частното здравно осигуряване: Насърчаването на частното здравно осигуряване ще създаде допълнителен източник на финансиране и ще даде на пациентите по-голям избор и контрол върху тяхното здравеопазване.
5. Премахването на монопола на НЗОК и създаването на множество конкуриращи се осигурители ще даде на осигурените възможност за избор и рязко ще повиши ефективността на разходите, насочвайки ги към действително най-добре работещите структури.
Накрая, важно е младите лекари да получават достойни възнаграждения. Не по-малко важно е обаче да не получават еднакви възнаграждения. Заплата е стимул и тя трябва да е по-висока на тази, които лекуват по-добре, по-търсени са от пациентите и имат по-голям принос за лечебното заведение. Единствено свободният пазар, в условие на честна конкуренция, може обективно и безпристрастно да оцени кой е добър и кой не.
Протестът на младите лекари е морален и справедлив. Той е различен от протестите за заплати, които виждаме често в последните седмици и месеци. На него трябва да се гледа не като протест просто за заплати, а като призив за реформа.
Ако отговорът на Правителството и Народното събрание към младите медици е просто увеличение на минималните заплати, то това само ще замъгли картината, до следващия протест след няколко месеца или година - две.
Верният отговор, който дава трайно решение е само един – реформа, насочена към демонополизация, дерегулация, приватизация и честна конкуренция. Така ще превърнем българското здравеопазване в модерна, ефективна и достъпна система, която задържа младите таланти и осигурява качествена грижа за всички български граждани.
Д-р Стойчо Кацаров
