Най-сложният въпрос в Америка в момента е как, кога и къде да се отворят отново градовете, които бяха блокирани. Всички искат възобновяване на живота, свободното придвижване и социална близост, на които са се радвали допреди няколко месеца, но балансирането му с необходимостта да се гарантира, както личната безопасност, така и (тъй като това е заразна болест) обществената безопасност, остава съществено предизвикателство.
Ново проучване от Южна Корея току що беше публикувано под формата на „предварителен доклад“ в медицинското списание на Американския Център за превенция и контрол над заразните болести „Emerging Infevable Diseases“.
Проучването е озаглавено „ COVID-19 в Кол център в Южна Корея“ и описва как Южна Корея се справя с огнище във висока сграда в най-натоварената част на Сеул с ранна, решителна намеса, която включва затваряне на цялата сграда, масови тестове и карантина на заразени хора и техните контакти. Изследването е проведено от експерти от Корейските центрове за контрол и превенция на заболяванията, Правителство и местни институции.
Подходът на корейците към идентифицирането и контрола на Covid-19, може да послужи като план за местните и националните политици, които се коелбаят за мерките за излизане от блокадата.
Избухването на огнището е било установено за пръв път на 8 март 2020 г., приблизително две седмици, след като Южна Корея се озова пред значителна национална епидемия, възникнала от експозиции в църква в град Дегу, на около 200 километра южно от Сеул. Около половината от всички 10 738 потвърдени случая в Южна Корея са свързани с огнището на църквата.
Благодарение на информацията от предишните епидемии със SARS и MERS, здравните служители в Южна Корея имаха изградени процедури за задържане на епидемията, които вече са били задействани при откриването на първия случай в Кол центъра. Екип за реакция незабавно е направил преглед на мястото на инфекциите - 19-етажна смесена търговско-жилищна сграда.
На 9 март, един ден след появата на първите случаи, цялата сграда е била затворена. Почти незабавно 1143 души (работници, жители и няколко посетители) са били тествани с бързи тестове. Тестовете показали, че 97 души (8,5% от обитателите на сградата) са заразени. Повечето от случаите са на жени под 30 годишна възраст и почти всички (94 от 97-те) са работили в Кол център, на 11-ия етаж на сградата.
Любопитното е, че за разлика от много други огнища, съобщени преди и след това, практически всички заразени - 92% от случаите – са имали активни симптоми на Covid-19 при поставянето на диагнозата.
След това екипът съставил подробна карта на етажа с информация за това кой е и кой не е заразен, демонстрирайки, че преобладаващото мнозинство от случаите са работили от едната страна на 11-ия етаж в изключителна близост един с друг. Като цяло, 43% от всички работещи на 11-ия етаж са развили инфекция, като дялът им е по-висок в силно засегнатото крило.
След това южнокорейският екип тества семействата и съквартирантите на тези 97-те души с инфекция. От тях около 16% са положителни за Covid-19. Нито един случай не е диагностициран в 15-те домашни контакта на заразени, които не са имали симптоми по време на теста, но са развили след това и такива, които изобщо не са развили симптоми, което противоречи на настоящото разбиране, че предаване на инфекцията, може да се осъществи дори преди хората да проявят симптоми.
{module title="Подобни статии" showtitle="true" style="well" moduleclass_sfx="light"}
Южнокорейските изследователи анализират ефектът, който работата им може да има за обичайния бизнес в Сеул. Те посочват, че случаите са били в "работна среда с висока плътност" и това разпространение до голяма степен е било ограничено до един участък от един етаж.
Разстоянието между столовете и продължителността на експозицията са критични фактори за предаване на вируса от един на друг, но позволяването на заразени лица да продължат да работят, увеличава възможността за все повече и повече незаразени хора да имат близък и постоянен контакт с тях, което вероятно ще доведе до много повече вторични случаи.
Ако екипите бяха изчакаха седмица, инфекцията вероятно щеше да се разпространи широко в семействата, после към приятелите, а след това до работните места на приятелите - точно както беше наблюдавано при огнищата в американски месопреработвателни предприятия със сравнително висока плътност на работната среда. Вирусът не познава стени. След като бизнесът е заразен, цялата общност може бързо да се зарази, освен ако не се предприемат бързи действия - като тези в Сеул.
Настоящата представа на някои американски политици за просто отваряне на нашите градове – все едно отваряш универсалния магазин, в който сутринта няма посетители, а до вечерта е пълен с хора, със сигурност е неосъществима мечта. Този доклад от Южна Корея ни показва как всъщност можем да се справим с несигурността, съпътстваща плановете за възобновяването на нормалния живот.
За целта ще е необходима решителност (като бързо затваряне на цяла сграда, ако е необходимо), широко достъпни тестове с бързи резултати и граждани, съгласни да бъдат поставени под карантина, ако е необходимо за общественото благо.
Само с възприемането на този план в своята цялост може да се постигне целта за връщането ни към една жизнена и свободна нация.
Ако се опитаме да се върнем към обичайния си живот, като игнорираме проблема - пандемия, която уби над 60 000 американци за два месеца, или като се надяваме, че може би ще изчезне, ако ядем това или пием онова и не прекарваме толкова време в притеснения, не само ще се провали, но и ще ни върне незабавно обратно към ужасяващите първи седмици на март, когато сякаш небето се беше стоварило върху нас.
Източник: Kent Sepkowitz, cnn.com
{module Анкета}
