Най-общо клиничната пътека представлява инструмент за отчитане и заплащане на дейността на лечебните заведения за болнична помощ. Клиничните пътеки се определят с Националния рамков договор. Всяка една клиничната пътека обикновено включва няколко диагнози, които се диагностицират и лекуват по сходен начин.
В алгоритъма са включени видовете диагностични процедури и терапевтични методи, като са определени изисквания за минимален брой, проведени при лечението на пациента.
Определени са също така изискванията към лечебното заведение, като апаратура, специалисти и разкрити структурни звена (клиники, отделения, сектори), определен е минимален престой на болния, необходимата документация за провеждане на лечението и отчет.
В някои клинични пътеки се съдържа информация за пациента, свързана с естеството на заболяването и неговото лечение. Ежемесечно болниците предоставят отчети пред НЗОК за вида и броя на изпълнените клинични пътеки, на основата на който отчет получават финансиране съобразно определената цена на всяка пътека.
Клиничните пътеки са изработени по начин, който позволява на практика всяка една диагноза да бъде приравнена на някоя от тях. Четири от клиничните пътеки могат да се изпълняват и в лечебни заведения за извънболнична помощ-медицински центрове и ДКЦ.
Част от дейностите в болниците се означават, като клинични процедури и амбулаторни процедури. Това са болнични дейности, които поради определена специфика не могат да се вместят в методологията на клиничните пътеки.
Целта на клиничните пътеки е болницата да получи осреднено заплащане за аналогични случаи на заболяване, в зависимост от броя на лекуваните пациенти.
Цените на клиничните пътеки, обаче са определени емперично,а някои и чисто лобистки. Това е довело до множество противоречия между самите лекари.
В много болници клиничните пътеки се използват за заплащане на дейността на лекарите от съовтетното отделение, което е довело до дезинтеграция на лечебната дейност, превръщайки отделенията в самостоятелни стопански единици.
