Борбата с дезинформацията по отношение на пандемията е на дневен в ред в цял свят. Доверието на обществото в действията на правителствата са от изключително значение за успешното прилагане на мерките и овладяване на разпространението на заразата. Българското правителство се оказа чувствително на тази тема. Още с приемането на Закона за извънредното положение се направи опит да бъде приет текст, с който да се търси наказателна отговорност и предвиждаше затвор за разпространение на невярна информация и всяване на паника. По „ударите“ на прокуратурата попадна дори проф. Асена Стоименова, председател на Българският фармацевтичен съюз.
Въпреки, че вината за разпространението на невярна информация се хвърля върху медиите, всъщност, нито тогава, нито сега се обърна внимание на това, кой трябва да е източникът на информацията и каква информация се предоставя на обществото от официалните източници. Сутрешните брифинги на Националният оперативен щаб преминаваха в изчитане на лекция и поредица от въпроси, повечето, от които трудни за понасяне и други, често останали без отговор. Именно неубедителното представяне на официалните източници остави поле за изява на неофициалните, случайно или не.
Брифингите спряха да съществуват, с изречението на Премиера „ Някой насила ли ви кара (медиите) да има живи включвания“ и източник на информация стана Единният информационен портал. Порталът стартира с фал, но и да не беше, той е далеч от претенцията за „цяла информация“ и е повече дезинформиращ, отколкото информиращ. Само един пример за това е, че в България все още никой не знае броят на хората тествани за коронавирус, знаем само броят на направените тестове, а от тази информация зависи и процента заболеваемост и процента смъртност. И за да е по-нагледно каква всъщност информация трябва да представя един официален източник ще сравним румънските прессъсобщния с родните.
{module Подобни статии}
Още от самото начало става ясно, че румънското правителство, за разлика от българското е разбрало, че ключът към доверието на обществото е в откритото управление, в този случай – управление на епидемия и криза. Сайтът им е със следния въвеждащ текст:
"Достъпът до данни от официални източници, описващи развитието на случаите на COVID-19 в Румъния, е от съществено значение за приемането на мерки срещу пандемията. По този начин ние стигаме до подкрепата на румънската общественост и медии, като правим достъпни данните, като ги поставяме в лесна за следване графична форма, следвайки модела на информационния портал в Сингапур . – и за разлика от у нас това не са само обещания.
В България, както е добре известно, министерство на здравеопазването публикува следната информация: 90 са новодиагностицираните с COVID-19 лица за изминалото денонощие (на 16 август). Разпределението по областите е следното:.. Общо 14333 са случаите на новия коронавирус, доказани в България. От тях активни са 4677. Излекуваните лица са 9161, от които 47 са регистрирани през изминалото денонощие..."
Румънското прессъобщение за 16 август, ни дава повече информация: След тестовете, проведени на национално ниво, в сравнение с последния доклад, са регистрирани 1 087 нови случаи на хора, заразени със SARS - CoV - 2 (COVID - 19), като това са случаи, които преди това не са имали положителен тест. Разпределението по окръзи на общите и новите случаи може да се намери в таблицата. Освен новопотвърдените случаи, след повторното тестване на пациенти, които вече са били установени като положителни, 763 души са дали положителен резултат. Разпределението на тези случаи по райони може да се намери в таблицата."
За този ден става ясно, че 40% от всички положителни тестове в Румъния са на повторно тествани, докато от българското здравно министерство, често получаваме това:
"128 от изследваните през изминалото денонощие 3016 проби са дали положителен резултат."( 25 юни 2020г)
Този въпрос беше повдиган могократно на сутрешните брифинги и никога не получи точен отговор, нито доведе до промяна в начина, по който се представя информацията. Ако броят положителни тестове се отъждествява с броя на новозаразените, тояа може да означава само две неща - У нас не се правят повторни тестове на никой или правителството крие или не знае реалния брой на новодиагностицираните.
По отношение на излекуваните пациенти румънската справка дава информация отделно за симптоматични и асимптоматични, в България обществото не се уведомява за това.
Тестове:
В Румъния информацията е следната: Към днешна дата ( 16 август) на национално ниво са обработени 1513 888 теста. От тях 11 846 са извършени през последните 24 часа, 6 859 въз основа на медицинския протокол, и 4 987 при поискване от пациента.“
У нас това е дълбоко пазена тайна. Колко от направените тестове са платени от държавата и колко са направени по желание на пациента не знаем. Можем само да предполагаме, че броят на тези направени по медицински протокол, след разрешение от РЗИ е близък до този, от събота и неделя , когато частните лаборатории не работят.
По отношение на хоспитализациите Румънските власти информират, за брой хоспитализирани и брой настанени в интензивни отделения, както и за броя на тези поставени под карантина в дома си или в институция, както и за броя на хората посвени в изолация у дома си или в институция.
Румънският пресцентър информира още за брой обаждания на телефон 112 за денонощие, всички видове санкции наложени от органите на реда за нарушения на закона по параграфи свързани с Ковид и противоепидемичните мерки и подробно следи положението на румънците в чужбина. На сайта е публикуван списък с потвърдените случаи на румънски граждани, в която и да е част на света. Същата информация се предоставя за броя на излекуваните в чужбина.
Починалите се съобщават по възрастова група, със или без придружаващи заболявания, като за разлика от България не се посочва какво е допълнителното заболяване на починалите пациенти.
Сравнението по-горе няма за цел да коментира до колко успешно се справя с епидемията, която и да е от двете държави. Но показва, че когато едно управление подхожда с уважение и към медиите и обществото, то предоставя информация максимално подробно, открито и достъпно за всеки членовете на това общество. Едва след това, въз основа на собствените си усилия, би могло да изисква и обвинява. В условия на пандемия и извънредна епидемична обстановка, тази информация засяга всеки по по отделно, а скриването и предизвика единствено недоверие и дава възможност за спекулации, вината за това, обаче не бива да се търси в общността.
{module Subscribe}{module Анкета}
