"С промяната на медицинските стандарти отпадат тези ненужни изисквания. Но това не означава, че ще работи един специалист или нула, и че няма да има кой да обезпечи нуждите на пациентите. Всеки един управител на лечебно заведение, ако има глава на рамене си, ще организира процеса на работа така, че да няма непокрита дейност. " - каза пред " Право и здраве" д-р Неделчо Тотев, Управител на МБАЛ Чирпан и председател на Сдружението на общинските болници в България. С него разговаряме по актуални теми в здравеопазването, отмяната на част от изискванията в медицинските стандарти и отражението им в здравната система досега.
Д-р Тотев, публикувано е за обществено обсъждане изменение на медицинските стандарти. Как ще се отрази това на Общинските болници?
Това е дългоочаквана промяна, за която много пъти в миналото се поемаше ангажимент, но не се случваше. Ето сега се оказа, че и без да е поет ангажимент, нещата могат да се случат, когато човек има глава на раменете си. За една малка държава като нашата, да веем знамето на качество, чрез изисквания, които няма как да бъдат удовлетворени не е нужно никому.
За това смятам, че тази промяна в медицинските стандарти е много разумно действие в правилната посока.
Как стояха нещата до сега и до какво доведе това?
До сега, за да съществува едно отделение имаше изискване колко на брой лекари трябва да работят в него, без да се взима предвид дали това отделение, в действителност има нужда от този брой специалисти. Тези, абсолютно ненужни изисквания, оскъпиха здравната грижа и премахнаха медицината от здравеопазването, защото не беше важно кой какво върши и как го върши, беше важна само бройката. Така лекарската професия се принизи до работа на общ работник, а не би трябвало – това е високо интелектуален труд и лекарят трябва да е там, където е нужно да бъде.
С промяната на медицинските стандарти отпадат тези ненужни изисквания. Но това не означава, че ще работи един специалист или нула, и че няма да има кой да обезпечи нуждите на пациентите. Всеки един управител на лечебно заведение, ако има глава на рамене си, ще организира процеса на работа така, че да няма непокрита дейност.
Появиха се обаче опасения, че някои ръководители на лечебни заведения ще се възползват от това и ще намалят персонала до минимум. Подобни резерви изразиха и от БАПЗГ. Има ли място за такива притеснения?
Аз наистина не разбирам тези опасения и за мен са лишени от всякакъв смисъл. Самите медицински стандарти и сега не определят броя специалисти по здравни грижи, така че изменението не променя нищо. Нещо повече, то дава възможност да бъде преустановена практиката да се поддържа бройка на персонал, от който няма нужда, а това респективно означава, че ще се намалят разходите и ще има възможност да бъдат повишени заплатите на реално работещия персонал.
Защо, след като са били толкова вредни, както казвате, тези стандарти не бяха променени до сега ?
Не беше променено, защото нямаше разум, нямаше желание, нямаше и кураж.
На първо място разум, защото както гласи поговорката „ сития на гладния не вярва“. Хората, които идваха и си отиваха от министерството, бяха хора, които никога не са се докосвали до здравеопазването в общинските болници. Когато на министерското място застане човек, който до преди това е плувал в комфорт или е защитавал определени интереси, в това число и своите той провежда политика, която не върши работа на останалата част от системата.
12 години се опитвахме да променим това. Битката наистина е много трудна и дълга и затова, може би, никой до сега нямаше желанието и куража да я започне. Сами виждате, че когато най-накрая започна промяна, от всякъде, ни в клин, ни в ръкав, заваляха доводи срещу нея.
{module title="Подобни статии"}
Какво друго трябва да се промени?
По отношение на стандартите, това което мен ме притеснява, е че изискванията остават в алгоритмите на Клиничните пътеки и за да се сключи договор с НЗОК тази бройка пак ще е изискуема.
Отношението към младите лекари също е много голям проблем и резултат е видим в това, че изключително много млади специалисти напуснаха България.
От една страна, те нямат никакви права. Правилата са така разписани, че той може да практикува само в присъствието и под ръководството на старши специалист. Това е изключително несправедливо. Все пак това са вече дипломирани лекари. Те са завършили, а отношението към тях и положението, в което са поставени е унизително.
От друга страна дисбаланса в заплащането . Няма друга страна в света, където разликата заплащането между т. нар. Топ специалисти и други да е 100 пъти. Дори при световно признати светила в медицината, 5, 10 пъти, да, но 100 пъти ..
Всичко това е пред очите и младите лекари и е изключително демотивиращо.
Текат дискусии за отпадане на лимитите. Реалистично ли е, според вас, в близко бъдеще лимитите да отпаднат?
Аз през всички тези години съм бил отчаян оптимист. За някои може би съм бил наивен, защото съм имал възможност и да работя в чужбина и да работя в извънболничната помощ.
При нас, в общинските болници, идват пациенти, които не могат да си платят лекарствата. Не могат да си позволят през ден или два да пътуват до болница или аптека, ние трябва да мислим и за това.
През всичкото това време съм бил оптимист и може би света има нужда от този отчаян оптимизъм, че с достатъчно хъс и упоритост нещата могат да се променят, защото другото узаконява статуквото и ни определя като втора ръка хора.
Човек някой път живее на инат.
{module title="Subscribe"}{module title="Анкета"}
