С Определение от 29 октомври Върховният административен съд е направил искане до Конституционния съд да се произнесе за това, че разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 3б и т. 3в от Закона за здравното осигуряване противоречат с разпоредбите на чл. 4, ал. 1, чл. 19, ал. 1 и ал. 3 и чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България.
Искането на ВАС е във връзка с административно но дело, заведено по жалба на Национално сдружение на частните болници, Сдружение „Българска болнична асоциация“, "Сдружение на общинските болници в България" и Сдружение "Асоциация на университетски болници в Република България“ срещу чл. 397, чл. 398, чл. 392 и чл. 374, ал. 1, т. 6 от Национален рамков договор.
От Национално сдружение на частните болници, представлявани от адвокат Силвия Величкова, са изложени пред съда твърдение, че чл. 397, чл. 398, чл. 392 и чл. 374, ал. 1, т. 6 от НРД за МД 2023 – 2025 г. преповтарят и доразвиват законовата регламентация в чл. 55, ал. 2, т. 3б и т. 3в от ЗЗО, която от своя страна противоречи на чл. 52, ал. 1 и ал. 2, чл. 4, ал. 1, чл. 19 и чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 107 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Адвокат Величкова също така е подала искане на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията да бъде сезиран Конституционният съд на Република България (Конституционният съд) с искане за произнасяне по съответствието на чл. 55, ал. 2, т. 3б и т. 3в от ЗЗО с посочените разпоредби от Конституцията.
Върховният административен съд е приел изцяло това твърдение. В мотивите на съда се посочва:
„Разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 3б въвежда като част от съдържанието на националните рамкови договори изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване", а тази на т. 3в методика за финансиране осигуряването на медицински персонал в лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, както и в лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а.
Оспорените разпоредби противоречат на принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Правилото на сочената конституционна разпоредба държавата да се управлява според Конституцията и законите на страната е основно начало на конституционния ред, основата на правното регулиране на всички обществени отношения. То може да се спази само ако съдържащите се в нормативните актове разпоредби са ясни, точни и непротиворечиви, защото в противен случай те не биха могли да регулират основните обществени отношения (в този смисъл вж. Решение № 9 от 1994 г. по к. д. № 11 от 1994 г.; Решение № 5 от 2002 г. по к. д. № 5 от 2002 г.; Решение № 4 от 2010 г. по к. д. № 1 от 2010 г.; Решение № 8 от 2012 г. по к. д. № 16 от 2011 г.). Принципът на правовата държава осигурява на гражданите и юридическите лица равни права. От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от КРБ определя, че икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.“
„Практиката на Европейската комисия и Съда на Европейския съюз приема за безспорно, че „дейността по предоставяне на болнични грижи се квалифицира като стопанска, като се счита, че същата трябва да се разграничи от „управлението на националната система за здравеопазване“, осъществявано от публични органи в рамките на властническите им правомощия“. Лечебните заведения, които получават помощ от държавата за покриване на оперативни разходи, каквито са ежемесечните възнаграждения на персонала, безспорно получават икономическо предимство. Когато помощ, предоставена от държава членка, укрепва позициите на едно предприятие, по отношение на другите предприятия, които са в конкуренция с него и които функционират на пазара на ЕС, следва да се счита, че тази помощ е оказала влияние върху тези предприятия. Пазарът на медицинските услуги е конкурентен, следователно това държавно финансиране на определени лечебни заведения може да засегне стопанската дейност и конкуренцията на пазара.
Предвид изложеното, НЗОК няма компетентност да регулира стопанската дейност на изпълнителите на медицинска помощ като заплаща разходи на персонал на определени в методика лечебни заведения и да създава критерии, въз основа на които да получат финансиране. “
„Здравното осигуряване се изгражда на фондов принцип, което означава, че паричните средства, които то набира, са от точно определени източници. Те се използват за определени плащания и това са осигурителни престации. Здравноосигурителните вноски имат изключително целево предназначение - само и единствено за здраве и за нуждите на здравноосигурените лица (чл. 2, ал. 1 от ЗЗО). Чл. 4, ал. 1 от ЗЗО регламентира, че задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса. Този принцип е доразвит в ал. 2 на същата норма, според която правото на избор е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания. Изложеното води до извод, че с разпоредбата на чл. 55, ал. 3в от ЗЗО определяща лечебните заведения, които могат да получат финансиране за възнагражденията на медицински персонал, се нарушават и принципите на ЗЗО. От една страна по неясен начин се поставят критерии за допълнителното подпомагане на лечебни заведения, които са в отдалечени, труднодостъпни райони или единствени изпълняват съответната дейност в общината, а от друга страна залагат административни основания, които не са регламентирани в закон, а са уредени в подзаконов нормативен акт, който във всеки един момент може да бъде изменен по отношение на лечебните заведения по чл. 45, ал. 2а от ЗЗО.“
Това е втори пореден случай, в който по заведено от НСЧБ дело, ВАС взема решение да сезира Конституционният съд. В първия случай с решение по КД № 6, Конституционният съд отмени текста от Закона за здравното осигуряване (чл. 55а, ал. 2), с който се забраняваше на НЗОК да заплаща на болниците така наречената "надлимитна дейност"..
Новото дело само по себе си е показателно за безотговорността и некомпететността на някои народни представители, които бяха вносители и след това и са гласували разпоредбите, противоречащи на Конституцията и Договора за Европейския съюз.
