По предложение на депутат от ГЕРБ, мнозинството депутати в здравната комисия на Парламента са приели на второ четене поправка в Закона за здравното осигуряване, според която касата ще въведе отново лимити за всяка болница.
Подобен текст съществуваше в закона и бе отменен миналата година от Конституционния съд с аргумент, че лимитите ограничават права на пациентите. Въвеждането отново на лимитите за болниците е предложено от депутат на име Валери Лачовски. Тя не е била част от първоначалния проект на закона и не е била обсъждана и гласувана на първо четене. Предложението не е внесено официално в предвидения от закона срок – според сайта на НС няма внесено нито едно предложение от народен представител и поради това поправката не е включена в доклада за второ гласуване.
Лачовски е направил предложението си устно на самото заседание, а мнозинството в комисията със сигурност е било предварително наясно какво ще предложи, щом я е приело веднага въпреки очевидното нарушение на Конституцията и Правилника на НС. Самият закон беше предложен от ПГ на БСП с цел да се създаде нова длъжност – втори подуправител на НЗОК, за да може всички партии в коалицията да са представени в управлението на касата.
Поправката е приета в нарушение на Правилника на Народното събрание и на Конституцията, не само защото противоречи на вече взето от Конституционния съд решение, а защото според чл. 88 от Конституцията, законите се обсъждат и приемат с две гласувания. Предложения за второ гласуване могат да се правят само за изменение на вече гласувани текстове
Фактите сочат, че вероятно депутатите от мнозинството се чувстват неудобно и за това въвеждат лимитите по един такъв контрабанден начин – без дебати, между две гласувания, устно и набързо. Вероятно разчитат на това, че е лято, че вниманието на хората е в друга посока и никой няма да забележи. Вероятно разчитат също и на това, че гражданите нямат парво да оспорят действията им по изменение на закона пред Конституционния съд, а тези които имат право едва ли ще го направят. Дали господин Лачовски, като вносител и г-н Ангелов, като Председател на комисията, който е допуснал гласуване на противоконституционна поправка, осъзнават последиците от това, което правят? Не знаем. Или нямат представа или разбират, но не им пука за хората.
Последиците са от това деяние на депутатите са две:
Първата е, че те нанасят удар по върховенството на закона. Когато Народното събрание, което е овластено да приема законите и да упражнява контрол за изпълнението им, си позволява да ги погазва брутално, то как може да говорим изобщо за правова държава. Това гласуване на депутатите от мнозинството в здравната комисия показва, освен това и пълно незачитане на Конституционния съд и независимата съдебна власт. С него депутатите се поставиха над законите и конституцията на страната.
Втората последица е за здравната система и в частност за пациентите и за добрите лекари. Целта на ГЕРБ е не пациентът със своя избор да регулира здравната система, а партията, чрез своите представители в ръководството на НЗОК да определят кой колко пари да получава. Пари ще получат не тези, които работят добре, а тези които слушат и отделят за тези, които им дават. Това закономерно води до влошаване на качеството на медицинската помощ, което се измерва с повече починали или инвалидизирани болни, които са могли да бъдат спасени и лекувани.
За финал нека отново припомним част от мотивите на Конституционния съд към Решение № 6/11.04.2024 КД № 15/2023 по въпроса за лимитите:
„Правилото на чл. 55а, ал. 2 ЗЗО, което обявява за правно недопустимо да се заплати за вече получена от здравноосигурено лице медицинска помощ, само по себе си не допринася за постигането на преследваната цел – ресурсът на НЗОК да бъде достатъчен за нуждаещите се здравноосигурени лица за цялата календарна година. Разходът за лечението на едно конкретно лице ще бъде с еднаква тежест от гледна точка на общата разходна част на бюджета на НЗОК, без значение дали е било лекувано в лечебното заведение с „нарушени“ обеми и стойности по договор по чл. 59, ал. 1 ЗЗО, или е трябвало да получи медицинска помощ от друг изпълнител на болнична медицинска помощ с „разполагаем обем“. И юридически, и математически погледнато, прилагането на абсолютната забрана по чл. 55а, ал. 2 ЗЗО не дава никаква конкретна гаранция, че повече здравноосигурени лица ще имат право да получат лечение, финансирано по бюджета на НЗОК.“
„Препятстването на възможността за достъпна медицинска помощ чрез такава законодателна мярка, като оспорената с настоящото производство, надхвърля социално потребното и обществено оправданото ѝ конституционно обвързване с правото на здравно осигуряване на всеки гражданин.“
„Обстоятелството, че държавата не може да изпълни ефективно задължението си по контрола на бюджетните средства за здравеопазване, не може да бъде основание за въвеждане на ограничения на основни права и такова ограничение е конституционно нетърпимо. Конституционният съд е последователен в разбирането си, че всяко ограничаване на основни права на гражданите, което в действителност е предназначено да компенсира неспособността на държавата да изпълнява задълженията си, е недопустимо в правовата държава.“
