ПРАВО

Парламентът набързо прие промени в закона за здравното осигуряване

Парламентът набързо прие промени в закона за здравното осигуряване

В Държавен вестник бр. 13 от 7.2.2023 г. е обнародван Законът за допълнение на Закона за здравното осигуряване. Законът влиза в сила от 7.2.2023 г.

Първото допълнение касае медицинската помощ, която Националната здравноосигурителна каса заплаща. С новата разпоредба на чл. 45, ал. 2а се овластява Министерски съвет (МС) да допълни Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ на МС от 2006 г., издадена на основание чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 83, ал. 2 и ал. 8 от Закона за здравето като наредбата определи критериите за класифициране на приоритетните многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ, които осигуряват достъп до дейности от пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК. НЗОК ще финансира допълнително болници, които бъдат класифицирани като приоритетни. Законът не казва какви са критериите за приоритетност и оставя те да се определят от МС. Според мотивите на законопроекта това са малки болници в отдалечени и труднодостъпни райони и населени места. Определението „приоритетни“ се свързва само с финансовите средства, с които те ще бъдат подпомогнати, макар от буквата на закона това да не следва. Правната норма не е съвършена и отваря врати за осигуряване на средства на болници, отговарящи и на други критерии. Изобщо смятам, че нормата, извън контекста на мотивите, ще даде по-голяма дискреция на МС да въвежда по собствено усмотрение различни критерии за приоритизиране на някои лечебни заведения. Смятам че нормата не решава, а ражда бъдещи конфликти и нищо чудно да се стигне след 6 месеца (срока, в който трябва да се допълни горепосочената наредба) до атакуване на последната като противозаконна пред Върховния административен съд. А самата законова норма като че ли противоречи на Конституцията, защото нарушава правото на конкуренция. Бъдещето ще покаже съдбата на закона.



Второто допълнение изисква индивидуалните договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели да съдържат цените на дейностите по тяхното отпускане за домашно лечение, след като те се заплащат изцяло от НЗОК. В индивидуалните договори с НЗОК трябва да се включи и методиката за финансиране на аптеки, които действат в отдалечени, труднодостъпни райони или са единствен изпълнител на съответната дейност в определена община или са с денонощен режим на работа.
Чрез първото и второто допълнение се цели да се защитят правата на здравно обслужване на пациентите и да се обезпечи достъп до медицински грижи и за хора, които живеят в малки населени места и в труднодостъпни или усамотени райони. По този начин се създават равни условия за всички граждани в България за достъп до лечение, независимо къде живеят или къде се намират в момента на възникване на нуждата от лечение.
Третото допълнение е направено в интерес на изпълнителите на медицинска помощ и по - точно на осигуряване на минимума на тяхното трудово възнаграждение.
Допълнението на закона предвижда в националните рамкови договори да се посочат изискванията относно трудовите възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ. Не се фиксира минимумът на възнагражденията на лекарите, медицинските сестри и санитарите, но в бъдещите национални рамкови договори ще се посочват изискванията, които работодателите трябва да спазват при определяне на основното трудово възнаграждение на лицата, които работят на трудов договор в болници, които получават заплащане от НЗОК по силата на сключени индивидуални договори. Изискванията ще бъдат конкретизирани в НРД, но законът забранявява те да бъдат по-малко благоприятни от предвидените в колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“.
Отново законът поставя акцент върху работещите в лечебни заведения в отдалечени, труднодостъпни райони или в общини, в които те единствено изпълняват болнична медицинска помощ. В НРД трябва да намери място методиката за тяхното финансово осигуряване. Същото важи и за медицинския персонал в квалифицираните от МС като приоритетни лечебни заведения за болнична помощ.
Независимо че целта на Закона за допълнение на Закона за здравното осигуряване е да реши някои от наболелите въпроси във финансирането на лечебните заведения за болнична помощ смятам, че тази цел не е постигната и новият закон не решава ясно и дефинитивно проблемите, а ги заобикаля, като предоставя (овластява други органи и организации) да се занимават с тях по същество.
Проф. Поля Голева


Хареса ли ви тази статия? Ако не искате да пропуснете някоя, абонирайте се за нашия бюлетин.

Подобни статии