Съгласно Наредбата за медицинската експертиза, когато едно лице е в болнични за повече от 6 месеца без прекъсване и повече от една година с прекъсване, болничният лист се издава от ТЕЛК.
С нас се свърза близък човек на лице, което по необходимост е ползвало болнични с прекъсване общо 456. Последното решение на ТЕЛК за удължаване на болничния с 2 месеца е било обжалвано пред НЕЛК.
Изминали са 6 месеца преди НЕЛК да се произнесе за продължаване временната неработоспособност на лицето със задна дата.
Сроковете за произнасяне в случаите на обжалване на болен лист са ключови, защото всяко забавяне поставя в омагьосан кръг както освидетелстваното лице, така и неговият работодател и Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите. При висящ спор за това дали болничният е редовен или не, освидетелстванията няма как да знае какво ще е окончателното решение. Трябва ли да ходи на работа или не, докато чака решението? Как да постъпи работодателят с работник, който не е на работа, но не се знае дали ще има болничен лист за периода на отсъствие. Ако болничният лист бъде окончателно отменен и работникът не е бил на работа може ли да бъде дисциплинарно уволнен? Обратното, ако е бил на работа, а болничният лист окончателно е издаден, може ли да си поиска обратно изплатените за периода заплати и осигуровки, които в този случай, ще са дължими от НОИ? Ако НОИ е платила болничен, който в последствие бъде отменен, осигурителният институт, съгласно КСО санкционира лекарите, издали болничните, а не човека, който ги е получил.
Това са само някои по-важни правни и фактически последици, с които може да се сблъска всеки, чиито болничен лист е оспорен, а окончателното решение на спора по административен и/или съдебен ред завърши след като болничният е изтекъл. Проблемът засяга не само случаите на продължителна неработоспособност, по които се произнася ТЕЛК, но може да касае всеки болничен лист, издаден за по-кратки срокове от лекар и ЛКК.
Болният попада в омагьосания водовъртеж на едни несъобразени с конкретните обстоятелства административни правила. Нормативната уредба правилно е включила възможност за административно и съдебно оспорване на болничните, но не е съобразила сроковете. По този начин една класическа административна процедура, приложима в други случаи, може да се превърне в кошмар при издаване на болнични.
Този въпрос може да се реши, ако при решаване на спорове за временна неработоспособност, органите на медицинската експертиза бъдат задължени да се произнасят в срок, който е по-кратък от срока на болничния. Срокът за произнасяне ще трябва да бъде кратък, за да може окончателното решение на органите на медицинската експертиза да влезе в сила преди изтичането на действащия в този период административен акт (болничен лист). Така конфузни казуси като вече описания няма да се случват.
Заедно с това ще трябва да се уреди и въпросът какво се случва ако горестоящият орган на медицинската експертиза издаде решение, с което анулира болничния лист, след като същият е изтекъл. Какво става с болния, който не е бил на работа в този период от време, защото е имал болничен, който в последствие е анулиран? Той е в риск да бъде уволнен дисциплинарно за неоправдано отсъствие от работа, въпреки, че е действал добросъвестно. Най – добре ще бъде според нас в такъв случай да се приеме обратно саниране на правните отношения като се приеме нормативно, че времето на отсъствие в периода на болничен (анулиран впоследствие от органите на медицинската експертиза) се счита за неплатен отпуск, за да се избегнат правни конфузии и празноти.
Друго, което трябва да се уреди е въпросът с компенсациите на НОИ при анулиран болничен лист. При сегашната нормативна уредба пациентът не е задължен да възстанови изплатеното му обезщетение от НОИ. Счита се, че това са средства получени от него добросъвестно и поради това не подлежат на връщане. Според нас с анулирането или обезсилването на административния акт получените във вид на обезщетение парични средства се превръщат в такива платени на осигуреното лице без основание и следователно подлежат на възстановяване по чл. 55 от ЗЗД (Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне).
Тези въпроси могат да бъдат решени лесно, с няколко поправки в Наредбата за медицинската експертиза, Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи и Кодекса за социално осигуряване.
