Законът за лечебните заведения поставя изискване управителите/изпълнителните директори на лечебните заведения да са лекари, лекари по дентална медицина, а на болниците и магистър по икономика. (Чл. 16, 17 и 63 от ЗЛЗ) За ръководителите на ДКЦ и на болници се изисква допълнителна квалификация по здравен мениджмънт.
Търговският закон (чл. 21) дава право управлението на предприятието да се възложи на прокурист. Прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия.
Тъй, като прокурата се отнася и до търговските дружества – лечебни заведения, възниква въпроса може ли прокурист на лечебно заведение да не бъде лекар или лекар по дентална медицина?
Законът за лечебните заведения е специален по отношение на Търговския закон, но в него няма въведени специални изисквания за прокура. Следователно се прилагат общите изисквания на Търговския закон - всяко физическо лице, независимо какво образование има, може да управлява лечебно заведение, ако бъде надлежно упълномощено за това.
Въпросът е бил спорен. Търговския регистър, поради неправилно тълкуване на закона, е отказвал вписване на прокурист на лечебно заведение, който не е лекар/лекар по дентална медицина. Такива откази в последствие са били отменени от съда.
Така например по търговско дело от 2017 година, Софийски градски съд отменя отказ на Търговския регистър да впише прокурист на на "Амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ- "Х.Х." ЕООД, физическо лице, което не е лекар. В мотивите на съда се посочва:
„Изискванията за съответна медицинска квалификация са установени в закона -чл.13 от ЗЛЗ само досежно управителя и заместника му, но не и за останалия нает персонал в индивидуалната практика.
В настоящата хипотеза в ЗЛЗ, не е предвидено допълнително изискване към заемащия длъжността прокурист. Ето защо необосновано длъжностното лице по регистрацията приема, че прокуристът следва да е лекар с призната специалност.“
За съжаление това е само един от случаите на погрешно тълкуване на закона от длъжностни лица в Търговския регистър. Напоследък регистрационната дейност се превръща във все по-голяма пречка пред търговската, с необосновани изсквания и краен формализъм в прилагането на закона.
