Един много рядък случай на заболяване на пациент едновременно с две онкохематологични заболявания – мултиплен миелом и миелодиспластичен синдром.
Първоначално е поставена диагнозата на мултипления миелом и е започнато лечение. При подготовката на пациента за костномозъчна трансплантация се установява наличието и на миелодиспластичен синдром – второ злокачествено заболяване. Това рязко ограничава възможностите за лечение на мултипления миелом.
Единственото възможно лечение в този случай е лекарството Elranatamab. Пациентът има късмет да бъде включен в благотворителна програма в Белгия. Резултатът е отличен – пълна ремисия. Необходимо е поддържащо лечение със същия лекарствен продукт.
Междувременно благотворителната програма, по която е лекуван в Белгия приключила. Пациентът, който е български гражданин, здравноосигурено лице се обръща към НЗОК с молба да му бъде разрешено поддържащо лечение с Elranatamab, който в включен в реимбурсния списък на НЗОК.
След дълго изчакване (повече от два месеца), пациентът получава отказ с мотив, че не са проведени три предходни терапии, включително имуномодулиращо средство, протеазомен инхибитор и анти-CD38 антитяло, както е посочено в Кратката характеристика на лекарствения продукт наредбата за Фармакотерапевтичното ръководство по хематология (още един повод да кажем, че медицината не трябва да се вкарва в наредби).
Това действително е така. Отказът е формален, но не взема предвид и не коментира в мотивите изключителната ситуация за наличие на две злокачествени заболявания едновременно, едното от които не позволява да се изпълнят формалните критерии за заплащане от НЗОК.
Шест лекари, специалисти по медицинска онкология са се подписали под становище, че лечението с Elranatamab е единствената терапевтична алтернатива в този случай. Прилагането на имуномодулиращо средство, протеазомен инхибитор и анти-CD38 антитяло би било фатално за болния. Същото становище е изразил и проф Дефлорж от Белгия, провел първоначалното лечение.
За пациента това е единствената терапевтична възможност. Без лекарството рискува в кратки срокове да получи рецидив на болестта с фатален край.
Отказът е формален, но не е единствено възможен. Нито в Кратката характеристика на лекарството нито във Фармакотерапевтичното ръководство по хематология е предвидено и посочено терапевтично поведение при наличието на двете заболявания едновременно. Липсата на конкретна правна норма в този случай, не са мо дава възможност, но задължава административния орган да анализира случая подробно, а не формално и да вземе решение в интерес на болния. Решението на НЗОК да разреши лечението с Elranatamab нне би било в нарушения на нормите и ще спаси живота на тази жена. Обратно отказът я обрича на рецидив и смърт.
Надзорният съвет на НЗОК многократно в своята практика е вземал различни решения, които са били обосновани с целесъобразност в интерес на живота и здравето на хората. Този случай е точно такъв.
Парадоксалното в случая е, че НЗОК е намерила формално основание да откаже лечението в България, но няма да има никакво правно основание да откаже на пациента лечение в чужбина, съгласно Правилата за координация на системите за социална сигурност в ЕС.
Това със сигурност ще доведе до по-високи разходи за НЗОК, в сравнение с разходите, ако бъде разрешено лечение в България, което е още един аргумент за това, че освен в интерес на пациента е в интерес на парите на НЗОК е да разреши лечението в България.
В писмо, с посочените аргументи, предложихме на Управителя на НЗОК – доц. Стефановски да преразгледа решението си и да го внесе за обсъждане в Надзорния съвет на НЗОК. Очакваме с нетърпение неговият отговор, пациентът също.
