Доклад на Европейската комисия „Профили на държавите относно рака 2023“i отчита, че с дял от 26% карциномите (солидните злокачествени тумори) са втората причина за смъртност в целия Европейски съюз след сърдечносъдовите болести. Независимо от това, във всички европейски държави, с изключение само на България, смъртността от рак намалява, а нашата страна е единствената, в която този показател бележи ръст.
През последните години у нас е постигнат голям напредък в грижата и лечението на пациентите с онкологични заболявания, за което голямо значение имат прицелните лечения и имунотерапиите, добавящи години живот с добро качество. Ключово за прилагането на тези терапевтични подходи е навременното и правилно диагностициране, включително с прецизно молекулярно профилиране за идентифициране на предиктивни биомаркери.
Към настоящия момент НЗОК заплаща за лечение на онкологични заболявания над 40 таргетни и имуноонкологични лекарствени продукта с над 60 индикации за различни туморни локализации. На практика пациентите не могат да получат таргетна или имунотерапия, ако предварително не е установена тяхната индикация със съответно биомаркерно изследване.
В България изследванията на предиктивни биомаркери (с изключение на имунохистохимично изследване на HER2 при карцином на гърда) не се поемат и не се организират като дейност в рамките на здравноосигурителната система. Обратно, във всички европейски държави това е гарантирано и заплатено, дори и в Румъния от 2024 г. здравната система осигурява публично финансиране на този вид медико-диагностична дейност.
Независимо от факта, че понастоящем в България някои от
биомаркерите се изследват по програми, финансирани от фармацевтични компании, достъпът до тях остава несигурен, частичен и ограничен. Същевременно немалък дял от пациентите са принудени със собствени средства да заплащат изследване на стандартни биомаркерни панели на стойност между 1200 и 5000 лв., докато останалите не са в състояние да получат достъп до тях. Това води до значима неефективност на лекарствените терапии и поражда нарастващо социално напрежение в лекарските и пациентските среди.
Организирането, регулирането и финансирането на медико
диагностичната дейност, свързана с изследване на предиктивните биомаркери при онкологични заболявания, следва да бъде част от
здравноосигурителната система в България и да се извършва съгласно правила, разписани и съгласувани с медицинските експерти. Считам, че комплексният подход за диагностициране и лечение на онкологичните заболявания ще ни даде възможност в следващите години да адаптираме нашата здравна система към европейските стандарти и да подобрим здравните резултати за нашите пациенти.
Доц. д-р Димитър Калев е Председател на Управителния съвет на Съвместна онкологична национална мрежа и член на Националния експертен лекарски борд по медицинска онкология към БЛС
