Есе На тема Медицината и неписаните правила – уроци, които сте научили, които не се намират в учебниците, но са от решаващо значение за това да станете състрадателен и ефективен лекар.
Да си лекар не е просто професия. Това е призвание за хора, които притежават добро сърце, умеят да проявяват емпатия и съчувствие, защото в основата на медицината е да лекуваме, да помагаме на слабите и болните или поне да не вредим. Сякаш, когато лекарят сложи своята престилка, слага пелерина и се превръща в супергерой за пациентите си.
Да бъдеш ефективен лекар, не се състои само в това да знаеш всичко от учебниците, да предписваш медикаменти и други. Много важна част са благата дума и усмивката. Позитивността. Когато пациентът се озовава в кабинета, той най-вероятно има някакво притеснение, болка, тежест и страхове. Той е слаб. И тогава той има най-голяма нужда от утеха, от приятел, от ЧОВЕК. Бивайки посрещнат топло и приветливо, той се доверява по лесно и се убеждава, че ще се оправи, ще оздравее или поне ще се подобри. Пациентът не вярва просто в лекарството, а в човека, който му го дава, организмът му реагира различно – това е научно наблюдавано, но рядко осъзнато в ежедневието. Настъпва плацебо ефект. Тази невидима връзка между доверие и възстановяване е нещо, което не може да се изчисли в проценти, но може да се усети в начина, по който болният започва да диша по леко, още преди терапията да подейства. Да поддържаш тази вяра – без да мамиш, без да обещаваш чудеса – е едно от най-трудните и най-важни неписани правила в медицината.
Благата дума също е много важна. В повечето случаи пациентите не разбират цялата медицинска терминология, но усещат интонацията, с която се говори. Така разбирането става на езика на човешкото. Тя не е нещо материално, но ,,Същественото е невидимо за очите’’ ,цитат от ,,Малкият принц’’ на Антоан дьо Сент – Екзюпери. По-веселият и шеговит тон също предразполага, така пациентът се разсейва от болката, забравя, че е в болнично заведение и се отпуска, което помага за прилагането на науката. Понякога най малките жестове също правят впечатление – с какво се занимава пациентът като професия, хоби, статус на семейството. Тази информация освен че помага за поставянето на по-добра диагноза, кара пациента да се чувства специален. Да вярва, че лекарят наистина иска да му помогне, да се успокои. Спокойствието е първата стъпка от излекуването, тъй като стресът повлиява негативно върху физиологичните процеси.
Много важен урок е търпението, защото доверието не се изгражда само с думи – то изисква и търпение. Лекарят се среща с хора в най-уязвимите им моменти, когато страхът често звучи по-силно от разума. Болката може да накара пациента да бъде
раздразнителен, несъобразителен и дори груб. Самообладанието в такива моменти означава да разбереш човека, преди да разбереш симптома. Това е търпението, което не се учи от учебници, а от ежедневието – от безсънните смени, от наблюденията, от разговорите, които се повтарят отново и отново, докато пациентът най-накрая повярва. В медицината търпението не е пасивност, а активна грижа – умението да останеш спокоен, когато отсреща кипи тревога. И именно в тези моменти лекарят доказва, че изслушването също е част от лечението.
За да бъдеш добър в тази професия трябва да придобиеш едно ново умение – да успяваш да оставиш своите проблеми на закачалката и да можеш да решаваш тези на другите. Личният живот не трябва да повлиява на работата, както и обратното. Това трябва да е така, за да не се стигне до състоянието burn out. Тогава дори и лекарят да има желанието да лекува, той вече е изчерпан. Да, трябва да се проявява емпатия и съчувствие, но не и да поемаш болката на другия изцяло. Границата е тънка, но с времето и практиката тя става все по-ясна.
Емпатията е много важно качеството за тази професия. Това е една от причините аз да я избера, защото смятам, че притежавам това качество. Като пациент също мога да кажа, че усмивката на болничния персонал е съществено важна.
Както в изкуството, така и в медицината, успехът се крие в детайлите, в малките жестове, в усмивката, за да бъдеш добър и ефективен лекар на първо място трябва да бъдеш добър човек, да умееш да комуникираш с хората и да ги предразполагаш те да се чувстват в сигурни ръце.
