Множество български лекари и студенти по медицина станаха жертви на жестоки репресии в различни периоди на своя живот по време на тоталитарния режим в България.
Според официалната статистика, през 1944 г около 3400 лекари са упражнявали своята професия. Повечето от тях са завършили Софийския Медицински Факултет, но и мнозина са се дипломирали в чужбина - Германия, Австрия, Франция, Русия и другаде. Всички, обаче са подвластни на Хипократовата клетва и са членове на Българския Лекарски Съюз (БЛС), независимо дали са на държавна служба и/или на частна практика.
Събрани са и са документирани данни за 618 лекари и студенти по медицина, репресирани по различно време, степен, вид и продължителност, представени в подробен списък по фамилни имена.
Общо в затвори са били задържани за различни срокове 71 лекари и студенти, а и в концентрационни лагери са били общо 86 души. Повече от 45 души, лекари и студенти, са били убити или безследно изчезнали, а за други не е установена причината за смъртта им.
На други жертви смъртната присъда е била променена на "доживотен затвор", но те са били поставени при такива тежки условия, че от инквизиции и настъпили болести в занданите са живяли кратко време и формално са били обявени за "починали в затвора" или съответно в лагера, без да се обявява истинската причина за смъртта им.
Повече от 300 студенти са били изключени от Медицинския факултет
Много по-голям е броят на уволняваните и ограничаваните в професионалният растеж, вкл. получаване на научни степени и звания или заемане на ръководни административни длъжности. Техният брой е значителен, но тежестта на репресията е по-лека и затова не всички са включени в списъка. Голяма част от известните и добри специалисти бяха уволнени или премествани да работят в други селища и здравни служби.
Видни преподаватели - професори, доценти, асистенти и др. са обявявани за "народни врагове". Следваха различни административни и професионални репресии.
Твърде активно и бързо след 9.09.44г. към всеки факултет се създава "Отечественофронтовски" (ОФ) комитет, който, изпълнявайки поръчките на комунистическата партия, посочва поименно кои преподаватели как да бъдат отстранени от работа, т. е. предлагат различни форми и степени на политически репресии. БЛС, основан още през 1901 г с председател през 1944 г. д-р Ив. Койчев, също репресиран, настойчиво се опитва да омекоти политическите квалификации в предложението за репресии, но въпреки това в доклада на тогавашния министър на народното просвещение Ст. Чолаков "За наказание на преподаватели от Софийският университет по Наредба-закон за чистката" (18.11.1944г.) всред посочените 42-ма преподаватели 14 (т.е. 1/3 ) са от Медицинския факултет! Част от тях направо биват уволнени, а някои дори включени в т.нар. "народен съд" напр. Проф.Ал. Станишев и др.
Други преподаватели отначало биват "отстранени" за няколко семестъра, а скоро след това, с други заповеди, техните наказания са заменени с уволнение.
На няколко пъти са провеждани масови "чистки" всред студенти-медици т.е. всред бъдещите лекари - през 1945, 1947, 1949 (прословутата заповед № 71 от с.г. на Ректора на Софийския Университет), 1950 г. (заповед № 27 от 18.08. същата година, зап. № 1481 от 14.12.с.г.), 1951 г. (зап. № 131 от 30.10 с.г.), 1956 и други години списъците с десетки и стотици имена бяха "обявявани" като бяха залепяни на дървена ограда или по стените на сгради от Медицинския факултет. Студентите търсеха имената си и научаваха, че вече са "изключени студенти", че нямат право да продължат учението си. Това е брутално, незаконно и антихуманно нарушаване на общочовешкото право на образование! Но кой по онова време въобще се съобразяваше с правата на човека. За някои тази "административна" процедура беше предшествана от изключване от младежките организации. Малцина оставаха само с това "дамгосване" и трепетно очакваха да си видят имената "на стената на плача". Административната мярка се мотивираше най-често с чл. 40 и 41 от тогавашния ЗВО (Закон за висшето образование). Студентът не получаваше писмена заповед за своето изключване, просто му се отнемаше студентската книжка. Да получи удостоверение за изключването си стана възможно едва след 1990 г. При "по-специални" случаи изключванията ставаха и индивидуално. В главните книги на факултетите не винаги е вписана точната причина - политическата репресия - лишаване от право да получи висше образование. На някои студенти е записвано "напуснал" , "прекъснал", "не се явил на изпити", а в същност студентът е бил осъден и дори вкаран в затвора, лишен от граждански права, изпратен на лагер изселен и пр. Някои от изключените студенти след дълги митарства по държавни и "партийни" местни и централни институции биваха "възстановени". На други биваше разрешено да се "запишат в друг факултет" напр. от София в Пловдив или обратно или друга специалност (от хуманна медицина - във ветеринарна медицина или стоматология). На трети е било разрешавано да се явяват отново на кандидат-студентски изпити, за да бъдат приети като нови студенти във Висше учебно заведение. Изключванията ставаха най-често по доноси от колеги или от "кварталната ОФ организация". Решаващо значение имаше "семейният произход" - дете на кулак, царски офицер, търговец, народен враг не можеше да получава висше образование. И до сега може да се срещнат хора с пречупена съдба, обезличени, с нереализирани способности, на които не бе дадена възможност да продължат образованието си.
В Медицинският факултет са били разкрити няколко антикомунистически групи. Участвуващите в тях са осъдени на различни срокове затвор или са били въдворявани в лагери.
Според събраните от нас данни, както бе посочено по-горе, изключените студенти по медицина в София и Пловдив са повече от 300. От тях 121 несправедливо и само по политически причини не завършват следването си по медицина..Това жестоко наказание променя съдбата на голям брой млади хора. Обстоятелството, че повече от 160 са възстановени през следващите години доказва, че за мнозина "грешката" е била поправена.
В Медицинския факултет, комунистическите младежки организации направиха мрежа от доносници което създаде дух на несигурност, недоверие, подозрителност и страх от репресии и психологически терор.
Медицинската наука бе заставена да се преустрои по съветски образец и да бъде изцяло подчинена на интересите на тоталитарното управление.
За да бъдат отпечатани, почти всички научни публикации трябваше да започват или завършват с хвалебствия за водещата роля на комунистическата партия, нейните лидери,псевдонаучните постановки на диалектическия материализъм., учението на Мичурин и Лисенко, О. Лепешинская, И.П. Павлов, на когото, наред с хиперболизация на отделни постижения, приписваха твърдения, които той самият не беше изказвал.
Трагедията на медицинската наука не завършваше с нейното подчиняване на съветската доктрина. Всеки опит да бъде представен напредъкът в науката извън съветската медицина бе ограничаван до степен на пълна забрана. Привилегированите комунистически активисти не притежаваха и не можаха да придобият необходимите качества на преподаватели, клиницисти, организатори и изследователи.
Във всички научни звена: секции, отдели, катедри, факултети, институти бяха изградени.специални структури, които грубо цензурираха научната продукция. Без тяхното писмено съгласие, че "не съдържа държавна тайна" не можеше да бъде отпечатана никаква научна статия,монография,книга и пр., а дори авторът не можеше да пътува на конгрес или за друга научна проява.
Научните планове бяха съобразявани с повелята на комунистическата партия и на съветските догми. Стигаше се до позорни извращения. Например проф. Н. Шипковенски бе поставен под политически натиск във две специално организирани "сесии". Обвиниха го, че недостатъчно внедрява Павловското учение, диалектическия-материализъм и т.н. и прокарва идеи на "западната наука". Неговата монография върху оригиналната "освобождаваща психотерапия" бе отпечатана два пъти на немски език (веднъж в Източна и веднъж в Западна Германия), на английски език и дори на японски език., но и до сега тя не е отпечатана на родния му български език.
На световно известният български психоневролог и морфолог, директор на невропсихиатричната клиника на Софийския Медицински Факултет доц. Ангел Пенчев веднага след 9.09.1944г. е отнето научното звание и е понижен. Едва след намесата на международни организации му разрешават да замине за чужбина, където той довършва една цяла книга от многотомното немско издание "Handbuch fur Neurologie". Научното му звание бива възвърнато, но той никога не можа да се върне в родината си и завърши земния си път в Южна Америка.
Икономическите репресии проличават особено ярко от следните примери.
До 1949 г. функционираха стотици частни лекарски кабинети и десетки частни болници напр. по акушерство и гинекология, психиатрия, педиатрия, оториноларингология и др. Тези болници бяха одържавени, конфискувани и ограбени "без право на компенсация". Техните притежатели бяха изселвани и често оставаха без работа (примери: Л. Русев, Б.Тричков, Н.Пасхов, Попов, Михайлов, А.Стамов и др. - в София; Н. Хаджигенчев, А. Алексиев,Р. Савов, Х. Дичев и много други - в страната). Частната практика бе крайно ограничена и окончателно премахната.
Лекарят стана чиновник. Заплащането на неговия труд дори в държавните медицински служби слезе на едно от последните места в класацията на заплатите по професии. Като подигравка бяхме включени в единен профсъюз с бръснарите, теляците и работниците по чистотата.
Жертвите на убийства с и без присъда, следствия, дознания, клевети, затвор и лагери, изселвания и изключвания, телесните и психични изтезания, безследно изчезване,експроприация на имотите. Отрицателните последици, върху цели фамилии, в дългогодишен период - всичко това трябва да бъде обобщено и заклеймено!
Убийството е най-тежката форма на репресия Животът на човек може да бъде отнет по различни начини. Да убиеш човек е престъпление, но да убиеш лекар е двойно престъпление защото лекарят е посветил живота и дейността си на здравето и живота на хората.
От семейната трапеза д-р Буков е отведен от въоръжен цивилен за"малка справка" в милицията. Заедно със други съграждани е хвърлен в шахтата "Св. Ана"- мини Перник, където е доубит с камъни.
Няколко десетки граждани на Дупница ,между които и двама лекари - д-р Н. Трайчев и негов колега са отведени още на 3.10.1944 г.,в неизвестна посока и без да бъдат съдени са убити. На ревера на доктора е закачено джобното му фенерче, за да служи като ориентир в нощния разстрел. Синът му е изключен, студент-медик, а дъщеря му е изключена от Университета, и е лишена от правото да завърши висше образование -филология.
Проф. д-р Александър Станишев - световно известен хирург, е екзекутиран на 1 срещу 2 февруари 1945 г от т.нар."народен съд" заедно с десетки народни представители, регенти, министри и др. Професорът е бил принуден да установи смъртта по отделно на всеки разстрелян, за да получи накрая своя куршум.
Д-р Илия Велков от Видин е пребит с лопата, избождат очите му, отрезват ушите му, и накрая го насичат на парчета с брадва.
Д-р Никола Хаджигенчев е убит на 26.ІХ.1944г. без да бъде съден, а бива включен в процес месеци след неговата смърт, за да получи "официална" смъртна присъда, като оправдание за незаконното му убийство. Клиниката му е одържавена. Синът му е изключен студент по медицина, но успява да излезе от страната.
Осъден на 15 години затвор д-р Димитър Георгиев е убит в искърското дефиле.
Студентът Никола М. Николов е осъден от военен съд през 1949 г. екзекутиран през 1952 г. Екзекутираните студенти са най-малко четирима.
Д-р Томов е екзекутиран в ломския затвор заедно със Ст. Шабанов.
Не е малък броят на убитите при инквизиции по време на следствие (Д-р Генов, д-р Мировенски и др.)
Особено драматичен и политически усложнен е случаят с лекари и студенти, които имат българско самосъзнание, но попаднали в лапите на титовските комунисти. Повечето от тях са убити със и без "присъда". Д-р Панайот Хитров е убит през 1945 г. На някои жертви смъртните присъди са заменени със "доживот". Обаче условията ,при които са били оставени в Идризово и други затвори са били толкова непоносими, че тези жертви са се разболявали тежко, живота им е бил съкратен и са умирали не от изпълнение на смъртната присъда, а от инквизициите и от занданите, в които са изтърпявали наказанието си (д-р Ст. Боздов, д-р Г. Александров, д-р Т. Гичев, д-р Б. Попгьорчев, Б. Светиев, д-р К. Тренчев, д-р А. Татарчев и др.).Студента-медик Г. Костуранов от процеса на т.нар. "Струмишка петорка" е подложен на тежки инквизиции - избождане на очи и отрязване на ръце и е убит на 13.08 1951 г. Погребан е в общ гроб заедно с други четири жертви.Този гроб е взривен наскоро след това.
Нечовешка жестокост е проявена към група затворници в новогодишната вечер на 31.12.1951 г. Те били насилствено вкарани в дълбоките ледени води на р. Вардар, за да извадят с голи ръце потънал трактор. Всички са поразени от студа и получават различни степени на измръзване.
Подобно мъчение чрез замръзване е извършвано и във водите на Дунава през зимата (случаят с "понтона край Белене"). Известни са най-малко два други случая на убийство чрез замразяване и в други концлагери. Една от жертвите е студента -медик Иван Антов Стефанов от с. Макреш,изпратен в лагера Белене. Завързан е на стълб и заливан с вода през студената зима на 1962 г. докато се превръща в леден блок и така умира.
Д-р Труфи А. Тенев, скоро след 9.09. 1944 г. е тежко инквизиран и убит е хвърлен в кладенец. Частната му клиника е експроприирана.
Д-р Фильов от Казанлък, като затворник в Сливен е извикан една нощ, да установи смъртта и подпише смъртен акт с неверно съдържание относно убийството на социал-демократическия лидер Кръстьо Пастухов ,който всъщност е удушен от криминален затворник. Д-р Фильов получава "вътрешно допълнително наказание" - 10 дни карцер.
Д-р Петко Момчилов - известен културен и обществен деятел в Ямбол, по лъжливи обвиненения за "католически заговор" е осъден и екзекутиран през 1951 г.
Д-р Петко Балкански -д-р по медицина и д-р по право, бивш народен представител е осъден. Предлагат му да работи като лекар в затвора по време на изтърпяване на наказанието , но той достойно отказва "такава привилегия" и е изпратен на обща работа, заедно със всички останали затворници.
Д-р Любен Бурмов, хирург в санитарния влак на БЧК , е отвлечен от съветски отряд на НКВД във Виена и прекарва 7 години в лагери в Сибир. Освободен след смъртта на Сталин, той е върнат в България и въдворен във Брезник, без право да напуща града.
Студентът-медик Борис Досев Каролев от Плевен, ранен при Бяла Паланка на 9.10.1944 г. като участник в Първата фаза на войната срещу Германия, бива изключен вече в ІV-V курс и въдворен в лагер Белене от 1949 до 1951 г. Никога не му е разрешено да завърши висшето си образование и докрая на живота си работи като фелдшер.
Трудно ще се намери в световната история такъв широк диапазон на различни телесни и психически инквизиции и начини на осмъртяване, както това е практикувано в комунистическите "места за лишаване от свобода"Тези инквизиции са прилагани не само към лекари и студенти -медици, а към всички жертви попаднали в лапите на палачите.
Известни са и случаи, при които има сериозни съмнения за насилствена смърт:
д-р Диньо Гочев - известен земеделски деец, подложен на тежък побой в лагер, получава мозъчен инсулт, бързо е изпратен у дома, за да умре там.
Д-р Никола Грозев, един от почти постоянно пребиваващите в лагери и затвори - София, Русе, Шумен, Пиргово, Парапуново, Белене и др. - е пряк свидетел на тежките телесни и психични последици от инквизициите, защото като лекар е оказвал възможната медицинска помощ на стотици жертви. Ампутирал е замръзналите крайници и премазани ръце и крака. Той е извършил успешна операция на остър апендисит с джобно ножче. Условията и инструментариума не са позволявали достатъчна медицинска намеса.В последното си слово д-р Грозев описва десетки примери на тежки последици от инквизициите, при които не му е било възможно да окаже медицинска помощ и да спаси жертвите.
Заради научен спор, за постиженията на Лисенко, д-р Константинов е уволнен, отнемат му се лекарските права, и той е принуден да стане общ работник в "Бакелиткооп" и отдел "Чистота".
Д-р Петър Х. Митов от гара Пирин, като Горянин в четата на Герасим Тодоров получава смъртна присъда № 44 по НОХ 500 от1948г. В процеса са включени 78 подсъдими от Горна Джумая. Присъдата на д-р Митов е заменена по-късно с "доживот".
Жените лекарки и студентки не са пощадени: Д-р Стоянка А. Ангелова - осъдена по Асеновградски Горяни "Национален Християнски Кръст" на 3 год. затвор; Д-р Блага Попова - въдворена в лагер; Д-р Здравка Петрова Крачунова - лагер в с. Босна и др; Голям е броят на изключените студентки (виж списъка).
БЛС като съсловна организация също е подложен на тежки репресии. Неговият председател Д-р Иван Койчев е арестуван, следствен и на 28.09.1944 г. "отстранен" от председателството на Съюза съгласно Заповед 201/ 8.12.1944 г. на тогавашния Министър на вътрешните работи Антон Югов. Няколко месеца е в неизвестност и е открит от близките си в лагера Белене. Цялото имущество на БЛС е експроприирано. БЛС е притежавал недвижими имоти, най-често като дарения. Според Протокола на Проверителния съвет при официалното предаване наимушеството активите на БЛС са възлизали на повече от 42 милиона тогавашни лева. Обобщено през 45 годишния период на комунистическата диктатура върху целия български народ са прилагани различни форми и степени на репресии:
телесни репресии - убийство без присъда; със присъда - екзекуция със предхождащи инквизиции
тежки инквизиции със сериозни телесни (и психични) последици, които водят до нарушаване на телесната цялост като жесток побой; отрязване на части от тялото - крайници, уши, нос, избождане на очите, счупване на ребра, кости и гръбначен стълб водещи до трайна инвалидност.
при отделни лица същите методи са довели до средни и по-леки телесни увреди
въздействия с електрически ток върху различни части на тялото
- изгаряния с нажежени остриета,запалки, горящи цигари и вряща вода
- замразяване до превръщане в леден блок, замразяване на крайници в карцери и реки
- химически и други въздействия - отрови и химикали в храна и в дишания въздух, радиация (работа в радиоактивни мини)
- убийства обявени за самоубийства, за опит за бягство, нещастен случай, трудова злополука, безследно изчезване
- психични въздействия: заплахи, тормоз, самота, безсъние, инсценировки за инквизиции на близки, за разстрел
- сексуално насилие под различна форма
- социални - изселване, уволнения, наказания,лишаване от право на образование, труд, дори на престой в определено населено място; затруднения за пътуване в чужбина; забавяне на квалификация и професионална реализация вкл. хабилитация и повишаване; във военен чин; военна служба - в трудови войски; скалъпване на съдебни процеси въз основа на клевети и доноси водещи до затвор и дори до смъртни присъди, работа при лоши условия
- Икономически: отнемане на собственост - жилища, имоти, клиники, кабинети, право на практика, задължително финансиране на държавата, чрез наложени "заеми"; грабежи под форма на обиск и др.
- Въведено бе задължително "изучаване на марксизмо-ленинизма" от преподавателите и студентите във всички учебни заведения в страната.
От 20 декември 1944 до 2 април 1945 година са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения, съдбата на много от другите арестувани е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са осъдени на смърт 2730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години.
Един от хората с най-голям принос за спасяването на българските евреи - Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г.
За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12.
По материали от https://www.decommunization.org/
