Куцо, кьораво и сакато заля ефира, вестниците и електронните медии да обсъжда агресията над медиците. Главния прокурор извика при себе си министри, ръководители на съсловни организации и на отбрани болници. Всички обсъждаха, умуваха и накрая решихакак да сложат край над агресията на медиците:
1. Ще сложат „паник” бутон във всяка линейка.
2. Ще купят нови линейки.
3. Ще направят ремонт на сградите на ЦСМП.
Тези мерки ще спрат агресията над медиците? Ще спрат дръжки. Линейките и сега са оборудвани с радиостанции, имат GPS с гласова връзка, а лекарят и шофьорът имат мобилни телефони. Как пускането на още един канал за комуникация(при това безгласов) ще спре агресията? По кой начин новите линейки и новите фаянсови плочки ще спрат агресорите?
Ще се похарчат едни пари за паник бутони, плочки и линейки. Тарикатите ще приберат комисионните. До следващия побой.
Прокуратурата ще осигури „топла” връзка със спешните медици, казва говорителката Румяна Арнаудова.
Как, точно? Ще сложат дежурен прокурор в спешното отделение или паник бутона ще звъни в спалнята му?
Прокурорите щели да обучат лекарите да събират и обезпечават доказателства. Ами защо направо не ги обучите да повдигат обвинения? На място, при леглото на болния.
Този разговор е абсолютно нелеп. Публичната активност на институции показва съпричастност и форма на загриженост, но нищо повече. Идеите за противодействие са ялови, имитация на управленска дейност. Властта или се страхува да признае, или не е в състоя ние да разбере, че дълбоката причина за недоверието и агресията в здравеопазването е лошата му организация.
Здравната система се нуждае от реформа. Спешната помощ се нуждае от дълбока реформа. Поставянето на паник бутон, смяната на фаянса и купуването на нови коли не са реформа. Прокуратурата няма да реформира спешна помощ. Не я натоварвайте с тази задача. Тя себе си не може да реформира.
Безспорно имаме нужда от паник бутон. Не в линейките, в главите. Да звъни, да звъни, докато не се събудим.{module Подобни статии}
