Главният секретар на БЛС д-р Стоян Борисов в интервю пред BiT информира, че годишно случаите на нападения над медици са над 50. Точна статистика няма нито в съсловната организация, нито в институциите, но по неофициални сведения на БЛС за последните три и половина години тези случаи са около 600. Лекарският съюз е изпратил запитване до прокуратурата колко от тях са завършили с осъдителни присъди и очаква отговор.Една от причините за нападенията според главния секретар на БЛС е фактът, че всички неудачи в сферата на здравеопазването се прехвърлят върху лекарите. „Медицината не е достигнала такова ниво на развитие, че ние, лекарите, да можем да излезем от всички ситуации и всички ситуации да бъдат положителни. Що се отнася до т.нар. лекарски грешки, 80-90% от тях при спокойно обсъждане от доста хора се оказва, че са грешки на самата система в здравеопазването, а не на самия лекар. Системата е тази, която води до допускането на тези грешки“, посочи той.
„Едно от нашите искания е областните администрации да отделят повече средства за защита, за видеонаблюдение, за паник-бутони. Ще се направи карта на районите, в които най-често се случват такива тежки произшествия. Най-добре би било там с екипа на Спешна помощ да отива и екип на полицията, за да се предотврати това нещо“, коментира той и изрази надежда да се вземат мерки по тези случаи, което, по думите му, означава просто да се спазва записаното в Наказателния кодекс.
Д-р Стоян Борисов засегна и темата с работата на здравната каса, като изрази надежда да има промяна след оставката на д-р Комитов. „Защото ако същите принципи съществуват, а те са, че Надзорният съвет регулира дейността на здравната каса и управителя на здравната каса, който се избира от парламента, е подчинен на председателя на Надзорния съвет, който обаче се избира от Министерски съвет, значи малко се объркват нещата. Има влияние повече на МС, а не на парламента, а би трябвало да бъде обратното“, смята той.
По отношение на здравната реформа като цяло пък д-р Борисов отбеляза, че се забелязва връщане назад. „Ние навремето сме участвали в това, че бившата Медицинска академия трябва да се разформирова и всяка болница да има своята самостоятелност, сега се направи холдинг. Също така се премахнаха лекарите в училищата, сега има тенденция да се връщат. Говореше се години наред, че болниците и лекарите, които работят най-много, ще получават най-много, защото парите ще следват пациента. Сега това отпадна – няма „парите следват пациента“, има лимит. То е бюджетно финансиране. Говореше се, че различните болници имат възможност да закупуват лекарства на различни цени и всичко това зависи от директора, мениджмънта на болницата, сега се прави да се закупуват централно, а преди имахме централно аптечно управление. Не можем да разберем къде точно трябва да се направят тези промени и къде не. Никой досега не е признал, че има грешка и че има връщане назад“, посочи той.
Като сериозен проблем той открои и недофинансирането на системата. „Парите, които се отделят за здравеопазване в България, са около 4,2% от БВП и те не се отделят от държавата – това са общо средствата, които се отделят и от държавата, и от нашите вноски. В момента те са около 3,5 млрд. лв. Средно за ЕС е около 6,9-7% от БВП. Това означава, че за България тези средства трябва да са около 7 млрд. лв. Плюс това, едно доплащане от 20% навсякъде е прието за нормално, значи 20% на 7 млрд. лв. са може би още 1,7-8 млрд. лв. Това е реално, което трябва да се вкара в здравеопазването“, посочи д-р Борисов. От думите му стана ясно, че на международни срещи с представители на лекарски организации от другите европейски държави се предлага Европейският парламент да се задължи да приеме закон, че за здравеопазване трябва да се отделят минимум 10% от БВП, като това стане задължително за всяка страна. „В България при 80 млрд. лв. БВП 10% са 8 млрд. лв.“, отбеляза главният секретар на БЛС.{module Подобни статии}
