Медицината и неписаните правила – уроци, които сте научили, които не се намират в учебниците, но са от решаващо значение за това да станете състрадателен и ефективен лекар
Изборът да бъдеш лекар. Изборът да поемеш отговорност върху раменете си, да умееш да запазваш самообладание дори когато се сблъскаш с наближаващата смърт на друг човек, да проявяваш състрадание на всекиго, независимо от неговия произход и отношение, да работиш в трудни условия, както и в добри такива, да бъдеш кооперативен с колегите си за доброто на пациентите, да използваш времето си ефикасно, за да можеш да помогнеш на възможно най-много хора и прочее.
Това са една част от качествата, които един лекар трябва да притежава, за да изпълни призванието си пълноценно. Обаче тези качества не се придобиват в лекционните зали. Те се придобиват на бойното поле – лечебните заведения. Там срещаш лекари с дълги години опит и наблюдавайки тях се научаваш как да бъдеш качествен специалист – стожер на човешката цивилизация.
Шест години с множество тежки и обемни изпити, колоквиуми, както и много часове в лекционните зали и въпреки това са недостатъчни за реалния живот. По време на обучението си се научаваме да снемаме анамнеза, да мислим диференциални диагнози и лечения. Първото неписано правило, което ще разгледаме е никога да не се обсъжда пред пациента неговата диференциална диагноза. Това създава условия болният да си задава въпроси за собственото си състояние, да се чувства объркан и притеснен, дори може да се достигне до нова психосоматична симптоматика. Правилното поведение е да се снеме анамнезата, да се излезе извън болничната стая и с колегите да бъде обсъден случаят. При съмнение за вероятно злокачествено заболяване също не се бърза да се споделя, докато то не бъде доказано. В противен случай се създава напрежение, което би могло да бъде предотвратено.
Като бъдещи лекари трябва да сме готови да отговаряме на всякакви въпроси, но има един израз, който никога не бива да бъде изричан от нас, нито пред преподаватели, нито пред пациенти. Този израз е словосъчетанието ,,не знам“. То всява страх у пациента и той моментално се съмнява в компетентноста на специалиста, който изрича тези думи. В случай когато един лекар усети несигурност в себе си, не бива да я разкрива. Един начин да бъде избегнато това е като спокойно се обяснява на пациента, че все още трябва да се направи анализ на неговите изследвания и тогава ще бъдат предоставени отговорите на въпросите му. Трябва изключително внимателно да се подхожда и в никакъв случай да се мами пациента, то тогава е по-вероятно тази лъжа да бъде разкрита и да злепостави лекаря. Дори може кариерата му да бъде унищожена.
Изграждането на професионално отношение към пациентите и към колегите се осъществява по време на обучението. Само че то не е достатъчно за реалността, с която новозавършилите лекари ще се сблъскат и често не се чувстват подготвени. Това е работата в трудни условия, които включват липсата на съвременна апаратура, ограниченият брой ресурси, агресивно поведение от страна на пациентите, принудата да се работи извънредно, поради недостатъчен брой персонал, както и ниско заплащане. Лекарят жертва собственото си здраве за здравето на народа, който служи. Той често пъти бива лишен от време със семейството си, за да бъде на линия в болницата и да спасява чужди животи. Впоследствие му постъпва пациент с крайно усложнено злокачествено заболяване, който няма спасение, но неговите близки настояват да му бъдат извършени биопсии и други видове оперативни манипулации. Трудно е за един млад лекар да им обясни, че тези интервенции в случая само ще навредят още повече на пациента. Та, нали трябва да се спази принципът ,,Primum non nоcere”? Кое повече ще навреди действието или бездействието?
Понякога лекуващият ще има конфронтации с болните. Ще му се налага да им обяснява, че на тях им е нужно лечение, но те ще му отказват. Колкото и да е убедителен, те може да са крайно неподатливи на друго мнение. В такъв случай той е принуден, за да предпази себе си и да не е подсъдим, да им даде да подпишат декларация, че те отказват лечение. Дори извън болничната среда ще се наложи на лекаря да помогне на някого в беда. Няма значение къде се намира, той по закон е длъжен да помогне и не може да откаже. Как той ще подходи в ситуацията ще се отрази върху общественото мнение за него, кариерата му може да зависи от това. За съжаление често дори да постъпва правилно и както подобава, може да бъде обвинен в лекарска грешка или в неспазване на Хипократовата клетва. А вече от деонтологията знаем, че понятието ,,лекарска грешка“ е медицински термин, а не правен. Хипократовата клетва не изразява да се лекува без заплащане или да не се допускат грешки. Последното неписано правило е, че всички тези неписани правила няма как да бъдат научени преди записването на медицина. Те се научават в шести курс, когато вече започваме да усещаме реалността на българското здравепопазване. Ние сме предприели избора да се учим цял живот.
