Трансплантацията на стволови клетки често е единственото възможно лечение за пациенти с онкохематологични заболявания. Трансплантирането на тези първични клетки, всъщност дава възможност за лечение и на редица други заболявания и намира все по-широко място в бъдещето на медицината. У нас подобни трансплантации се извършват от над 20 години.
През последните пет години в България са извършвани средно по 156 трансплантации на стволови клетки годишно или 2,6 на 100 хил. души население. За сравнение броя на трансплантациите на 100 хил. души население в Германия е 9,3 в Италия (8,5), Франция (8,3), Швеция (8,1) и Литва (8,0).
От друга страна броят на трансплантациите на стволови клетки извършени на български граждани в чужбина, според данни предоставени ни от ИАМН е общо 24 за последните 5 години като през 2018, 2020, 2021 г. са извършвани едва по две трансплантации годишно. Съществува обаче вероятност, това да не е реалният брой на трансплантациите, а бройката да включва само тези пациенти, които агенцията проследява.
Във всички случаи, не абсолютният брой е показателят с най-голямо значение. Много по-важно е колко успешни са тези трансплантации и колко дълго живеят пациентите след тях.
Тъй като ИАМН не поддържа публичен списък на чакащите за трансплантация на стволови клетки, макар че има такова законово задължение, и не разделя общодостъпната информация на извършени алогенни и автоложни трансплантации, тази част не може да бъде проследена. По реда на ЗДОИ поискахме информация за това, колко от трансплантираните българи със стволови клетки у нас и в чужбина са починали през следващите години.
През 2017 година в България са трансплантирани 135 души, от тях до края на 2021 г. са доживели 65. През същата година в чужбина са трансплантирани 11 българи, от тях 9 са преживели до края на 2021 г. или изчислено проценти, от трансплантираните в България следващите 5 години са преживели 43%, а от трансплантираните в чужбина 81%.
През 2019 г., беше публикувано едно от най-големите проучвания в тази област, което проследява смъртността след трансплантации на стволови клетки при онкохематологични заболявания. Проучването е направено от The European Society for Blood and Marrow Transplantation ( EBMT) и обхваща периода между 1980 г. и 2015 г. Според резултатите най-често срещаната причина за ранната и междинната смъртност (до втората година след трансплантация) са инфекциите. В пъти по-висока е смъртността, в следващите години, след втората, но причината за нея не са инфекции, а рецидив на заболяването или отхвърляне на присадката при алогенните трансплантации.
От какво и защо умират трансплантираните българи е въпрос с не много ясен отговор – информацията, която получихме от Медицински надзор, показва, че картината в България е доста по-различна, от тази в мащабното проучване на EBMT. Данните показват, че най-много от трансплантираните българи умират в годината на трансплантация или тази след нея. Над 60% от всички починали. Например от трансплантираните през 2017 г. 135 души, починали са общо 70, 60% от тях са починали в годината на трансплантация или тази след нея, много по-ниска е смъртността през всяка година след първата и значително намалява към петата година
Проучването на EBMT е изключително обстойно, не само заради 35 – годишният период от време, който обхваща, но и заради щателното прецизиране на причините за смърт и разделянето и по години, периоди, диагнози, вид трансплантация, рискови фактори, видове на инфекциите и т.н.
Основните заключения са, че най-честата причина за смърт е рецидив( 38,7% при алогенна и 64,5% при автоложна трансплантация, както и отхвърляна на присадката ( 19% при алогенните трансплантации). Пак според данните от него, смъртта през първите две години е най-вероятно се дължи на инфекции. Дали предимно от инфекции умират трансплантираните със стволови клетки българи, не бихме могли да твърдим със сигурност, тъй като не е известно да са правени изследвания на смъртността у нас по този показател.
Все пак съществуват някои фактори, които е трудно да се пренебрегнат. Едно от нещата, които със сигурност оказва негативни влияне върху целия процес е ниското финансиране. Заплащането на трансплантации на стволови клетки у нас става по реда на Наредба 29 от 20007г. където е записано, че за трансплантация на стволови клетки при възрастен се възстановяват разходи между 40 и 80 хиляди лева, a при деца до 100 хил. лева. В същото време в Германия преките разходи по трансплантациите на стволови клетки се заплащат двойно или тройно, като общо за преки и непреки разходи сумите достигат и до 500 хил. евро
Не по-малко значение имат базите, в които се извършват, както и броят на медицинския персонал, който се грижи за тези пациенти. Четирите болници у нас, които извършат трансплантации на стволови клетки са СБАЛХЗ, УМБАЛ „Царица Йоана“ – ИСУЛ, УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив, УМБАЛ „Св. Марина“ гр. Варна – четирите са 100% държавна собственост. И докато осигуряване на модерни и подходящи помещения, за пациенти без имунитет е въпрос на финансови средства и политическа ангажираност, то проблема с броя на медицински персонал е дългосрочен проблем, който едва ли скоро ще намери решение. А до тогава българите ще продължават да търсят начини да се лекуват в чужбина, за своя сметка, защото НЗОК не заплаща лечение извън границите на страната, когато то може да бъде извършено и тук, без значение какво е качеството на лечението и колко шанс има да се оцелее след това.
