Тази година СЗО поставя акцент в деня на здравето върху здравното неравенство. В България по този въпрос може да се говори много, но през последната година е роди нов вид неравенство, тази на останалите заболявания в контекста на Ковид.
Не само спрения планов прием, но и част от спешните пациенти остават в периферията. Такъв е случаят с възрастен пациент, който получава инсулт в 6ч. сутринта. Транспортиран е в рамките на 30 мин. до болница, а следващите три часа прекарва в спешното приемно отделение, защото:
-се чака резултат от тест за коронавирус, а лабораторията отваря в 8.00 ч.
-се чака консултация с кардиолог, а той сутрин минава визитация.
Поставена е диагноза исхемичен мозъчен инсулт. Областната болница има договор с НЗОК да лекува такива пациенти с тромболиза- модерен метод на лечение, който води до пълно възстановяване за часове. От медицинската документация се вижда, че не е правена дори оценка на състоянието, в контекста на това дали е подходящ за тромболиза. Направена е компютърна томография на главата без контраст. Може да послужи единствено за отчета на клиничната пътека, но не и за преценка за тромболиза.
Според общоприетите изисквания, след приемане на пациент с инсулт, в рамките на 60 минути (така наречения „златен час“) трябва да започне лечение. При типичния исхемичен инсулт на голямата артерия, през всяка минута, в която се забавя реперфузията, умират 2 милиона нервни клетки.
Забавянето най-често се дължи на големи разстояния, времето за транспорт или късно поивикване на линейка. В този случай, повикването е своевременно, навременното пристигане, не е повод за незабавно започване на лечение. Забавянето, повече от 3 часа след започване на симптомите обаче, прави патологичните промени необратими.
{module title="Подобни статии"}
Късмет е, че в случая увредите са минимални и вероятно след продължителна рехабилитация ще настъпи почти пълно възстановяване, но можеше и да не е така. А рехабилитациятя в болнични условия е същата, като приема. Представлява 10 минутна разходка на болния около болничното легло, хванат под ръка от рехабилитатора. Толкова, следващият моля. На седмия ден те изписват и да му мислят близките, който ги има.
Лечението на този пациент, чието име не споменаваме умишлено е добър пример за пари хвърлени на вятъра. Практически той не е лекуван. Възстановяването му от инсулта щеше да протече по същия начин, ако си беше останал в къщи. Може би е по-добре НЗОК да му беше платила да си остане у дома.
По принцип „лечение“ на инсулт без тромболиза за 7 дни е нонсенс. В развитите страни процедират така – ако има аневризма или кръвоизлив и е показан за операция се оперира по спешност, ако има исхемия и е показан се прави тромболиза, във всички останали случаи се насочва за продължителна рехабилитация – месец и повече.
Ние плащаме за 7 дни без рехабилитация. Плащаме малко за нищо. Следва инвалидизация, ТЕЛК и грижи до края на живота. Евтини на триците, скъпи на брашното.
{module title="Subscribe"}{module title="Анкета"}
