В законодателството е предвидена възможност, когато едно лице страда от трайно намалена работоспособност, неговите заболявания, увреждания и дефицити да бъдат установени от териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК)
и въз основа на нейното становище да получава определени социални привилегии, помощи и облекчения. Тази процедура е нормативно регламентирана в Закона за здравето, в Наредбата за медицинската експертиза и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи.
Множеството проблеми и пропуски в правната уредба на медицинската експертиза са коментирани многократно, но обикновено в светлина на проблемите, които имат хората с увреждания при издаването на решение от ТЕЛК, сроковете и социалните придобивки. Налице е обаче и друг проблем, който все по-често се поставя от пациенти, а именно – възможно ли е да заявят, че не желаят повече да бъдат регистрирани като лица с намалена работоспособност и да се ползват от социалните права и привилегии, които получават като такива. Оказва се, че нормативната уредба не дава отговор на този въпрос, което налага да бъдат анализирани възможните варианти. Този проблем съществува, защото въпреки опитите законодателно да се насърчава заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда, реално с определяне на трайно намалена работоспособност се налагат и ограничения за заемане на определени длъжности и извършване на определени дейности.
Получаването на експертно решение от ТЕЛК е право. Никой не е длъжен да бъде освидетелстван, поради наличие на заболявания. Освидетелстването от ТЕЛК е част от процедура, свързана с покритие и обезщетение на осигурителен риск. Държавата я предоставя на гражданите, заедно с определени социални придобивки, целящи да подпомогнат хората, когато не могат пълноценно да участват на пазара на труда поради заболяване. Но освен привилегии, освидетелстването от ТЕЛК води и до редица ограничения относно възможностите за работа. Възможно е поради определени причини лицето да не желае повече да се ползва от специфичния режим на трудоустроен. В този случай житейската и правна логика диктуват, че след като е негово право да заяви освидетелстване, следва да има и законова възможност да заяви и отказ. Но се оказва, че освидетелстването от ТЕЛК се явява необратимо.
{module title="Подобни статии"}
Както вече посочихме, явяването пред комисия за установяване на трайно намалена работоспособност е уредено като субективно право, чието упражняване е по желание и преценка на гражданите. Правната теория приема, че отказът от субективно право се включва в съдържанието му, както възможността за неговото неупражняване. Правото на отказ е възможност, която е неразделна част от съдържанието на субективното право, освен когато законът изрично е забранил възможността за отказ. Такава изрична забрана не се съдържа в Закона за здравето, но е налице и празнота в закона като не е уредена възможност за отказ от статута и правата на лице с установено увреждане.
Все пак да разгледаме какви са възможностите, които нормативната уредба предоставя.
1. Искане за предсрочно преосвидетелстване с представяне на медицинска документация за подобрено здравословно състояние.
На първо място, съгласно чл. 69. от Наредбата за медицинската експертиза, преосвидетелстване при трайно намалена работоспособност е уредено само след изтичане на срокът на инвалидност, определен с решението на ТЕЛК. Вероятно това е причината пациенти да сигнализират, че при отправено запитване до съответните органи, а именно РКМЕ и ТЕЛК за отмяна или изменение на решението им от ТЕЛК, получават отговор, че няма такава възможност. Това всъщност не е така. В друг подзаконов нормативен акт - Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, в чл. 23, ал. 2, т. 4 е предвидена възможност личният лекар да насочи болния към ТЕЛК с медицинско направление по образец съгласно приложение № 8, когато приеме, че е налице необходимост от преосвидетелстване поради влошено или подобрено състояние. В чл. 56 от същия правилник е уредено предсрочно преосвидетелстване за влошено или подобрено състояние, което става с подаване на заявление-декларация по образец пред Регионалната картотека на медицинските експертизи (РКМЕ) към съответната РЗИ. Следователно има правно уредена възможност за предсрочно преосвидетелстване по желание на лицето, но е обвързана с доказване на изменение на състоянието. Т.е. това не е процедура за доброволен отказ. Обратимостта се допуска единствено при установяване от лекарската комисия на подобрено състояние.
2. Обжалване по реда на АПК
Теорията и съдебната практика безспорно приемат, че решенията на ТЕЛК имат характер на индивидуален административен акт, приложими са разпоредбите на административнопроцесуалния кодекс за всички неуредени въпроси в специалния закон. Следователно медицинската експертиза подлежи на обжалване по реда на АПК. В чл. 99, т. 2 от АПК е разписана процедура за възобновяване на производството по издаване на административен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта. Т.е. друга процесуална възможност е подаване до НЕЛК на молба за възобновяване на производството по реда на чл.103 от АПК. Успешното реализиране на тази процедура обаче, отново зависи от доказването на подобряване на здравето на освидетелстваното лице, което да изпълни условието на закона за наличие на „ново обстоятелство“. Процедурата по възобновяване е строго регламентирана в АПК и може да бъде проведена само в нормативно установените срокове и на изчерпателно посочените в чл.99 от АПК основания.
От изложения анализ е видно, че законът е допуснал празнота и не урежда хипотеза, при която лицето може да поиска отмяна на ЕР на ТЕЛК по собствено желание и преценка без да доказва, че се е подобрило. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА при непълнота на закона „за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.“
В тази връзка следва да се посочи, че съществуването и уредбата на медицинската експертиза са въведени като възможност за социална подкрепа, за обезпечаване на потребностите на тези групи от населението, които имат затруднения поради болест и като възможност за съдействие и подпомагане от страна на държавата. Правната и житейска логика не предполагат лицето да бъде обвързано необратимо и против волята си с определен режим, който доброволно е заявило. Съдебната практика еднозначно посочва, че „поради специфичния си характер медицинската експертиза се отнася само до освидетелстваното лице, но е задължителна за всички лица, органи и организации“. Липсата на възможност за доброволно прекратяване на освидетелстването противоречи на основни правни принципи, гарантирани от Конституцията като право на труд, равенство, справедливост.
Считаме, че коментираната хипотеза трябва задължително да бъде регламентирана като не е задължително изменението да е на законодателно ниво. След като правилата за предсрочно преосвидетелстване са уредени с подзаконов нормативен акт, а именно цитирания по-горе правилник, то следва че и предложеното изменение може да бъде добавено в същия акт.
Адв. Силвия Величкова
{module title="Абонамент"}
{module title="Анкета"}
