Макар че е по-известна като "Наредбата за ТЕЛК", Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) урежда и въпросите касаещи временната неработоспособност и нейното удостоверяване, чрез издаване на болничен лист, независимо дали в последствие по него ще се изплаща обезщетение или не.
Съществува обаче един пропуск, при това от толкова дълго, че човек трудно може да повярва, че е просто незабелязан.
НМЕ, още в чл. 6, дава определение за случаите, в които може да се счита, че е налице временна неработоспособност, някои от тези случаи касаят не самото здравноосигурено лице, но и членове на неговото семейство , когато е необходимо да се полагат грижи за тях. Болничен лист за временна неработоспособност се издава на осигурено лице еднолично от лекуващия лекар до 14 дни непрекъснато но не повече от 40 дни, с прекъсване в рамките на една календарна година. В посочените 14 дни, съответно 40 дни, не се включват дните за временна неработоспособност поради карантина. След изчерпване на тези 40 дни, болният се насочва към ЛКК.
Според Закона за здравното осигуряване, задължението за осигуряване възниква за всички български граждани - от влизането на закона в сила, а за новородените - от датата на раждането, тоест децата са задължително здравноосигурени, като до навършване на 18 – годишна възраст здравните вноски се заплащат от държавния бюджет (чл. 2б, ал. 3. т. 1 от ЗЗО).
До тук добре, всичко изглежда ясно и точно уредено, но това е само до момента, в който осигурените лица не се сблъскат с истинската (не)уредица на българската нормативна уредба.
Какъв е пропускът
От всичко написано по-горе и накратко, става ясно, че здравноосигурени са и родителите и децата и то трябва да се подчертае – този факт възниква от задължение. Родителите имат право на съответния брой дни болничен – до 40 дни от ОПЛ/Лекуващи лекар и по- нататък по съответния ред от ЛКК. Децата обаче нямат право, тъй като ( до тук изглежда логично) не са работоспособни. Волно или неволно, обаче законодателят пропуска факта, че работоспособни са техните родители, които следва да полагат грижи за тях в периодите на боледуване, а според НМЕ това може да стане само за сметка на собственото им право на боледуване. Или с други думи, родителят има право да ползва отпуск за временна неработоспособност, в случаите, в които трябва да полага грижи за болен член на семейството, в което число попадат и децата му, но само за сметка на „собствените“ си дни право на болничен. От тук възникват няколко възможни и неприятни хипотези, с които много български семейства се сблъскват ежедневно.
В такава хипотеза например попадат случаите, в които децата посещават детски заведения ( ясли и детски градини), предвид че в тези възрасти периодите на боледуване са по-чести, заради все още изграждащата се имунна система на децата. Независимо от броя на децата и тяхната възраст, обаче, броят нормативно разрешени дни болничен си остава същият - общ брой за тях и за техните родители. Тоест, не само напълно възможна, но и често възникваща е ситуацията, в която родителят използва за гледане на болно дете или деца полагащите се на него, (като здравно осигурено лице), дни за временна неработоспособност. В тези ситуации, родителят практически е лишен от собствените си здравноосигурителни права и не може да ползва болничен за възникнало влошаване на здравословното състояние при него самия. Тези ситуации значително се влошават в случаите на многодетни семейства и семейства, в които родителските права се упражняват само от единия родител.
Друг възможен и съвсем реален сценарий са случаите, в които родителят е използвал своите полагащи му се 40 дни болничен за свое едно или повече заболявания, той практически ще се окаже в ситуация при всяка респираторна проява при детето или децата му, да изминава пътя до издаване на болничен от ЛКК, тъй като законодателят е лишил децата, като здравноосигурени лица от това право. И тук само ще отбележим, че Министерство на здравеопазването, който е и съставител на НМЕ, съвсем не рядко издава разпореждания, чрез Регионалните здравни инспекции, за стриктен филтър в детските заведения, например сега, в периода на грипна епидемия.
Хипотезите могат да се развиват още, до най-различни сценарии. Например такива, в които при родителят е възникнало тежко заболяване и той е ползвал повече от 6 месеца болничен за състоянието си, в тези случаи НМЕ предвижда отпуск да се разрешава само от ТЕЛК.
„(4) Когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца.“
Видно от текста, законодателят съвсем не предвижда, че това здравноосигурено лице може да е родител на едно или повече деца и вместо да го облекчава, всъщност го принуждава за всяка настинка, заради която няма да е допуснато до детското заведение да трябва да посещава ТЕЛК. Дори и тази хипотеза не е съвсем сигурна, предвид че процедура за такива случаи изобщо не е регламентирана.
Независимо от кой ъгъл гледаме на нещата и как броим, истината е съвсем ясна и тя произтича от факти. Здравноосигурените лица, следва да се ползват с едни и същи права, при едни и същи условия, независимо дали са родители или не. Но Наредбата за медицинската експертиза не създава предпоставки за това, а точно напротив. За да могат да се грижат за децата си, когато се разболеят, родителите всъщност са лишени от част от здравноосигурителните си права, при това възникнали в условия на задължително здравно осигуряване. Така, напрактика едни и същи лица, изпълнили по еднакъв начин задълженията си, са поставени в различни условия на упражняване на правото си.
И така, вместо да се улесняват, родителите всъщност биват затруднявани, а законодателят, някак системно го пропуска.
Наредбата за медицинската експертиза е една от най-често променяните наредби, но макар че се изменя поне веднъж годишно, години наред не се взима предвид, че този пропуск е най-малко крайно несправедлив и към родителите и към децата.
