1. В класическото деликтно право и в областта на обезщетяването на вредите, причинени от неизпълнение на договора винаги се е обръщало внимание на телесната повреда – тежка, средна и лека.
Неслучайно и в текстовете на Наказателния кодекс в раздела, посветен на престъпленията против личността, убийството е умъртвяване, тежката телесна повреда – продължително разстройство на съзнанието, постоянна слепота, загуба на речта, загуба на орган или общо разстройство на съзнанието, опасно за живота. Средната телесна повреда е трайно отслабване на зрението, намаляване на слуха, трайно засягане на орган без неговата загуба, а леката телесна повреда се състои в причиняване на болки и страдания без разстройство на здравето.
Обикновено под понятието „вреда, причинена на лице“ разбираме телесно увреждане, засягане на телесната неприкосновеност на лицето – пълна или частична загуба на орган или продължително или трайно разстройство на здравето, свързано със засягане целостта на човешкия организъм. Разбира се, Законът за задълженията и договорите (ЗЗД) не урежда видовете увреждания, за разлика от Наказателния кодекс, а се концентрира върху делението на вредите на имуществени и неимуществени – чл. 51 и чл. 52. Но това не означава, че в сферата на гражданската отговорност – договорна или деликтна е без значение и е въпрос само на законова терминология какъв вид увреждане на пострадалите от гражданско правонарушение е причинен.
По принцип в правораздавателната практика сме свикнали със соматичното засягане на даден човешки орган. Болките и страданията, които съпътстват телесното увреждане, се обхващат от обезщетението за неимуществени вреди и се определят поради липсата им на стойност от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД.
2. Каква е обаче съдбата на чистата психическа вреда – вредата, която няма соматичен произход? Вреда ли е изобщо и подлежи ли на обезщетяване, ако някой текст на закон или международен договор изрично използва израза „телесно увреждане“?
Този въпрос е поставен в преюдициално запитване на Върховния съд на Австрия (Oberster Gerichtshof) към Съда на Европейския съюз във връзка със спор между пострадала пътничка в самолет и авиокомпанията „Laudamotion” (1Case C-111/21: Request for a preliminary ruling from the Oberster Gerichtshof (Austria) lodged on 25 February 2021 — BT v Laudamotion GmbH. In: EUR-Lex - 62021CN0111 - EN - EUR-Lex (europa.eu).
Жената е станала жертва на злополука , настъпила по време на слизане, предизвикано от пожар на борда на самолета. Ищцата е претърпяла психическо, а не телесно увреждане, което е визирано в член 17, пар. 1 от Монреалската конвенция като едно от условията за присъждане на обезщетение и за ангажиране на отговорността на въздушния превозвач.
По образуваното дело номер 111 от 2021 г. е поставен на разискване въпросът дали понятието „телесно увреждане“ обхваща увреждане от психическо естество, което, въпреки че е достигнало до степен на болестно състояние, не е последица от телесно увреждане в тесен смисъл“.
Разликата между телесното и психическото увреждане се дължи на разликата между материя и дух. Телесното увреждане може да се види, да се забележи и опиши, докато психическата травма няма материален характер – не се възприема осезаемо и непосредствено от трети лица. Процесът на увреждане на психиката може да започне след началото на злополуката и да не може веднага да се констатира от вещото лице. Симптомите на психичната рана може да се прояват като посттравматичен синдром известно време след произшествието на самолета. Много по-лесно е и за разследващите органи и за вещите лица, а и за самите ищци да установят телесната повреда, причинена от злополуката, отколкото да докажат психичното увреждане и неговата причинна връзка с непозволеното увреждане. Затова е било по-лесно да се запише обезщетяване на „телесно увреждане“, както е направено в чл. 17, пар 1 от цитираната Конвенция.
Освен в нормативните актове, телесното увреждане създава по-малко проблеми за адвокатите и за съдиите, защото то по-лесно се доказва и в неговата проява юристите са убедени в по-голяма степен отколкото в психическото увреждане. Представена в този аспект разликата между телесното и психичното увреждане се изразява в тяхното естество. Те не могат да се отъждествят от биологична гледна точка и това обстоятелство се отразява върху правната им природа. Физическото увреждане като увреждане на тялото не е равностойно на увреждането на психиката на пострадалото лице. Затова възниква и въпросът, дали когато законът не се е произнесъл изрично или когато липсва правна уредба, съдебната практика е поставена пред дилемата – може ли при отсъствие на телесна повреда (тежка, средна или лека) да се присъжда обезщетение и при какви условия.
{module title="Подобни статии"}
Повод за образуване на производството пред Съда на Европейския съюз е спор между пасажерка и Laudamotion – нискотарифна авиокомпания, дружество с ограничена отговорност. Ищцата е претърпяла злополука по време на аварийно слизане от самолета и е предявила иск за обезщетение на вреди срещу отговорния въздушен превозвач. Условието за уважаване на иска е, медицински да е доказано, че ищцата е получила психическата травма, заради която е била подложена на лечение, което се е оказало безусловно необходимо. Прието е, че увреждането на психическото състояние съответства на телесно увреждане, на увреждане на тялото в същински смисъл. Австрийският Върховен съд, който е трябвало да реши спора между пострадалата пътничка и авиокомпанията, е установил чрез пълно доказване, че ищцата е получила посттравматично стресово разстройство по време на спешната евакуация от самолета, с който е трябвало да бъде превозена и това е наложило нейното медицинско обслужване. При излитането левият двигател на въздухоплавателното средство е експлоадирал, в резултат на което се е наложило пътниците да бъдат евакуирани от самолета. Пътничката е напуснала въздухоплавателното средство през аварийния изход на дясното крило, но е била изхвърлена на няколко метра във въздуха от реактивната струя на все още включения десен двигател. Оттогава тя страдала от нарушения на съня и концентрацията, резки промени в настроението, внезапни пристъпи на плач, силна умора и заекване. Поставена ѝ е диагноза посттравматично стресово разстройство, за което върху нея е започнало медицинско наблюдение.
Според ответника - авиокомпания Лауда, чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за унифициране на някои разпоредби за превоз в международния въздушен транспорт (Монреалската конвенция) която е приложимият към дадения случай акт, обезщетение се дължи само в случаите на телесни повреди в буквалния, в същинския смисъл на думата, но не и за чисто психически увреждания, без засягане целостта на тялото.
Според Заключението на Генералния адвокат „за психическо увреждане, причинено на пътник от злополука по смисъла на посочената разпоредба, което не е свързано с „телесно увреждане“ по смисъла на тази разпоредба, трябва да се заплати обезщетение по същия начин, както за такова телесно увреждане, при условие, че увреденият пътник докаже, че е налице накърняване на психическата му неприкосновеност, което е с такава тежест или интензивност, че засяга общото му здравословно състояние и не може да отшуми без медицинско лечение“.
Следователно „телесното увреждане“ би трябвало да обхваща и увреждане на психиката независимо от това, дали е налице посегателство върху физическата неприкосновеност на пътника или посегателство върху психическата му неприкосновеност, когато то е доказано с медицинска експертиза и изисква медицинско лечение. Не трябва да се пренебрегне философската, правната и научната проблематика, с която е свързано определението на тялото, и която изследва отношението му с духа. Тялото не се свежда просто до видим и осезаем обект, то е свързано със субект на правото, чиято неприкосновеност трябва да бъде защитена. Правото на лична неприкосновеност е свързано с физическата и психическата неприкосновеност на лицето. В този смисъл не е толкова важно, „психическото увреждане“ да се разбира в неговата връзка с тялото, а по-скоро да се определи дали „чисто психическото“ увреждане заслужава да бъде обезщетено на същото основание като телесното увреждане в тесен смисъл.
Но най-точният аргумент е виждането за човека като единство на чисто физически и чисто психически елементи. „Физическото и психическото здраве са едно цяло. Световната здравна организация определя „здравето“ като „цялостно състояние на физическо, психическо и социално благополучие, а не само като липса на заболяване или инвалидност“. В член 3 от Хартата на основните права е прогласено правото на неприкосновеност като правото на всеки на „физическа и психическа неприкосновеност“.
Проф. д-р Поля Голева
{module title="Абонамент"}
{module title="Анкета"}
