Изкуствените подсладители отдавна се използват като нискокалорична алтернатива на захарта.
Въпреки че повечето съдържат известни количества калории, те са многократно по-сладки от захарта, затова е необходимо по-малко количество, за да се постигне същият сладък вкус в храните и напитките.
Проучвания свързват изкуствените подсладители с редица здравословни състояния, включително стомашно-чревни проблеми, неврологични симптоми, диабет и сърдечно-съдови заболявания.
Ново изследване установява, че при мишки аспартамът предизвиква инсулинови пикове, които водят до натрупване на мастни плаки в артериите — рисков фактор за инфаркти и инсулти.
Изкуствените подсладители се използват широко в печива, безалкохолни напитки, бонбони, пудинги, консервирани храни, конфитюри и желета, млечни продукти и много други храни и напитки, особено тези, които се предлагат като диетични.
Шест изкуствени подсладителя са одобрени от Американската агенция по храните (FDA) за употреба в храни — аспартам, захарин, ацесулфам калий, сукралоза, неотам и адвантам. Освен че се използват в сладки храни и напитки, те се срещат и в много солени продукти, като готови ястия, кетчупи и сосове, а дори и в хляба.
Един от най-често използваните изкуствени подсладители е аспартамът, известен също под търговските си наименования, които включват Nutrasweet®, Equal® и Sugar Twin®. Той е 200 пъти по-сладък от захарта, така че, въпреки че съдържа калории, е необходимо много по-малко количество, за да се постигне същото ниво на сладост.
Проучванията предполагат, че изкуствените подсладители могат да имат неблагоприятни последици за здравето, особено ако се консумират често. Те се свързват с различни здравословни състояния, включително нарушаване на функциите на стомашно-чревната система, причиняване на главоболие и промяна във вкусовото възприятие, както и повишаване на риска от диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания (ССЗ).
Ново изследване, което проучва ефекта на аспартама при мишки, предоставя допълнителни доказателства, че той може да допринесе за риска от ССЗ, и описва начина, по който това може да се случи. Проучването установява, че аспартамът предизвиква резки повишения в отделянето на инсулин — хормона, който контролира нивата на кръвната захар, което води до натрупване на мастни плаки, или атеросклероза, в артериите.
Изследователите хранили както мъжки, така и женски мишки с храна, съдържаща 0,15% аспартам ежедневно, еквивалент на три кутии (или около 1 литър) диетична газирана напитка на ден, в продължение на 12 седмици.
След това сравнили тези мишки с група, която била хранена с диета без аспартам, и с група, която получавала диета, съдържаща 15% захар.
По време на цялото изследване учените непрекъснато измервали нивата на инсулин при мишките. Те също така оценявали здравословното състояние на техните кръвоносни съдове на 4-та, 8-ма и 12-та седмица.
В рамките на 30 минути след консумацията на аспартам нивата на инсулин при мишките се повишили значително. Изследователите отбелязват, че това не е изненадващо, тъй като както при мишките, така и при хората има рецептори за усещане на сладост, разположени в устата, червата и други тъкани.
Тези рецептори помагат за регулиране на освобождаването на инсулин след консумация на захар. Аспартамът, който е 200 пъти по-сладък от захарта, изглежда подвежда тези рецептори да предизвикат много по-високо отделяне на инсулин.
Повишаването на нивата на инсулин не се случвало само веднага след консумацията на аспартам. Мишките, хранени с аспартам, имали трайно високи нива на инсулин, което предполага, че дългосрочната консумация на този изкуствен подсладител може да доведе до инсулинова резистентност, което значително увеличава риска от диабет тип 2.
Инсулинът действа върху различни видове клетки в тялото, включително мускулни клетки, мастна тъкан, черен дроб, мозък и ендотелни клетки, които покриват кръвоносните съдове.
Проучванията предполагат, че инсулиновата резистентност може да доведе до дисфункция на тези ендотелни клетки, а настоящото изследване предоставя допълнителни доказателства в подкрепа на тези твърдения.
Проучването подкрепя хипотезата, че изкуствените подсладители, особено аспартамът, могат да допринесат за повишен риск от сърдечно-съдови заболявания (ССЗ) и диабет тип 2. Данните показват, че аспартамът предизвиква инсулинови пикове чрез активиране на парасимпатиковата нервна система, водещо до хронична хиперинсулинемия. Това от своя страна увеличава производството на CX3CL1 – имунен сигнал, който привлича възпалителни клетки, засилвайки образуването на артериални плаки.
След 4 седмици на диета с аспартам мишките започнали да развиват атеросклеротични плаки в артериите си, които се увеличавали на 8-ма и 12-та седмица. При мишките, хранени със захароза, плаките не се развили до 12-та седмица, въпреки че тези мишки наддали на тегло и натрупали мазнини.
Старши авторът на изследването, Ихай Цао, който изучава хронични заболявания, свързани с нарушения на кръвоносните съдове в Каролинския институт в Швеция, сподели, че откриването на CX3CL1 било неочаквано, но може да допринесе за разработването на по-ефективни лекарства:
„Тъй като CX3CL1 е трансмембранен протеин, той ще остане заключен в ендотелните клетки, покриващи вътрешния слой на кръвоносните съдове. По този начин той може да улавя движещите се възпалителни клетки в кръвта.”
Ихай обясни защо заместването на захарта с изкуствени подсладители може да не намали риска от метаболитни нарушения:
„Този механизъм може да обясни защо хората, които консумират диетични газирани напитки, въпреки че избягват захарта, все пак имат повишен риск от метаболитни заболявания. Хронично повишените нива на инсулин са добре известен рисков фактор за инсулинова резистентност и диабет тип 2, а възпалителният отговор, предизвикан от CX3CL1, може да допринесе за дългосрочни сърдечно-съдови увреждания.“
Цао заяви в прессъобщение, че той и екипът му планират да потвърдят своите открития при хора. Той подчерта значението на разбирането на дългосрочното въздействие на изкуствените подсладители, тъй като те се съдържат в толкова много храни и напитки.
„Освен това, проучването показва, че изкуствените подсладители могат да имат значително въздействие върху регулацията на инсулина и възпалителните процеси. Докато повече изследвания върху хора не потвърдят тези открития, изглежда разумно да се възприеме балансиран подход – да се отдава предпочитание на естествените храни и да се минимизира употребата на изкуствени добавки,“ посъветва той.
Източник:MedicalNewsToday
