Никой пациент не може да бъде лекуван против волята му, освен в някои изрично описани в Закона за здравето случаи - при психични и заразни заболявания, когато нелечението на пациента представлява опасност за други хора.
Правото на информирано съгласие означава, че преди да започне лечението, болният не само трябва да даде съгласие за него, но да го даде след като е информиран по достъпен и разбираме за него начин.
Информираното съгласие се дава във всички случаи, независимо от това дали лечението се провежда в болница, в кабинет или в домашни условия. То е задължителен елемент на лечебно-диагностичния процес.
За да даде съгласие, пациентът трябва да бъде информиран от лекуващия лекар на достъпен език за:
- естеството, диагнозата и характера на заболяването,
- целите и естеството на лечението
- разумните алтернативи
- очакваните резултати и прогнозата
- потенциалните рискове, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства,
- риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.
Предоставената информация трябва да е конкретна, въз основа на състоянието на пациента, а не по принцип. На пациента трябва да се даде възможност да зададе въпроси. Едва след предоставянето на цялостна информация може да се приеме, че пациентът е дал своето информирано съгласие.
Информираното съгласие се дава само лично. Изключение се допуска само при изрично изброени в Закона за здравето случаи. При малолетни или недееспособни лица съгласието се дава от техния родител/настойник или попечител. При лечение на непълнолетни или поставени под ограничено запрещение лица, съгласието се дава както от тях, така и от техния родител/настойник или попечител, които трябва да бъдат информирани по същия начин, по който се информира пациента.
Когато лечебно-диагностичния процес предвижда въвеждането на пациента в обща анестезия, извършването на хирургични, инвазивни или други методи, водещи до повишен риск за живота и здравето или промяна в съзнанието, информираното съгласие се дава само в писмена форма. Изключение от това правило се допуска само, ако физическото или психическото състояние на пациента не позволява да се вземе съгласието му и неизвършването на лечебните дейности застрашава живота му.
Даването на съгласие от страна на пациента не освобождава лекаря от отговорност, в случаите на непозволена увреда. Презумпцията е, че пациентът дава информирано съгласие да бъде лекуван, а не и да бъде увреден.
Липсата на информация или непълното ѝ предоставяне, нарушава правата на пациента и може да се превърне в основание за предявяване на иск за обезщетение за непозволена увреда от негова страна или от страна на наследниците му, ако лечението е завършило неблагоприятно.
Съдебната практика отдава значение на действителното, а не на формалното информиране на пациента и приема, че на установяване подлежи обстоятелството, дали пациентът би дал съгласието си, ако би бил действително, а не формално информиран.
Когато информираното съгласие не е предоставено според изискванията на закона, присъщият за конкретна медицинска интервенция риск не се прехвърля върху него и отговорност за настъпването му се носи лекаря, дори и вредата да не е настъпила в резултат на друго противоправно поведение.