Може ли лекарят или друг служител в лечебно заведение да разпространява информация за пациенти, която му е станала известна по повод лечението им? Може ли общественият интерес да надделее над защита на личните данни на пациента?

Има теми, които са трудни и неприятни, заради негативната емоционална натовареност. Теми, които касаят правната регламентация на житейски казуси, в които превес вземат лични, емоционални, философски и дори религиозни аргументи.

Никой пациент не може да бъде лекуван против волята му, освен в някои изрично описани в Закона за здравето случаи - при психични и заразни заболявания, когато нелечението на пациента представлява опасност за други хора.

Законът за здравето регламентира правото на пациента по всяко време на лечебния процес, да се откаже от продължаването му и да напусне лечебното заведение.

Като пациент всеки има право на „повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването“. Това гласи текстът на чл. 86(1), т.4 от Закона за здравето. Какви са практическите измерения на този императивен текст на закона? На първо място правото на второ лекарско мнение не е ограничено от гледна точка на мястото на получаване на медицинска помощ - то е валидно независимо от това дали помощта се оказва в болница или в лечебно заведение за извънболнична помощ или в Спешна помощ.

За всяко посещение при лекар или стоматолог, здравноосигурените лица заплащат потребителска такса. Потребителската такса е определена с ПМС № 193/2012 година  и ПМС № 312/2013 и е в размер на 2 лева и 90 стотинки. При болнично лечение се заплаща потребителска такса в размер на 5 лева и 40 стотинки за всеки ден болничен престой, но за не повече от 10 дни в рамките на една календарна година.