Неделя, Май 16, 2021
Последвайте ни
Един ден на ваксинация в Перник

Ваксинацията у нас се оказа сложна работа. Хем е сложна е хем е „перфектно“ организирана. Едновременно протичат всички етапи по три канала. Едни в коридор, едни без коридор и едни с час през интернет. Тези всичките, от всички възрастови групи и професии се изсипват едновременно пред някой кабинет, всеки със своето си право. Така и в Перник. А, там манталитета, както добре знаем, е особен.


В Перник има три пункта за ваксинация, на три отделни места в града. Часове за записване има рядко, но пък аз веднъж, преди месец успях да хвана последния свободен час в града. Записах се за РНК ваксина, с пълното убеждение, че няма да има. И понеже часът беше последен, той беше и в късния следобед на деня.
В заветния ден се обаждам да проверя има ли или не РНК ваксини и изненадващо ме уведомяват, че точно днес за сефте от доста време има. Да, но до следобед може и да свършат – казвам си аз, нищо чудно, при нашата организация и почти на бегом тръгвам към кабинета.
Пристигам таман обедно време, гледам има няма 40 човека мислят като мен. Всичките са се натъпкали в един коридор, понеже ваксинацията не се провежда на наземен етаж. Може, ако искат, да се натъпкат и във фоайето, което е 4 пъти по-малко.
Перничани от всички възрасти чакат с номерца написани на ръка. Всеки от нещо недоволен. Младите са излезли от работа. Старите нямат никаква работа, за това се карат с останалите. Според тях половината номера са ги откраднали докторите, за да ги подарят на близки и роднини. Най-много ги дразни онази с яке на ЦСМП, дето ги пререди и мъжът с нея. Той в никакъв случай не е шофьор, а е някой с връзки.
Вратата се отвари и ето я докторката с маска под носа. И като ни почна… Първо ни крещя, че не е яла, после ни крещя, че от сутринта е сложила 60 ваксини, после пак че не е яла и после взе да ни пита ние дали сме яли. И за беда, някой и отговори, че е ял… Така се ядоса, тресна вратата и се прибра. Каза и че вода не е пила. След 5 секунди пак излезе. Реши да вкара ред. Повика възрастна двойка да влезе, че са с предимство. Да, ма не. Както скочи една друга баба и като заподскача около нея.
- Аз, докторке, не съм ли възрастна ? Питам според теб не съм ли възрастна, а? Кажи докторке?
- На колко години си?
- На 68
- Е, не си възрастна, според мен. Щом нямаш 85 не си възрастна.
Айде, обратно на опашката.
Обаче пак се ядоса докторката. Искаше само да внесе ред, а минахме всякакви граници. Край, отива да яде и като се върне, ако сме повече от 5 човека в коридора спирала ваксинацията. Зад нея се чува една баба
- Ейй много се преработихте, все се не наядохте. Минаха лели, чичовци, братовчеди и сега ще ми яде.
- Ей, тъп народ, тъп народ – мърмори си докторката.
През това време, една жена се отказа и ми даде нейният номер, така се оказах на има няма 3-ма човека от ваксинация. Сестрата говореше с някой по телефона, който и каза з момчето със зеленото яке и тя го извика да влезе да чака вътре. Няма да Ви казвам какво казаха бабите за това.
Докторката я нямаше не повече от 15 минути, върна се бързо, но още по-ядосана. Още от началото на коридора започна да ни брои
- 1, 2, 3,4, ,5 … повече от 5 сте. Спирам ваксинацията! – тресна вратата. След 5 секунди пак излиза
- Още ли сте тук? Добре. Спирам ваксинацията – хората пред другите кабинети гледат объркано, защото брои и тях, а те чакат за друго.
Номер 1, 2, ,4,5 започват да се карат с всички останали, които тъпо и упорито отказват да се запътят към фоайето. Докторката крещи все по-силно и тропа със сабото.
- Ни ви виждам как излизате! Хайде! Чакам Ви! Хайде, хайде хайде.
Най –накрая тръгнаха. А аз наум си викам „беее“, щастлива, че съм онази част от стадото дето не я гонят. Да, ама номер 6 се запъна.
- Нема да излезем – вика. Коя е тая да ми казва да излизам. Нема да излезем!
Номер 1, 2,,4,5 започват да му се молят, а докторката го заплашва
- Излизайте веднага! Веднага! Защото точно на вас ще ви спра ваксинацията и ваксина няма да Ви сложа.
- Аре па да видиме как ще стане, мърмори номер 6 и излиза.
Най-накрая се добрах. Влизам и с влизането се сещам, че през цялото време не питах за каква ваксина се редя. Само по телефона, но на това не може да се разчита. Мерят ми на две на три кръвното и температурата. Нищо не ми казват. Нищо не ме питат. Оплаквания, алергии, заболявания. Нищо.
- Нали е Пфайзер – питам кротичко аз – и срещам някакъв поглед смесица между възмущение и супер възмущение
- На всички е Пфайзер, но е сега, специално на Вас, ще ви сложа Астра Зенека, защото ми писна цял ден да повтарям на всеки едно и също. Писна ми, цял ден!
Мълча си, кръстя се и само вметвам, че имам и записан час за по-късно, ако е нужно някъде да се отбележи. Пак получавам онзи поглед. Не работят с никаква информационна система – ме уведомяват. Вече съвсем не смея да казвам и питам нищо. Чудя се за алергични реакции, ама си мълча. Боцват ме и бързо ставам, защото номер 4 ще седне върху мен. Пожелах им спокоен ден. Благодариха ми и ме уведомиха, че точно това няма как да станеее.


Излязох. Номер 6 пак е пред вратата. Почти на бегом със смесени чувства напускам коридора. Страх ме е да не умра от алергична реакция и съм щастлива, че предвидих цялата тази ганьовщина и не реших като културен човек да си изчакам часа. Тогава щях да чуя само последното – че не работят с никаква система и надали щяха да ме боцнат с Пфайзер.
С нетърпение очаквам ре-ваксинацията, когато всички ще се съберем отново. Ако не ни изгонят или набият за нещо. До тогава искрено се надявам РЗИ- Перник, ЩАБ или който там се занимава с тези неща да създаде някаква организация. Сложете ни поне табели къде да чакаме и какъв е редът на влизане , за да не гонят като овце от коридора. Като няма ред с часове, махнете ги тези часове. Стига сме се усмихвали любезно на „перфектната“ организация.
Дайте шанс им на тези лекари, шанс да дишат, така поне и ние може да получим шанс за човешко отношение. Вярно, че за 100 поставени дози на екипа ще се платят 1000лв. и че 1000лв не са хич малко за един ден, но това съвсем не означава, че може да не ходят до тоалетна до тогава. Ама е и другото е вярно, че ние не сме виновни за тази работа.
И няма да е лошо едно от трите места за ваксинация в Перник да е само за възрастни. Защото никой не им осигурява предимство, а това е за сметка на нервите на всички останали, които също са с предимство, според вашите правила. Едни с записан час, други с номер и накрая с номер и час – „тъп народ“.
Така протича ваксинацията, поне в Перник. А там, както всички знаем, манталитетът е особен.

Читателска история

 

АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН

Ваксинирахте ли се?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Вие сте гост ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up