Сряда, Декември 02, 2020
Д-р Б. Железарова: Добре би било НЗОК да заплаща, поне частично, измерването на костната плътност

 Смята се, че "Тихият крадец" идва при една трета от жените в менопауза, някои дори не разбират, други разбират много късно. На 20 октомври отбелязваме Световния ден на Остеопорозата. За спецификите на заболяването възможностите за ранна профилактика и навременна диагностика разговаряме с д-р Борислава Железарова.
Д-р Борислава Железарова се дипломира през 2002 г. в Медицински университет гр. София, специалност Медицина. Придобита специалност „Ревматология” от 2015 г.

От 2008 г. е лекар в УМБАЛ „Д-р Георги Странски”в Клиника по Вътрешни болести и е асистент към МУ гр. Плевен Катедра „Пропедевтика на Вътрешните болести”, а от 2015 г. е лекар ревматолог в Клиника по ревматология и е асистент в МУ гр. Плевен Катедра „Кардиология, пулмология, ендокринология и ревматология”, участва в българо-езично и англоезично преподаване на студенти IV курс във факултет „Медицина” МУ Плевен.

Д-р Желзарова,
Остеопорозата е „тихо“ заболяване, колко са диагностицираните пациенти в България и какъв е предполагаемият брой на тези, които остават недиагностицирани?
Остеопорозата е системно костно заболяване, при което вследствие понижената костна маса и нарушаване структурата /микроархитектоника/ на костната тъкан се повишава чупливостта на костите, което предразполага към повишен риск от фрактури. Заболяването е социално значимо, в световен мащаб над 200 млн. човека, а в България около 600 хиляди, предимно жени боледуват от остеопороза. Последно през периода 2008-2009 год. е проведено Национално епидемиологично проучване за честотата на остеопорозата в България. Счита се, че около 1/3 от жените в менопауза са с остеопороза, вкл. и недиагностицираните случаи, като се очаква общият процент болни да се увеличи във времето поради тенденцията на застаряване на населението.

Може ли остеопорозата да бъде излекувана или овладяна, ако се диагностицира рано и каква е тенденцията в България, според Вашите наблюдения, на какъв етап от заболяването пациентите разбират, че нещо не е наред и отиват на лекар?
За съжаление и не случайно, болестта е наричана „тихият крадец“, т. к. често се установява след настъпила фрактура - най-често на бедрена шийка, кости на китката, гръбначни прешлени. Навременната диагноза, поставена след клиничен преглед, провеждане на остеодензитометрия - ДХА /рентгеново измерване на костната плътност/ и изследване на показателите на костна обмяна е ключът към превенцията, избягване на късното диагностициране след вече настъпила фрактура. Подобрявайки чрез лечение, хигиенно-диетичен и двигателен режим костната плътност и същевременно намалявайки риска от счупвания е ключът към добър контрол на болестта. Добрите познания на личните лекари за рисковите групи пациенти за поява на остеопороза и насочването им към специалист за диагноза и съвместно лечение е оптималният вариант за справяне със заболяването. Обществените кампании, достъпът до информация от глобалната мрежа също допринасят за навременната и самостоятелна ориентация на пациентите. В България достъпът до ревматолог е достъпен, в сравнение с други европейски страни, налице са центрове, оборудвани с апарати за оценка на костната плътност /ДХА/ и специалисти, осъществяващи изследването. Към момента не се реимбурсира, но половината от цената на медикаментите се поема от НЗОК.

Кои са факторите, които предразполагат към остеопороза? До каква степен начинът ни на живот в ранна възраст би могъл да повлияе на вероятността да се развие остеопороза. Има ли необходимост от въвеждането на ранна профилактика, повишаване на информираността в млада, дори ученическа възраст, и това би ли дало резултат в бъдеще?
От множеството рискови фактори за поява на остеопороза, два са основните: пиковата костна маса и размерът на костна загуба. Костната маса, натрупваща се в детството и юношеството, достига пикови стойности около 20 годишната възраст и се задържа в тези нива до около 40 годишнина. Ето защо ежедневната физическа активност, осигуряваща по-висока пикова костна маса и рационалното хранене, възпитавани при децата и младежите, съчетани с генетичните фактори са елемент за доброто костно здраве при възрастните. Активното, ежедневно спортуване, разходките на чист въздух сред природата, излагането на слънце, избягването на вредни навици са важни профилактични мерки за всяка възрастова група.
С напредването на годините живот костната загуба е неизбежна. Продължителността й зависи както от продължителността на живота като цяло при жени и мъже /фактор при сенилната остеопороза/, така и от възрастта на настъпване на менопауза при жените /постменопаузална остеопороза/.
Върху факторите възраст, пол, фамилност за остеопороза, вече настъпила след 40 год. възраст фрактура, заболявания, свързани с нарушена обмяна, принудително обездвижване или прием на медикаменти, влияещи негативно върху костно-минералния метаболизъм, няма как да се въздейства максимално ефективно. Но към възможните за промяна рискови фактори спадат насърчаването към спорт на открито, прекарване на минимално часове пред екрани на мобилни устройства, компютри, рационално хранене с прием на мляко и млечни продукти, храни, богати на калций, фосфати, коригиране на наличен дефицит на витамин Д.

Остеопорозата е свързана и с теглото, при коя група хора ( с под или наднормено тегло) рискът е по-голям ? Смятате ли, че безразборното спазване на диети за отслабване, без консултация със специалист, повишава риска от остеопороза в по-късна възраст?
Рискова група за изява на остеопороза са хора с поднормено телесно тегло и нисък индекс на телесна маса под 18,5. Същевременно наднорменото телесно тегло и в крайните си степени-затлъстяване е свързано с обездвижване, което също е рисков фактор. И в двата случая навременната и адекватна помощ от специалист водят до корекция на теглото, подобрение на здравословното състояние и качеството на живот. Разбира се, че разумното следване на диетичен режим, съчетан със спорт, дори и любителски осигурява не само добро костно здраве, а подобрява тонуса на цялото тяло. Спазването на строго ограничаваща диета, дългият период на дефицит на определени хранителни вещества не се препоръчват от нито един лекар и диетолог, влошава се не само костно-минералната, но и цялостната обмяна на тялото.

Към днешна дата, какви стъпки се предприемат в България по повод превенцията и профилактиката на остеопорозата, може ли да се каже, че има напредък през последните години. Какво трябва да се направи спешен порядък?
Ежегодното напомняне за денят на превенция и профилактика на остеопорозата - 20 октомври е елемент за подсещане както на населението, така и на личните лекари. Периодично в различни населени места, обезпечени с медицински специалисти и апаратура, се провеждат кампании за оценка на риска, диагностициране, лечение и проследяване на пациенти с остеопороза. Добре би било, макар и частично, подпомагане на болните при заплащане на изследването остеодензитометрия, така както се поема и част от терапията от страна на НЗОК. На фона на фокусиране в спешният проблем за справяне с COVID 19 пандемията, има риск множество хронични заболявания, в частност остеопороза да останат дълго време извън внимание и да се диагностицират с усложнения.

Ако има друго, което искате да добавите?
Вяра в лекарите и медицинските специалисти!

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up