Събота, Декември 05, 2020
Цензура в медицината?

Цензурата (на латински: censura) е потискане и контрол върху словото, публичното общуване или други форми на човешката изява, въз основа на това, че такива форми се считат за неприемливи, вредни, чувствителни или политически неправилни или неудобни. В повечето случаи, макар и не винаги, тя се упражнява от държавни институции. Посттоталитарните общества, като нашето, са особено чувствителни към подобен вид държавни изяви. Пандемията, обаче постави на изпитание редица демократични ценности, една от които е и свободата на словото.

В световен мащаб, още с появата на коронавируса в Китай излезе и информация за цензура налагана от китайското правителство към медицинския персонал. Предположенията, че Народната република е скрила информация за вируса в следствие, на което е био допуснато безконтролно разпространение не бяха малко, съществуват и до сега. Китай, обаче не е демократична република, затова информационното затъмнение и цензурата, са очаквани и дори характерни за нея.

С разпространението на пандемията по света, за съжаление се разпространи и практиката на медицински персонал да се забранява да се изказва, под предлог че разпространява невярна информация, обърква обществото или разпространява вътрешна информация. Беше премината тънката граница на това да се ограничи информация от типа, че инжектирането на дезифенктант би помогнала на пациент с коронавирус, до това са прекъснат изобщо дебатите по тази тема. Подобна практика се наблюдаваше дори в САЩ, макар че страната е известна като една от най-толерантните по отношение на свободата на словото.

„Медицинският център Langone в Ню Йорк е сред институциите, изпратили писмено предупреждение до своите здравни работници  обосновката „Тъй като информацията, свързана с коронавируса, непрекъснато се развива, в интерес на нашия персонал и институцията е само тези, които имат най-актуална информация, да могат да занимават с тези проблеми с медиите. Ние носим отговорност пред широката общественост да гарантираме, че информацията, която получават от нашата институция, е точна.“

Това е почти безпрецедентна практика за САЩ, където в общо линии се залага на това, че всеки възрастен може сам да прецени каква информация да получава и дали да и вярва или не. Или с други думи, уважено е правото и на лош вкус.

Международните общности, обаче осъдиха остро подобен вид опити за налагане на цензура на медицинския персонал. Организацията на обединените нации (ООН) през юни публикува становище :

"В тези времена на голяма несигурност медиците, журналистите, защитниците на човешките права и обществото като цяло трябва да могат да изразяват мнението си по въпроси от обществен интерес от жизненоважно значение, като справянето със социално-икономическата и здравната криза, както и за разпределението на медицински принадлежности", заявява Бачелет. Кризата не бива да се използва, за да се накарат несъгласните да замълчат или да се ограничат дебатите и свободният поток на информацията, добави тя, като подчерта, че борбата с дезинформацията не трябва да се превръща в цензура.

В България, разбира се, не прави изключение. Дори напротив. Още  с приемането на Закона за извънредното положение се направи опит да се цензурира напълно информационният поток. Макар че намерението не беше регламентирано имаше случаи на лекари, разследвани от прокуратурата за разпространение на информация, че болниците не са готови да се справят с епидемията Както и широко известния в медийното пространство случай с проф. Асена Стоименова.

Тук трябва да отбележим една съществена разлика между двата случая. Във вторият фармацевтичната съсловна организация публично подкрепи професор Стоименова, в първият и до сега не постъпвала информация за това как се е развило или протекло разследването срещу медиците, нито официално са били защитавани от колегите си, макар че вече е съвсем ясно, че към онзи момент, болниците наистина не са били подготвени.

Опитите за сплашване дадоха резултат. Двупосочен.

Никълъс Кристакис, лекар и професор, който ръководи лабораторията за човешка природа в Йейл. В продължение на 15 години той е изучавал различни зарази, включително грип H1NI. В едно от проучванията си изследва какво се случва, когато биологична зараза като H1N1 се разгърне заедно с поведенческа промяна или така наречената социална зараза, казва в интервю за The Atlantic:

„Не виждам законна причина за ограничаване на информационния поток. Мога да си представя, че хората ще кажат, че се опитват да потушат паниката или да предотвратят объркване на обществото, но, по мое мнение, хамалският начин, по който се прави това, ще допринесе за общественото недоверие към експертите.“

Именно това се случи и у нас. Оформиха се два противоположни лагера от специалисти, всеки от които претендиращ за абсолютна компетентност. Дори правителството на моменти прескачаше от единия лагер, в другия.

На фона на всичко това лекарската съсловна организация излезе с позиция, в която недвусмислено заявява :

„Близо 800 са загиналите, сред тях и 10 лекари, колеги, които не успяха да спечелят битката с коварната болест. Отиде си цяла фамилия лекари - сем. Вакльови от с. Белица, отиде си и д-р Милан Първанов, човекът - болница, както го наричаха съгражданите му.

На фона на тези човешки трагедии у нас в медийното и публично пространство продължават да се изнасят противоречиви твърдения, неподкрепени с научни факти, изразяващи единствено лично мнение. Особено тревожни обаче са посланията, които са отправени от колеги – лекари, както и други подобни мнения…. Нещо повече: в резултат на разнопосочното говорене логично и населението у нас все още не е на 100 процента убедено, че трябва да се предпазва. Наблюдава се масово неглижиране на противоепидемичните мерки на фона на предстоящата грипна вълна.

БЛС е категоричен, че подаването на противоречиви сигнали в публичното и медийното пространство, особено от колеги-лекари, е недопустимо. Объркването на обществото поставя в риск здравето на все повече хора. Води до недоверие към медицинската наука и постиженията, които тя има…“

Подобна позиция на съсловна организация, както показва името и, изразява позицията на цялото съсловие. Това е първото неприемливо нещо в нея, защото независимо кой е прав и двата лагера имат своите аргументи, доказателства и съмишленици. Подобен опит за ограничаване на дебата, както ясно е написано и позицията на ООН, не трябва да се превръща в цензура, а медиците, журналистите, защитниците на човешките права и обществото като цяло трябва да могат да изразяват мнението си.

Чест прави на БЛС, че отдава такава почит на колегите, загубили живота си в борбата с Ковид -19. Но още по—голяма чест би било, ако беше поставен въпросът с какво защитно облекло е разполагал д-р Вакльов и кой му го е осигурил, защото се предполага, че се е заразил по време на работа, а след това е заразил и семейството си. Или защо е работил денонощно доктор Първанов и не е ли бил изложен на твърде високо вирусно натоварване. Тук е момента да се спомене, че той. Заедно с колегите си месеци наред протестираха срещу бившият управител на болницата в Гоце Делчев, бяха гонени, напускаха, оплакваха се неприемливо отношение. От този период, обаче няма публично обявена позиция на съсловната им организация.

С други думи, колко още лекари, трябва да си отидат, за да стане ясно, че разпространението на разнопосочна информация не е причината за общественото недоверие, а следствие от него. Похвална е почитта към починалите герои в бяло, но добре би било със същата пламенност да ги защитаваме и приживе.

В интервюто си за The Atlantic, д-р Никълъс Кристакис казва още:

 "Предполагам, че може да има слухове, да има невярна информация, да има несъвместима информация. Всъщност собственото ни правителство противоречи на редица препоръки. Ако една болница е обезпокоена от разпространението на погрешна информация, начинът за придобиване на доверие е да се изправи публично, с изявление веднъж на ден, казвайки: „Чухме следните неща: Нашите медицински сестри съобщават за недостиг на ЛПС в нашата болница. Това е вярно!  Или: „Това е невярно и ето защо го отхвърляме. Ето доказателствената основа. " Това увеличава доверието, когато имаме нужда от него. Той предоставя на обществеността увереност, че хората, които ги водят или които са отговорни за живота им, казват истината.

Всички имаме измамници в своите нации, които разпространяват лъжи за ефикасността на някое  лечение например. Те нямат основание за своите претенции и лъжат или  експлоатират страха на обществеността. Но не бих ги спрял да казват тези ужасни и грешни неща. Вместо това щях да стана и да кажа, че те лъжат, и защо те лъжат. Това, което казвам, е, че не съм запознат да има случай, при който от ограничението на потокът от информация да е имало полза, колкото и голямо да е основанието да заглушим някой."

Абонамент за седмичния ни бюлетин!
captcha 
Подкрепяте ли затварянето на страната(локдаун) заради Ковид?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up