Понеделник, Април 06, 2020
Д-р И. Димитров: Малките болници нямат абсолютно  никакъв шанс за оцеляване при тези условия

Ситуацията в която се намираме, заради обявената пандемия от COVID-19 даде отражение върху цялата здравна система. В периферията на вниманието, обаче остават по-малките лечебни заведения. Тези „Герои в бяло“ водят битка на две първи линии една със заразата и една за оцеляването си, а то изглежда все по-невъзможно в условията, в които се намират сега.
За трудностите, които изпитват общинските болници разговаряме с д-р Иван Димитров, управител на МБАЛ Велики Преслав.

Д-р Димитров, какви трудности изпитват общинските болници в момента?
Нека започна от там,, че като цяло общинските болници които работят приоритетно на първо ниво на компетентност влязоха в НРД 2020-2022 с реално увеличение 7-8%, на клиничните пътеки въпреки дългото говорене за повишение на цените . Винаги сме били трудно устояващи на всеки един възникващ проблем, а пък сега в условията на извънредно положение и на начеваща епидемия отново сме поставени пред изключително трудни условия и може би, ако не се вземат своевременни мерки, това ще бъде фатално за повечето общински болници.


Конкретно на вас как се отразява извънредното положение?
Извънредното положение ни се отразява така както се отразява на всички, не мисля, че има разлика между вида на собственост на лечебните заведения, тъй като в следствие на въведените мерки и препоръки за неизлизане от вкъщи и ограниченията за движение намалява броя на обичайно постъпващите лица (особено в планов порядък) в лечебните заведения.
С две думи моделът, по който се работи в нормална обстановка за финансиране по клинични пътеки за извършена дейност, заплатена НЗОК, се оказа изключително неудачен за момент на извънредна ситуация и на криза. Той е неработещ и ще доведе до фалит на лечебни заведения, дори и на тези в извън-болнична помощ, тъй като няма как да бъде постигнат същият обем на дейност.
Болницата, която аз управлявам е с задължение от 9хил. лева към момента в който влязохме в кризата. До този момент сме успели, най-вече за сметка на ниските заплати, да задържим едно балансирано ниво, за да може да сме в услуга на населението. Сега обаче, само с отпуските, които ще се ползват през този период, за които дава възможност закона за извънредното положение, ще надхвърлим сумата от 110-120 хил. лева, което е почти едномесечната издръжка на лечебното заведение и ако това продължи два, три или повече месеца няма да е възможно да се работи. Коментират се компенсации за бизнеса, но конкретни финансови мерки по отношение на нас не ми е известно да има.


Условията при които се работи с пациенти по различни ли са сега?
За мен е изключително условно делението на първи и втори линии в здравеопазването, тъй като напрактика никъде не е гарантирано дали някой работи с контактни лица или не.
Липсва достатъчно брой изследвания, приемаме пациенти с пневмонии, нямаме предпазни средства, очила, "скафандри". Успяхме със собствени средства да си ушием маски, засега имаме ръкавици, които ще свършат всеки момент. Даваме заявки към щабове, институции, до този момент резултатът е - абсолютно нищо.

Как се отразява това на персонала?
Тези неща водят до стрес в персонала, по-възрастните колеги излизат в отпуск, молят да бъдат освобождавани, аргументирайки се съвсем основателно със заболявания, някои от тях са със ТЕЛК решения. Всички имат семейства, деца, внуци, препоръки от там.
Ситуацията става доста комплицирана и трябва да се вземат отчетливи мерки за да може да се подготвим и ние да минем през тази епидемия. Дори само отпуските за един месец ни вадят от равновесие. Физиотерапиите ги прекратихме по заповед министъра, но как ще се отрази на хроничноболните обездвижването, особено когато има забрана за разходки навън, не знам.
От никъде ли няма помощ?
Аз съм сезирал общинския съвет, обещаха финансова помощ, но не това е правилния механизъм, с който трябва се издържаме. Ние говорим за обслужване на здравноосигурени лица с ясна и солидарна здравна система. Съвсем други трябва да се мерките. Ако останем при същите условия, по-малките лечебни заведения нямаме никакъв шанс за оцеляване в тази кризисна ситуация.


Как трябва да действате при съмнения за корона вирус пациент?
Ние сме получили всички инструкции и протоколи от РЗИ и министерство на здравеопазването за това как трябва да се действа при съмнение за пациент с коронавирус и протокол за това как трябва да се действа при доказан коронавирус. Но тук е мястото да обсъдим това, което предложи министърът с вчерашната заповед да разкриваме сектори за лечение на коронавирус с наличие на медицинска апаратура, дихателни апарати и персонал за три смени.
Това е изключително учудващо за мен, особено при сегашния екип министерството. Министър Ананиев неколкократно събира сведения за болниците. Брой легла, лекари, сестри, заплати, апаратура. Тоест при тях има достатъчно информация и би трябвало да са наясно, че в общинските болници подобен тип дейност може би има в една трета от тях.
Болницата, която аз управлявам никога не е извършвала подобен тип дейност в своята история. Никога. Имала е хора на апарат за определен период от време, няколко часа, при оперативни интервенции, но дихателния апарат за лечение на тежко болни е нещо съвсем друго. Той е за реанимационни отделения, окомплектовани с персонал в далеч различен брой. Там е необходимо да има реаниматор и  индивидуален сестрински пост на всеки болен. 
Ние имаме един апарат,но той никога не е действал в подобен режим. Аз съм подал нужната информация на РЗИ, че дихателна реанимация няма как да извършим. Нашите възможности са до ниво кислородотерапия. Имаме кислородна инсталация, необходимите стаи и персонал до това ниво . До там може да сме полезни и сме на линия, готови сме и не сме абдикирали.

Одобрявате ли заповедта да се носят маски?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.
Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up